АВАДОН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С БИТИЕТО НА АВАДОН, РАЗКРИТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има чудовищен дух в царството на тъмнината и мрака, който да е въплъщение на абсолютния ужас, то той е ангелът на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки Аполион. Всяка човешка представа за неговата разрушителна сила и влияние бледнее, сравнена с тайната, в която е скрит този дух. И при все, че за изминалите години Господ ни даде да знаем много за злия демон, то пак прожекторът на Божия Пророчески Дух не освети напълно неговата същност и извратена природа. Със сигурност обаче мога да заявя, че Авадон е вторият по сила и могъщество в царството на Злото след Сатана, оставяйки след себе си както звяра Антихрист, така и лъжепророкът, който е създател на блудницата Вавилон. Основанията за това категорично твърдение ще бъдат защитени с виденията, които Господ ще даде на Църквата Си. Аз само искам да напомня правдивите думи на Исус, че “доста е на ученикът да бъде като учителя си”, а пък учител на възлизащия от бездната Антихрист е именно Авадон.
Когато преди пет години написах виденията, свързани с “Реките на Времето”, в които Исус ми разкри Ефрат като река на Сатана, а Тигър като река на Авадон, стана така, че злият звяр захапа десния ми крак с такава жестокост, щото си мислех, че ще окуцея. В онзи миг Господ строго го смъмри, тъй щото още на другият ден болката от демоничните челюсти беше се превърнала в неприятен спомен. Казвам това, защото по степен на ожесточаване и ярост този път болката в дясната ми ръка и гърба превъзхожда по злострадание предишната. Така разбирам, че в тази книга острието на Божия Меч няма друга мишена, освен ангела на бездната, и реакцията от височайшия демон просто не би могла да ми бъде спестена. И аз ще я претърпя с твърдост и вяра, че Спасителят ще съхрани живота ми и ще извади болезнените стрели от гърба и ръката ми, които твърде много ме измъчиха и съкрушиха. Всяко друго разбиране или реакция от моя страна би била проява на малодушие в усилно време. И след като Сам Господ е преценил, че ще устоя на жестокия натиск, то нека Неговото мнение бъде основанието за всичката ми увереност и дръзновение, че и този път няма да се посрамя, но ще предам вярно и дословно виденията, които Той ще даде на сърцето ми.
А сега нека да продължа с това, което се случи, след като Господ отговори на молитвата ми и се сниши до сърцето ми. Защото Той въздигна духа ми със Себе Си и ме въздигна нагоре, към висините на Хълма Сион. И когато двамата с Него се озовахме в Небесния Ерусалим, Исус тръгна към Божието Светилище, а аз с вълнение Го последвах. Така, пристъпил до вратите на Светилището, Той за миг се обърна към мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Коленичи в Святото Присъствие на Моя Бог и Отец, защото по Неговата изрична Воля Аз те въздигнах до Светилището Му…”
Послушал думите на Исус, аз паднах по лице, като наведох глава пред дланите си, а Господ пристъпи напред и отвори вратите на Божието Светилище, казвайки със силен глас:
“Всемогъщи Мой Отче! Аз въздигнах пророка Ти в Святото Ти Присъствие, за да го направиш Възвестител и Приносител на съкрушителното знание за Авадон, ангела на бездната. И ето, Боже Мой, слугата Ти се е смирил пред Славата Ти и сърцето му е притихнало да чуе думите Ти…”
В отговор на Исусовите думи отсред Божието Светилище ме лъхна вълна от Огън. И Сам Отец проговори от Огъня, като ми казваше:
“Слуго на Моя Възлюбен Син, когото съм посочил да бъде пророк на Сион! Дойде мигът в живота ти, когато Аз ще те възправя против ангела на бездната, за да го пронижеш с Меча на Духа Ми, и да осветиш тъмната природа на неговия извратен дух. Никак да не се уплашиш, нито сърцето ти да се смущава относно този враг Господен, но непременно да се изпълниш с Огъня Ми, и нека дръзновение да изпълни дълбочините на духа ти. Защото Авадон трябва да бъде поразен, и зловещите планове, които той крои против Мене, Сина Ми и Святия Ми Дух, трябва да бъдат напълно изобличени и развенчани, като последната и най-голяма суета, на която са способни противниците Ми.
Няма тъмнина и мрачна сянка, където да се скрият тези, които кроят заговори против Светия Израилев и Канарата Му! Няма мъдрост, няма разум, нито съвещание против Мен и Светиите Ми! Всичко, което вършат враговете Ми – вършат го за погублението и чрезмерното си съкрушаване! Защото Аз ще ги пронижа с най-острото на Меча Си и ще извадя на показ тайните, в които те се криеха векове и хилядолетия!
Ето, сине човешки! Масло възливам над главата ти, за да те помажа за Възвестител и Приносител на тайната за бездната и нейния чудовищен цар, наречен Авадон! И ти сега се възправи на нозете си, та последвай Исус в Моето Светилище! Защото Той ще ти даде да видиш и прогласиш непрогласеното на Неговите Звани, Избрани и Верни!”
