ВЕТРОВЕТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ВЯТЪРА НА СЪМНЕНИЕТО

Ето, че пристъпвам към разглеждането на последния от ветровете на дявола. Западният вятър, наречен още Вятър на съмнението. Като начало искам да ти припомня думите на Апостол Яков, който в посланието си каза:
“Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища…” (Яков 1:5-8)
Виждаш ли как Апостолът ти говори, че човекът със съмнение в сърцето си прилича на морските вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Това иде да ти покаже, че наистина съществува Вятър на съмнението. Колкото до това, че този вятър е западен, то нека сега ти предам думите, с които Господ говори на сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Досега ти разбра какво са Северният, Южният и Източният вятър. Сега ти предстои да видиш и Западния вятър, който е вятър на съмнението. Кажи Ми тогава – какво те свързва с Мен? Какво ти дава силата да Ме следваш и да Ми се покоряваш?”
“Господи Исусе! Аз вярвам в Теб! Аз вярвам, че Ти Си Мощен и Силен да опазиш всичките Си чеда от лукавия! Аз вярвам, че Ти Си Верен да изпълниш всичките Си думи в живота ми, стига да Те следвам с неразделено сърце…”
“Виждаш ли как сам го каза? Да Ме следваш с неразделено сърце. Ето това е вярата. Да предадеш сърцето си в Моята ръка и Аз да направлявам всичките ти мисли, думи и дела.
Как мислиш тогава? Ще гледа ли дяволът как отнемам от властта му сърцата и ги правя да наследят Спасение без да реагира? Няма ли той да стори всичко, според силата си, тъй щото да се опита да върне сърцата под своята си власт? Няма ли да употреби максимума на лукавството си, за да попречи на вярата в Мен? И когато успее с някого, то не залязвам ли Аз от живота на такъв човек?”
“Да, Господи! Тогава Ти залязваш…”
“Знай тогава, че винаги и навсякъде, където Слънцето Христос е залязло от живота на човеците, то непременно върху тях е духал Западният вятър. Понеже Слънцето залязва именно на Запад. И именно от там дяволът докарва вятъра, който съкрушава и убива вярата в Мене. Вие трябва да познавате силата на Западния вятър. Защото това е силата на съмнението. И ето затова Апостолът Ми предупреди всички ви да не се съмнявате. Но ти помисли още върху съмнението. Кои са нещата, в които човек се съмнява?”
“Господи, когато нещо е вън от нашите възможности, ние трябва да уповаваме на Теб. И чрез силата на вярата да получим онова, което не можем да сторим по човешки. Аз помня онова място в Евангелието, където Ти направи смоковницата да изсъхне от корен. Аз помня и думите Ти след това, в които Ти се обеща на учениците Си, като им каза:
“Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане…” (Матея 21:21) 
“Помисли тогава, че както ти би заповядал на хълма да се хвърли в морето, така и хълмът би заповядал на теб същото.
Кой на кого ще се подчини? И кой кого ще послуша?
Понеже в живота на всеки човек има по един хълм, по една планина от невъзможност, която застава на пътя на вярата. И тогава мнозина отпадат, понеже не те хвърлят хълма в морето, но хълмът хвърля тях в морето. Затова отново се замисли над думите Ми. Какво ще рече да хвърлиш хълма в морето? За земни хълмове и земни морета ли говореше Господ на учениците Си?”
“Не, Господи! Защото думите Ти са Дух и Живот. Ако хълмът е съпротивата на дявола против нашата вяра, а морето е светът, то тогава думите Ти биха изглеждали именно така, че:
Ние трябва да оставим света и всичко що е в света! Защото светът е море и хълмовете на дявола са обречени да се хвърлят в морето и да си останат там!
