ПОСЛЕДНИЯТ ГОСПОДЕН ПРИЗИВ ЗА ДОБРОТО ВОЙНСТВУВАНЕ НА ВЯРАТА

Мили приятели на служение Мория! Имам личното потвърждение от Господ Исус Христос, че днес сърцата и душите на всички Божии чеда са подложени на най-тежката опресия и гонение, каквито са възможни да съществуват. Дяволът не иска никой от Верните на Исус да пребъдва в Юга на дълбокото Смирение, но да се поддаде на воя на световните вълни и шума на езическите страхове. Както прочитате от заглавието, това пророческо послание ще бъде обърнато към всеки християнин, който иска да бъде добър войник Исус Христов. Още повече, че военната тематика трайно се настани в ежедневието ни, като измести коронавирусната пандемия. Но, говорейки за военната тематика, аз в никакъв случай няма да бъда като стотиците военни анализатори, наводнили с оперативни сводки новинарските сайтове и видеоплатформата YouTube.
Не, приятели мои!
Сърцето ми не се вълнува от войните на територията на дявола, но само и единствено от Свещения сблъсък между армиите на Архангел Михаил и тъмните сили на религиозно-окултното мракобесие. Защото Апостол Павел ще напомни на всички ни думите, че:
“…нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Даже потънали на дъното на морето, което е преобраз на сегашния свят, ние ще имаме Святата длъжност и привилегия да бъдем войници на Господ Исус Христос, за да изпълним Павловата заръка към Тимотей:
“Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели…” (1 Тимотей 6:12)
Как мислите тогава? Какво войнствуване ни показва днес светът? Не е ли то демонстрация на най-голямата мерзост и падение на нечестивите? Не разпали ли Западът една братоубийствена война, която е готов да подклажда с нови и нови оръжейни доставки? Не загиват ли всеки ден стотици млади момчета във военни униформи, станали пушечно месо в една най-жестока касапница? Не беснеят ли Фобос и Деймос от всяка пропагандна медия, за да достигне омразата между човеците до невъобразими размери? Не се ли заговори твърде гръмко за заплахата от термоядрена война и пълно унищожение на човешката цивилизация? Как да приема, че преди броени дни Рогозин, началникът на Роскосмос, заплаши българите, черногорците и македонците със страшната ядрена ракета Сармат, само защото затворили въздушното си пространство за самолети на Русия? Съразмерна ли е тази заплаха на пропуснатите ползи от посещението на руския външен министър в Сърбия? Няма ли заплашването на Рогозин да доведе единствено до русофобия? И като знаем, че днешните атомни бомби са десетки пъти по-разрушителни от първите, пуснати над Хирошима и Нагасаки, то за насаждането на какъв страх става дума? Не беше ли това личният отговор на Фобос към България, където Бог въздигна Хълма Мория и изяви Словото на Божия Пророчески Дух? Аз няма да престана да обичам народа на Русия, само защото един негов висш чиновник е решил да заложи на картата на сплашването. Аз няма да престана да обичам и народа на Америка, защото и там Божиите чеда са подложени на същите изпитания и същата опресия. Аз няма да престана да се моля за душите на едните и другите, за да ги избави Господ от Страха и Ужаса. Но тук непременно ще ви кажа, че вече живея ден за ден и не смея да правя никакви планове за бъдещето, защото във всеки един час, минута и секунда може да настъпи Мигът на Грабването. А оттатък този свят всички планове са в Сърцето на Бог Отец и в Тронната Зала на Господ Исус Христос. Казвам ви всичко това, защото откакто завърших книгата за “Тайните на Сътворението” през 2014 година, аз трябваше да чакам седем години, за да ми даде Исус обещаната книга за “Кръстопътищата на душите”, която е като тръбен звук за Мига на Грабването. А щом тръбата вече звучи в сърцата на Божиите Избрани, то Мигът е прекалено близък. И точно заради близостта му Спасителят още веднъж ме посети, за да ми даде настоящото послание за всички Негови последователи. Затова внимавайте и запечатайте дълбоко в сърцата си видението, което след малко ще ви бъде изявено. Защото моите размишления свършват тук, за да продължат Господ и Неговият Свят Дух.
