КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-усилната и тежка година от живота ми е на път да приключи с още едно Небесно послание. Послание, утаено от сърцата на човеците, което Господ е пазил точно за днешното време, в което живеем. Аз нямаше да бъда подбуден за тази книга, ако Исус не беше ми разкрил притчата Си в последното от виденията за “Тежестта на Короната”. Защото там всички разбрахме, че пред Христовото Съдилище се появяват трима слуги, които олицетворяват три поколения – Израил, Църквата и Вавилон. Именно при втория слуга, спечелил петте мнаси, аз получих Рема за виденията, описани тук. Понеже, възрадван от слугата Си, Господарят му каза:
“Бъди и ти над пет града…” (Лука 19:19)
Едва ли има нещо по-прекрасно от това – да получиш Господната Награда, за която загатва този стих. Но кои са тези “пет града”, над които Църквата ще получи власт от Христос в бъдещия Милениум? Кои са били те до мига на Господното Пришествие, тоест, във времето на умноженото беззаконие, което е днес и сега? Няма ли тези градове да са духовно свързани с петте неразумни девици, които останаха без Божие Масло в светилниците си и така се лишиха от обещанията на Новия Завет?
Не мисли, братко мой, че подобни мисли в сърцето ми хрумват просто ей така, без никаква причина! Нищо подобно! Получи ли един слуга ключ в ръката си, то той непременно ще потърси заключената врата в Дома на Господаря си, за да я отключи. А в случая Домът на моя Спасител е Свещеното Писание, понеже Сам Той ми разкри думите Си в ослепителна Небесна Светлина. И от мен не се изискваше нищо друго, освен отново да Го последвам в притчата Му.
Първият подтик, с който Господ ме привлече към Себе Си, беше да разсъждавам, че пет града образуват една цяла област или провинция. Такива области и провинции в древността са се наричали “полиси”. Както например “Декапол”, записан в Библията, който е включвал десет града, и е записан като място, където освободеният от Легион прослави Името Господно. (Вж. Марк 5:20) А от обещанието на Исус към втория Му слуга, спечелил пет мнаси, ние прочитаме, че той ще получи власт над “пет града”, тоест, “Пентаполис”, както би бил записан в Духа на Евангелието. Но кои бяха тези пет града, записани в Библията? Кой е този Пентаполис, който духовно е свързан с петте неразумни девици и се превръща в главна причина те да нямат Божие Масло в светилниците си? Съгласи се, братко мой, че всеки род се основава в град, където да живее и да се развива. Така неразумните девици също имат своите градове и ние трябва да имаме мъдрост от Небето, за да ги разпознаем и изобличим.
Без всякакво съмнение – в Свещеното Писание са записани много повече от пет града, свързани с родовете на нечестивите, и не е никак трудно те да бъдат издирени. Така всеки от нас може да посочи Вавилон, Рим, Ерихон, Содом, Гомор, Ниневия, Тир, Сидон, Халдея, Дамаск, Хоразин, Витсаида, Капернаум и още цял куп от по-големи или по-малки градове, свързани по един или друг начин с греховете и беззаконията на древните поколения. Но този Пентаполис, за който говоря, е изключително свързан с Църквата на Господ Исус Христос. Нещо повече – главната причина, за да бъде възрадван Господ в Съдилището Си е именно тази, че Верният Му слуга е успял да умножи и преумножи Вярата Му, донасяйки Му не една, но пет мнаси, които отговарят на пет града в Наградата му от Съдията.
Ето, че със сигурност и ти си развълнуван точно толкова, колкото бях и аз, когато получих Ремата за това Небесно откровение от Исус. Защото никой от нас не би умножил мнасата на Господаря, ако не направи Вярата Му побеждаваща в сърцето си. Но ако някъде има победа на Вяра, то там непременно ще има и противник на Вяра. И този противник ще има не един, но цели пет града, с които да се противи на Христовата Църква. Един религиозно-демоничен Пентаполис, който ще се разраства и уголемява през изминалите двадесет столетия, за да бъде днес главният противник на Църквата, олицетворяван от петте неразумни девици, пред които Господ затваря Вратата на Спасението и Вечния Живот.
Кой е този религиозно-демоничен Пентаполис?
Кои са градовете, записани в Библията, които го образуват?
Как християните превъзмогват над него, за да получат като Свята Награда властта на царе в бъдещия Милениум?
