Безумният с паница леща
греха повтаря на Исав
и злото никак не усеща,
но смята себе си за прав.

От Господ явно се отрича
и иска земния си дял –
на сит търговец да прилича,
доволен и забогатял.

Да вдигне с мраморни колони
достойния за завист дом,
и от църковните амвони
духа да пръска на Едом.

Една тъй евтина заблуда –
да продаде невинна Кръв
и сред потомците на Юда
да бъде сам предател пръв.

Пръстта доволна ще го хвали,
плътта не ще му устои,
но винаги във пълни зали
пари от дискос ще брои.

И лещата не ще се свърши.
Сърца-паници колко щеш…
Събира се трупът от мърши
и мерзост трупа се от леш.

Въздиша вярата на Яков
и светлият Ветил скърби,
а адът, паст отворил, чака
опустошените съдби.

За вечност – суха и гореща,
подклаждана от Божий гняв,
безумният с паница леща
греха повтаря на Исав…

(Възходът на падението)
Стефан Главчев