В миг, когато смирявах душата си на дъното на морето, където потънах по изричната воля на Исус, Той отново дойде при мен. И този път Присъствието Му беше поразително за сърцето ми. Защото Спасителят беше облечен с бляскава златна мантия, а на кръста Си имаше завит сребърен пояс, от който светеха ослепителни лъчи. Така Той започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Знаеш ли като какъв те съглеждам сега, в дъното на това море, където смири сърцето и душата си?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Ти идваш при слугата Си в поразителна Светлина и блясък, който трудно удържам да гледам! Надявам се, Господи, че у мен не са останали никакъв бунт или ропот, заради които да ме смъмриш. Но аз усетих върху тялото си колко жестока може да бъде мъстта на Фобос и Деймос, заради това, че бяха посочени и разкрити от Тебе!”
“И не би могло да бъде другояче, Стефане! Защото задачата на тези смъртоносни духове е да задържат човешките души в направлението Изток-Запад. А чрез теб Аз коригирах прицелната точка на много скъпоценни за Мене души, като им показах светлия лъч между Севера и Юга! А това може да бъде по силите само на един, който в духа си е добър войник Исус Христов.
Това си ти, слуго Мой – добър войник за Божието Царство!
Защото, колкото до голямата война на небесата, там Михаил и армиите му се сражават с дявола и богоненавистните му духове! Но когато става дума за Словото от Моите свидетели, то тогава на твоя Господ са Му нужни не само ангели, предвождани от Архангел, но и Божии Избрани, водени от посочения от Мен пророк. За да се изпълни в Дух и Истина писаното за Господните победители над дявола в Откровението на Моя Апостол и Пророк Йоан:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:11)
А искаш ли ти да разбереш колко тежи Словото на твоето свидетелство пред Небесния Цар? Защото затова съм дошъл – да ти покажа тежината на свидетелството вътре в теб, като я съпоставя с най-тежкото, което притежавам Аз…”
Думите на Господ ме изненадаха с прямотата и дълбочината си. И аз, като коленичих в нозете Му, тихо казах:
“Скъпоценни мой Спасителю! Ако е Волята Ти – покажи ми тежината на свидетелството ми! Но не давай никога на сърцето ми да се надигне или да се превъзнася от видяното! Защото тогава мигновено бих станал по-лек от лъх пред очите Ти!”
Господ се усмихна и погали главата ми, като казваше:
“Няма да станеш лъх, Стефане! Защото си твърде тежък камък, отсечен от много високо място! Аз не идвам при теб заради твоята вяра, но за да бъде видението Ми знамение за всички, които те обичат и подкрепят. Затова гледай сега какво ще сторя…”
В следващия миг Исус простря ръце към светлия лъч между Севера и Юга, а в светлината на лъча се появиха скачени везни. И Господ взе везните, като ги постави пред мен. А след това ми каза:
“Сега ще извадя от Сърцето Си най-тежкото, което имам, и ще го поставя на дясната везна. А ти гледай и не пропускай нищо от видението, защото е съдбоносно…”
Ето, че Господ свали златната Си мантия и развърза сребърния Си пояс. А след това, докосвайки с Десница гърдите Си, направи така, че ръката Му потъна в Духа Му, като извади оттам огромен къс от драгоценно Злато, което беше положено върху дясната везна. А после Исус повторно докосна гърдите Си и ръката Му отново потъна в Духа Му, откъдето Той извади друг огромен къс от благородно Сребро, който също беше поставен до Златото. Това ме накара да ахна от възторг и почуда, защото виждах най-скъпоценното у моя Небесен Цар. А Господ, като се разсмя сърдечно, побърза да ме попита:
“Какво сложих върху дясната везна, слуго Мой? Познати ли са ти тези Господни скъпоценности? Виждал ли си ги преди в живота си?”
“О, благодатни Исусе! Слугата Ти никога няма да забрави Златото и Среброто на Месията! Този къс Злато е Твоята Вяра, а сребърният къс е Твоето Слово! Те тежат толкова много, че не могат да бъдат помръднати на везната!”
“Ами нека тогава да проверя твърдението ти! И да извадя Словото на твоето свидетелство, за да го сложа върху лявата везна. Така непременно ще разбереш колко тежи!”
В следващия миг Господ простря Десницата Си към гърдите ми и тя потъна в дълбочините на духа ми. А след това в Ръката Господна се появи огромен къс от каменна сол, който Спасителят вече слагаше върху лявата везна. А тогава аз видях как тежестта на каменната сол се изравни по тежест със Златото и Среброто на Месията, тъй щото двете везни се уравновесиха. Това ме накара да извикам:
“Ах, Исусе! Не е възможно! Не може Солта на моето свидетелство да тежи колкото Твоето Злато и Сребро! Как да приема това?”