Ето с тези три въпроса в сърцето си аз паднах на колене пред моя Господ и Го призовах да ми даде мъдрото Си водителство и Небесно благоволение, за да намеря и верните отговори. Междувременно – като реакция на вече написаната книга за “Тежестта на Короната” и Ремата за новите божествени откровения – дяволът развихри цялата си жестокост и зла воля против живота ми. Той стегна в мъчителен обръч шията ми, както питон стяга в пръстени плячката си, за да ме ужаси с прекомерно злострадание и скръб. И не ден или два, но десетина седмици аз трябваше да преживявам агонията от едно задушаване, придружено с остра болка и ужасяване. Време, в което и Господ задържаше отговора Си на моите въпроси, тъй щото се усетих като подложен на твърде тежко изпитание. Но, както е записал Апостол Павел, “Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите…” (1 Коринтяни 10:13) Тъй щото аз просто трябваше да дочакам времето на Божия отговор, колкото и да би се забавил той. Защото не е имало в живота ми случай да получа Рема от Господа, а тя да не се сбъдне до написана книга. А в случая – както и за предишната книга – Исус продължава да ми дава видения за Своите царе, за поколението Итамар, което ще участва в Грабването и ще наследи бъдещото царуване в идещия Милениум. И мъчителните новини за дявола тепърва има да се случват. Защото Мечът на Божия Пророчески Дух ще прониже и разкъса завесата от тайнственост, зад която принцът на мрака е държал скрит религиозно-демоничния си Пентаполис.
И така, братко мой, времето за написването на тези видения наистина дойде. Защото една вечер Господ отново посети сърцето ми и го озари със Светлината Си. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Дерзай в Святия Ми Дух и се изпълни с Радостта на Господаря си, защото Делото, което вършиш за Името Ми и Царството Ми, вече се увенча със съкрушителен триумф над дявола и омразните му духове. И при все, че трябваше да изпиеш чашата на едно жестоко злострадание от демонични отмъщения, пак си станал повече от победител за Мене. Понеже дяволът не може да върне назад нито изминалото време, нито да зачеркне написаните книги, нито да спре лъчите на пророческото благовестие. Твоето слугуване се превърна в най-големия му кошмар, а пророческите видения, които ти давах, в най-мъчителното му поражение от времето на Моето Възкресение. И ако някой няма Вяра в сърцето си, за да каже “Амин” на твърдението Ми, то той никога не е бил роден от Святия Ми Дух, за да се въздигне до височините Ми или да се сниши до дълбочините Ми! Но ти, слуго Мой, следваш Небесен път и съдба, които Сам Отец Ми е написал за тебе. И няма нито една секунда, минута или час, които съвършено внимателно и прецизно да не са били предузнати и заповядани да се случат в живота ти.
А сега, когато сърцето ти трепетно очаква Моите отговори, Аз първом ще ти задам Моите въпроси. И ето първият от тях:
Какъв начин намери ти, като баща на децата си, за да съхраниш спомените за тяхното детство, растеж и развитие?”
“О, Исусе! Всичките спомени за моите деца са твърде живи в душата ми. И само да си помисля за някой момент от живота им, аз веднага си го спомням!”
“А достатъчно ли е това на душата ти – да си спомня миналото? Не се ли събират така прекалено много спомени? Не започват ли тези спомени да се борят със забравата, която първо поглъща незначителното, а след това и същественото?”
“Да, Господи мой! И това се случва. А тогава ние прибягваме до други начини да запазим спомените си. Единият е да ги опишем в слово на книга, другият – да ги съхраним визуално, като фотографии или филми например. А в това отношение съвременният човек има много повече възможности от древните…”
“Да, Стефане! Така е! И Аз сега ще ти заповядам да отвориш семейния си албум, за да видиш снимките на твоите деца преди десет години. Направи го, защото така ще пристъпиш в Моето водителство за тази последна книга, която ще напишеш…”
С вълнение аз извадих семейния си албум, според както ме водеше Святия Дух, и започнах да изваждам снимките на децата си. Така намерих потвърдената снимка и я вдигнах в ръката си, а Исус вече ме питаше:
“Какво виждаш на снимката, която държиш?”
“О, Исусе! Виждам двете си дъщери, готови да тръгнат в първи клас, както и двамата си сина, които са вече на цели десет години!”
Господ се усмихна на вълнението в думите ми. А след това, като посочи с показалец към децата ми, зададе следващия Си въпрос:
“Изглеждат ли днес така децата ти, както са на тази умилителна снимка, или са претърпели физично изменение?”