След последните думи на Всемогъщия аз усетих как отсред самия Огън върху главата ми започна да капе Масло, което потъваше в дълбочините на духа ми, където пламна и ме направи да горя, без да изгарям. И едни вълни на Свято Отеческо Помазание се надигнаха към устните и очите ми, тъй щото усетих, че съм пълен с думи, а погледът ми стана остър като изящен бръснач. А докато още стоях на колене пред Светилището, Исус ми подаде ръка и ме възправи, като казваше:
“Ела, Стефане, и Ме последвай! Защото благоволението, с което си възлюбен от Отца Ми, е много голямо! И няма перо, което да изрази колко много Той те обича заради десетгодишния жертвен принос, който направи в Кръговете на Маслото и Солта! Върви след Мене, защото сега ще те въведа в Залата на Божието Предузнание, за да видиш сам как твоят Отец предузна битието на Авадон, и да явиш на Моите какъв беше неговият възход, а след това и страшно падение до неизразимия мрак на бездната…”
С преляло от благоговение сърце аз се възправих, хванал ръката на Спасителя, а след това пристъпих с Него в Божието Светилище. Така Господ премина с мене едно дълго пространство, като застана пред врата от планински мрамор, на която с диаманти беше инкрустиран надписа “Алфа и Омега”. И като отвори вратата, вдигна Десницата Си напред, като ми казваше:
“Влез след Мене и Ме последвай!”
Послушах Исус и влязох след Него в самата Зала. А Той, като вървеше покрай картини, които бяха като живи, стигна почти до другия край на Залата, като застана пред една картина и я посочи, казвайки:
“Виж сега в тази картина битието на Авадон. Защото някога, когато беше сътворен от Отца Ми, той не беше ангел на бездната, но един от Архангелите на Космоса. И неговата Свята длъжност беше с мисията на звезден възвестител…”
Погледнах с вълнение към самата картина, където видях прекрасен и висок Архангел, облечен в огледална сребърна дреха, която блестеше с отражения на звезди. От крилата му – могъщи и разперени встрани – се излъчваха такива вълни на величие, щото оня, който ги гледаше, би бил готов да коленичи и прослави Бог Отец за Неговия звезден възвестител. Едвам събрал дъха в устните си, аз попитах Господ, казвайки:
“Ах, Исусе! Как да разбирам този светъл Архангел в огледална дреха и разперени крила? И какво ще рече това, че той е звезден възвестител?”
В отговор Господ ми проговори с думите:
“Когато твоят Отец създаваше Вселената с всичките й звезди и галактики, Той беше поставил много Архангели за възвестители на Делата Си. Всеки път, когато се раждаше звезда във Вселената, те мощно свидетелстваха за нея с възвестяване пред началствата, властите, силите и господствата, хвалейки и въздигайки Името на Твореца и Съзидателя! Така изпълняваха онези библейски думи, които гласят:
“Когато звездите на зората пееха заедно, и всичките Божии синове възклицаваха от радост?” (Йов 38:7)
Знай тогава от Мен, че звездата, която представлява Слънцето, осветяващо и топлещо Земята, беше възвестена именно от този Архангел, който сега ти виждаш в живата картина на Божието Предузнание. Но Аз сега нека да дам развитие в картината, а ти наблюдавай и виж кой се намираше твърде близо до Авадон, миг преди да се случи падението му…”

След тези думи Господ докосна с показалеца Си картината, тъй щото тя мигновено се промени. И ето, че в присъствието на Архангела се появи Луцифер, блестящ в неизразимо засеняване, дивна красота и великолепие. И лъчите от засеняването на херувима блеснаха по огледалната дреха на Архангела. А Луцифер вече му казваше:
“Ние с теб ще владеем и ще управляваме тази най-велика част от Космоса, защото светлината на последната звезда, която възвести, вече огрява планетата Земя, където Небесният Йеова ще постави да живее човекът, Венецът сред творенията Му, създаден по Неговия Образ и Неговото подобие…”
След думите на херувима, покорен от силата на засеняването му, Архангелът му отговори, казвайки:
“Да, сине на Огъня и Светлината! Ние с теб наистина ще владеем и управляваме тази най-велика част от Космоса!”
Докато гледах и слушах изумен разговора между двамата, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Сега разбираш ли какво се случи с Архангела на Космоса, за да се превърне в ангел на бездната?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз – “Сега разбирам, че този Архангел не е опазил своето достойнство, но се е поддал на засеняващата власт на Луцифер, както всички останали ангели, които го последваха в бунта и падението му…”
“Помисли тогава колко ли могъщ и силен съюзник си спечели Сатана в лицето на този Архангел на Божия Космос? Помисли и проумей, че той е възвестил не една, но всичките милиарди звезди в Млечния Път, които познава по движението им, по орбитите им, по блясъка им и по имената им. Каква ли ще да е силата на този звезден възвестител, който вече се е превърнал в прицел на Божия Гняв? Или какво ще се случи, когато знанието и могъществото на този Архангел се съюзи с извратената мъдрост на Луцифер?”