“Приеми го, както го виждаш, слуго Мой! Тези везни са изработени в ковачницата на Сион и са неизмеримо по-прецизни от везните на земните търговци. Защото земните везни биха могли да те измамят, за да донесат нечестива печалба на сребролюбеца. Но Небесните везни ще ти явят Истината и нищо друго, освен нея. А ти сега помисли защо соленият камък тежи колкото Златото и Среброто! И вземи предвид това, че Кръгът на Солта започна с твърде Свята солена книга, която ти дадох да напишеш, и ще бъде завършен със също толкова Свято и солено послание…”
Докато Господ ми говореше духът ми се върна мислено седемнадесет години назад и в сърцето ми отново нахлуха виденията от книгата “Елои, Елои Лама Савахтани”. Затова с вълнение проговорих на Господ като Му казах:
“О, Исусе! Преди седемнадесет години слугата Ти имаше изпитание с Пламенния Меч! И аз трябваше да позная Солта в потта, сълзите и кръвта. Но едва когато Мечът Ти ме одобри, аз разбрах, че Бог Отец ме допусна в най-вътрешния кръг на Своето Свято Присъствие. Нима през тези години Солта в духа ми е нараствала, за да се превърне в този тежък камък?”
“Да, слуго Мой! Солта наистина нарастваше в духа ти! Но тя не беше само твое свидетелство! Защото ти остана съразпнат с Мене на Моя Кръст, тоест, в Солта на Кръвта! Но Аз непрестанно увеличавах соления камък в духа ти със Солта на тези, които те обичаха и подкрепяха. Защото повечето останаха при потта и сълзите, сиреч, при Иждивяването и Скръбта. Затова виж сега люспичките от Сол, които ще остържа от соления камък…”
Ето, че Господ вдигна Меча Си и с върха на острието му докосна соления камък на лявата везна, като остърга шепа Сол от него. А след това се приближи до мен и ми я подаде, казвайки:
“Вкуси я, пророко Господен! Защото Солта на Жертвите винаги сама свидетелства за себе си!”
С вълнение вкусих Солта. А тогава усетих благодарността, подкрепата и Любовта на онези, които всякога се жертваха и иждивяваха всичко за служение Мория и Божия Пророчески Дух. Това изпълни очите ми със сълзи, а Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Не казах ли Аз за Моите, че са Солта на земята? И не ги ли предупредих, че ако Солта обезсолее, вярата им няма да струва нищо, а те ще бъдат стъпкани от хорските съпротивления? Как мислиш тогава? Кой е факторът, за да се роди Солта? Защото у човеците Солта ще я откриеш най-вече в потта и сълзите…”
“О, Господи! Огънят на Любовта е факторът! Защото потта и сълзите трябва да пресъхнат, за да се явят люспичките Сол!”
“Виждаш ли сега, слуго Мой, колко много си бил възлюбен от Божието домочадие? Разбираш ли, че Божиите хора са давали всичко от себе си, за да издържиш в духовната война, която Хълмът Мория обяви на дявола и нечестивите му духове? И когато Аз взема този тежък солен камък и го представя на Моя Отец в Божието Светилище, то няма ли Той да забележи всичката Сол от Любовта на людете Си? Няма ли да ги приравни като добри войници Исус Христови до добрия войник Исус Христов, който си ти? Щеше ли Словото на твоето свидетелстване да удържи в духовната война и да ти спечели победата над дявола, ако Солта от твоите приятели не усилваше Солта в Моята Кръв? Сега проумяваш ли, че Златото и Среброто на Месията са в дясната везна, но в лявата по невидим начин към Солта на Камъка вече натежава и Моята Кръв? Прогледна ли, Стефане?”
“Да, премъдри мой Господи! Прогледнах и проумях! Защото Ти ни кръщаваш със Святия Си Дух и с Огън! И Духът е, Който разпалва Огъня, за да се яви Солта, която е скъпоценна като Златото и Среброто!”
“Ами прогледни и проумей още повече стоенето си като добър войник Исус Христов. И като протегнеш ръка към сребърния Ми пояс – дръпни първата сребърна нишка, която ще проблесне в него с лъчите на Духа! За да видиш Небесната дума, която искам да подаря на теб и Моите!”
