Върлува чума по овцете.
По кротки български овце.
А мъката като оцет е
над всяко пастирско сърце.

И тъжно е, не ще и дума,
да има мор върху стада.
Една такава страшна чума
да се стовари за беда.

Народът ни дали прозира?
Дали в съдбата вижда знак?
Току тъй стадо да умира
насред балканския бивак…

Една съборена кошара
от хищни вълци е в погром.
Похулват се Любов и Вяра,
и Слово за Небесен Дом.

А Господ Пастирят е Вечен,
но кой към Него гледа в зов?
И кой на колене Му рече:
„Дари ни с Твоя благослов!

Да има Правда по земята
и мъдри пастири навред.
Да биха водили чедата
по Твоя Пример и Завет!“

Уви! Народът тъне в грижи,
с вериги тежки окован.
А властникът овцете стриже
и няма в алчността таван.

Изцапани са му ръцете
и с тях продажното сърце…
Върлува чума по овцете.
По кротки български овце…

Стефан Главчев
(Хрониките български)