Докато Господ ме питаше, Скритата Манна се въздигна на устните ми, тъй щото му отговорих, казвайки:
“Ах, скъпоценни мой Спасителю! От съюза между двамата непременно ще се роди бездната, защото тя със сигурност е родена именно от съюза между Авадон и Луцифер!”
Спасителят поклати одобрително глава на думите ми, а след това със съкровен глас отново ми проговори, като казваше:
“Току що устните ти изрекоха възможно най-дълбоката тайна от битието на Авадон, тайната на неговата бездна. И при все, че изрече тайната, Аз знам, че все още не я разбираш. Но ти сега продължи да гледаш в картината, защото в нея Отец Ми ще прогласи вечната съдба на Авадон, както прогласи и съдбата на херувима Луцифер, когато го запокити на земята като зар на съблазънта…”
В следващия миг показалецът Господен отново докосна картината, тъй щото аз видях низвергнатия Архангел, застанал в сферата на Божието изобличение. И там против него прогърмя Гласът на Всемогъщия, който му казваше:
“Аз съм, Който чудно те създадох, за да възвестяваш Славата на Моята съзидателна Мощ и Сила, с които раждах звездите на Скинията Си! Но ти, звезден възвестителю, не опази своето лично достойнство, а се поддаде на засеняването на Луцифер, който посегна на Престола Ми, съблазнявайки всички онези ангели, които го подкрепиха в бунта му! Затова ти вече звезден Архангел няма да Ми бъдеш, но паднал ангел ще останеш! В Светлината на Лицето Ми няма да пребъдваш, но смолистият мрак ще бъде оттук-нататък битието ти! Небесното си име няма да носиш, нито да помниш, но Авадон ще бъде името ти! Име на погубител, име на опропастител и разрушител, име на един, който ще сътвори най-мрачното, най-чудовищното и зло място в творението, заради което то ще се предаде на немощ до определено време! Място без дъно, в което всеки нечестивец пада надолу и никога не може да свърши падението му!
Махай се отпред Лицето Ми и бъди запокитен като разкъсващ тигър в земята на ангелското падение и човешкото грехопадение! Създай смъртоносните си учения и разрушавай със съблазните си всичките нечестиви сърца, които ти повярват и последват теб и змията, която проклех за вечни векове!”
След последните думи на Бог Отец вихър от Светлина нападна Авадон, като съблече огледалната му дреха, и отне искрящата белота на крилата му. И същият този божествен вихър издуха като струя Божия противник от границите на Хълма Сион, и като парцал го запокити надолу, към земята. А тогава с ужас забелязах, че около духа на Авадон започна да се сгъстява мрак, който се натрупваше в падането му, като ефекта на търкаляща се снежна топка, която става все по-голяма от полепващия по нея сняг. С тази разлика, че около падащия към земята ангел полепваше смолист мрак. Гледката беше толкова покъртителна, щото аз стиснах Десницата на Исус, като Му казвах:
“Ах, Господи мой! Какво Си дал да гледа слугата Ти? Аз никога не съм виждал по-страшен и ужасен мрак от този, който започна да полепва по Авадон! И как сега да напиша това на моите братя и сестри? Как да им обясня самата бездна, която започна да се сътворява от падението на Божия противник? Имам ли думи, с които да проглася това видение, или Мъдрост, с която да го проумея?”
В отговор Господ погали с ръка главата ми, а след това ме прегърна, казвайки:
“Нали Аз съм с теб, слуго Мой? Ако ти вече видя падението на Авадон пред Божиите очи и чу неизменимата съдба, с която Отец Ми го прокле за Вечността, то голямо нещо ли е да Ме последваш и видиш самата му бездна?
Ето, казвам ти, че око не е виждало, ухо не е чувало, и устни не са прогласявали това, което твоят Господ ще ти разкрие в следващото видение, което ще дам на сърцето ти. Защото ти си Божият помазаник, върху когото Отец Ми благоволи.
А на всички Мои братя и сестри сега ще кажа:
Укрепете и утвърдете сърцата си в Святото Присъствие на Духа Ми и имайте ревността, дръзновението и непоколебимия дух да прочетете виденията в тази пророческа книга до последния й ред и страница! Защото тя е могъщият прожектор, който ще разтърси бездната и падналите ангели, и ще изпепели измамния образ на Авадон, за да не мами и никога повече да не завлича Сионовите пленници!
Аз, Алфата и Омегата, Началото и Краят, все още говоря и не млъквам! Блажени чедата на Правдата, които пият от устните Ми и се хранят от Десницата Ми!”

Leave a Reply