Вълнението и благоговението ми пред Спасителя нараснаха твърде много, тъй щото не можех да ги сдържам. Затова с треперещи пръсти докоснах сребърния пояс на Исус, където проблесна една сребърна нишка, и аз побързах да я издърпам. А тогава Светлината на Духа написа по цялото й протежение думата “Солдат”. Докато опитвах да проумея знамението, Спасителят ме попита:
“Какво видя в лъчите на Духа, слуго Мой?”
“Господи мой! Прочетох думата “Солдат”, която е руската дума за войник!”
“Аз обаче не искам от теб да четеш, но да проумяваш! Затова погледни сребърната Ми дума с Мъдростта на Духа!”
Докато се опитвах да проумея думата – сребърната нишка се изплъзна от ръката ми, като полетя и се приземи върху соления камък на лявата везна. И като проблесна силно с думата “солдат”, потъна и се скри в него. Това ме направи да прогледна и да кажа на Исус:
“Премъдри мой Господи! Благодаря за сребърния Ти дар! Сега проумях, че “солдат” е войник, на когото се дава сол. Защото в миналите векове, когато тази дума се е утвърждавала, земната сол е била толкова скъпа, колкото златото и среброто. И хората са плащали със сол на своите смели защитници, които са спасявали градовете им от чуждите нашественици…”
“А няма ли твоят Господ Своите солдати всред нечестивия свят? И не си ли ти един от тях, след като видя, че соленият камък в сърцето ти тежи колкото Златото и Среброто на Месията? Не предупредих ли Моите, че Грабването е за людете, които са станали Сол Господна по лицето на земята? И ако някой не иска да бъде Сол Господна, та да насолява Жертвите Господни с Огъня на Любовта си, то как после би имал претенции пред Бога, че не е бил удостоен с място в Сватбената Вечеря на Агнето? Как би се вписал в заявлението Ми към всички Божии чеда:
Вие сте Солта на земята!”
“О, Исусе! Твърде страшно е Солта да обезсолее! Защото тогава човек би изгубил както Духа на Огъня, така и Огъня на Духа!”
В този миг Господ се развълнува в Духа Си. И като ме прегърна, с тих и съкровен Глас ми каза:
“Верните, които ти прибавих в служението, до края ще ти останат Верни! Неверните, които не ти прибавих, до края ще останат неверни! А сега Аз ще въздигна тези Святи везни при Моя Отец, за да определи сам Той наградите и Славата на тези, които станаха Сол до Солта ти, и жертви до жертвата ти!
И на всички тях сега казвам:
Блажени сте, че стояхте твърдо и неизменно до добрия войник Исус Христов, който с години остана в Пролома, за да воюва за душите и сърцата ви! Блажени сте, че се оставихте и покорихте на Огъня на Духа, за да роди и изяви всичката Сол на живота ви!
Ето, тя вече е събрана в тежкия солен камък, за Славата Божия всред Светиите в Небесния Ерусалим! Защото именно това е доброто войнствуване на Вярата ви – да бъдете Сол за Господ вашия Бог всред земните Лотови жени, които стават стълпове от сол за дявола!
И днес, когато светът се люшка между Фобос и Деймос, погледнете към Юга, в който се смири слугата Ми! И като го гледате – потънете в Смирението Ми! За да пребъдете в Святите шепи на Моя Бог и Отец, Който ще ви въздигне в най-вътрешния и прославен Кръг на Своето Присъствие! Кръгът на Солта! Кръгът на Божиите жертвени юнци! На Стълповете в Храма, обречени с вечна тежина на Слава! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”
След тези думи на Исус видението с везните се прекрати. А аз усетих твърде близкия полъх от Мига на Грабването. И дано вие, мои Верни и истински приятели, да сте се възрадвали от това последно послание, което ви даде Спасителят. Защото то осмисля всеки удар на сърцата ви, всеки ден, час, минута и секунда от живота ви! И самата мисъл, че вашата любов и благодарност за Господното Дело, вече стоят пред Престола на Бога и Отца, е най-сладкото и прекрасно усещане в сърцето ми. Усещането, че сме едно в Духа – една вяра, едно призвание, един смисъл, един Кръст, една победа, едно въздигане като род на Елиаким!
Съвършено съединени в един ум и една мисъл – Исус Христовите!
Господ да ви благослови със Самия Себе Си!
Амин и Амин!