“О, Господи мой! Децата ми отдавна не изглеждат така, както са на снимката, защото са с десет години по-възрастни. Те вече са пораснали млади хора, които сега ще тръгнат към зрелостта на живота си…”
“А сега внимавай в следващия Ми въпрос към теб, защото той е много важен. И така – какво е фотографията, слуго Мой?”
“О, Исусе! Думата идва от гръцкото “фотос”, което ще рече “светлина” и “графос”, което ще рече “писане”. Тъй щото фотографията е един вид светлопис, сиреч, способността на светлината да се проектира върху подходяща повърхност, в случая – във фоточувствителния слой на лентата, с която е бил зареден фотоапаратът, с който се снима…”
“А има ли твоят Господ Свой Личен фотоапарат, който да е по-съвършен от човешките? Мога ли Аз също да снимам Църквата Си, така, както ти си решил да снимаш децата си?”
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Святият Ти Дух е способен на такъв светлопис, защото Той е Духът на Истината! И ако ние сме родени от Него и се изпълваме с Него, то тогава бихме оставили следи в Божията Памет, точно така, както естествената физична светлина оставя следите си в снимките, с които фотографираме децата си…”
“Ето, че си готов да влезеш в същината на Моето водителство!” – ми каза Исус и продължи:
“Защото както ти преди десет години си направил една моментна снимка на децата си, която да отразява мигновеното им състояние, така Аз преди близо две хиляди години съм направил седем моментни снимки на Моята Църква, които да отразяват тогавашното й състояние.
В две от снимките Църквата Ми остана в точния Небесен Образ, с който я родих и утвърдих. Но в другите пет снимки нещата претърпяха ужасно развитие. Как мислиш тогава, слуго Мой? Защо твоите деца от снимката имат своето изменение, а Волята Ми за Моята Църква е да си остане неизменима и непроменима според първоначалния Образ, с който е била родена и утвърдена?”
“О, Исусе! Изменението на моите деца е физично, понеже плътта им се променя поради възрастта си, а при Църквата Ти става въпрос за Верен и Неизменен Дух. Апостолът Павел в тринадесета глава от “Евреи” написа, че Ти Си Същият – вчера, днес и довека, а Апостолът Яков ни напомни, че Бог е “Отец на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17) Понеже само Един Непроменим Бог би родил и утвърдил неизменните неща! Точно така, както в две от снимките на Духа Ти Църквата е останала неизменена и непроменена…”
Исус кимна одобрително на отговора ми, а след това пак ме попита:
“А знаеш ли ти кои са снимките на Святия Дух, и къде в Словото Ми са изявени те?”
“Да, Господи мой! И това знание аз дължа на Ремата, с която Ти ме посети преди няколко седмици, след като изпратих на Верните Ти чеда посланието за “Тежестта на Короната”. Защото тези седем снимки са изявени в “Откровението на Йоан”, като послания към седемте църкви в Азия…”
“Точно така е! Това са седемте снимки, слуго Мой! Но Аз пак ще ти потвърдя, че само при две от тях Църквата Ми не претърпя никакво изменение или промяна, но при останалите пет нещата драстично се промениха. А сега вече учудват ли те петте мнаси на Моя Верен слуга, който превъзмогна над петте неразумни девици? Ако от седем снимки само две са останали Верни и неизменими, то не остават ли пет като разлика? И ако в “Откровението” на Моя слуга Йоан обръщенията са към църкви, основани в градове, то да се чудят ли Моите Верни защо ще ги посоча пред Съдилището Си и ще им кажа, лично на всеки от тях:
“Бъди и ти над пет града…”
Но ето затова Аз сега говоря на Моите Верни люде, като им казвам, че ще въздигна слугата Си пред Божия Свят Олтар, и оттам ще му дам да свидетелства, както за поколението Итамар, така и против поколенията на нечестивите! И цялата Ми Църква ще разбере какво се е случило с онези седем църкви, към които се обърнах чрез Святия Си Дух в началото на Откровението!
В две от тях благоволеше Сърцето Ми, за да се намерят в Кръговете от Маслото и Солта на Моето Свято Присъствие!
В другите пет не благоволеше Сърцето Ми и те се превърнаха през изминалите двадесет века в религиозен Пентаполис на змея, звяра и лъжепророка!
Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят, все още говоря на слугата Си и не млъквам! Блажени Верните, които Ме последват в тези най-дълбоки и Святи видения, с които ще ги запечатам като Мои царе в Моя Милениум!
А ти, слуго Мой, завържи пояса си за Мантията Ми, и се въздигни с Мене, защото чрез теб ще простра ослепителен Меч в ръката Си против рухващото царство на тъмнината! За да съсипя делата на дявола!”