“Точно така е, момчето Ми. Защото дяволът е силен в света и само в света. И да хвърлиш хълма в морето ще рече да оставиш света и всички светски начини за постигане на невъзможното. Защото както има закони на света, така има и закони на Духа. И ако някой се движи по законите на Духа, то такъв ще превъзмогне над законите на света. И ето това е вярата! Защото светът ще ти каже, че това или онова е невъзможно, но вярата ще ти покаже, че в Моето Име всичко е възможно. Виж тогава един от Моите Апостоли. Защото и той се опита да хвърли хълма в морето, но все още не беше оставил света и всичко, що е в света…”
След думите на Исус пред очите ми се появи видение. Аз виждах моя Господ, Който ходеше по брега на Галилейското езеро. Беше нощно време и езерото беше твърде много развълнувано, понеже ветровете на дявола блъскаха ладията на Христовите Апостоли, а Исус не беше сред тях. И ето, че моят Господ тръгна по водите на езерото, като никак не потъваше, но цялото Му тяло се задържаше над повърхността на водата. И в един миг, докато Той вървеше, учениците Му забелязаха ходенето Му, макар че не Го познаха и си мислеха, че е призрак. Но Господ вдигна ръката Си към тях и извика:
“Дерзайте! Аз съм; не бойте се…” (Матея 14:27) 
А Петър, като чу Господния Глас и Го позна, извика:
“Господи, ако Си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата…” (Матея 14:28)
А Исус, като гледаше на Петър и на силния вятър, който връхлиташе ладията, му каза:
“Дойди…” (Матея 14:29) 
Тогава Петър дръзна да отиде при Господ. И като излезе от ладията, тръгна да стъпва по водата. И ето, че сякаш нозете му имаха твърда почва под себе си, защото Апостолът на Исус вече вървеше по водата. Но тогава вятърът в езерото стана още по-противен. И като вдигна вълните си, насочи ги срещу Петър, който вървеше към Исус. Това накара Петър да вдигне ръцете си и да ги постави пред лицето си, понеже се уплаши от вятъра и вълните. Тогава тялото му изгуби Небесната Сила и започна да потъва. А Петър с ужас извика:
“Господи, избави ме!” (Матея 14:30) 
Виждащ всичко това, Исус моментално простря ръка и Петър спря да потъва. А след това се приближи до него и му каза:
“Маловерецо, защо се усъмни?” (Матея 14:31) 
Петър обаче не можеше да каже нищо, а само мълчеше. Така той и Господ влязоха в ладията, а Западният вятър утихна. Тогава Исус направи видението да се прекрати и отново беше до мен, като ме попита:
“Кажи Ми, Стефане! Защо Петър потъна, при все, че Аз го извиках да дойде при Мен?”
“Господи, той се уплаши от силния вятър и се усъмни, че може да ходи над водата…”
“А това ли беше съмнението му? Това ли беше пълната причина, за да започне Петър да потъва?”
“Да, Исусе!”
Господ не хареса отговора ми и каза:
“Аз ти дадох видението, за да видиш онова, което земните човеци не виждат. А ти видя точно толкова, колкото и всеки, който би прочел стиховете на Евангелието. Но ти отново виж писаното. Защото Словото Ми ти казва, че Аз тръгнах по водата в момент, когато ладията вече беше блъскана от вятъра и вълните. Това иде да ти покаже, че вятърът на съмнението вече беше започнал да действа върху учениците Ми. Как тогава те реагираха на Моето ходене над водата? За какъв Ме сметнаха първоначално?”
“Господи, те помислиха, че Си призрак…”
“Сега забелязваш ли, че именно това беше първата атака на съмнението? Понеже учениците Ми се усъмниха, че това съм Аз и решиха, че съм призрак. Виж тогава и духовното в това видение. Защото ако Господ твоят Бог ходи над вълните на този свят, то за мнозина Неговото ходене е неприемливо. И тогава те решават, че това не е ходене за човеци, а ходене за призраци.
Ще могат ли тогава такива да изпълнят призива Ми и да стоят над вълните на света? Не става ли именно това, че вместо те да хвърлят хълма в морето, то хълмът е хвърлил тях?
Виж и другото във видението. Защото Петър беше рибар. И един рибар не би могъл да загине във водата, понеже би доплувал до брега или до ладията. Но Петър извика да го спася, понеже знаеше, че загива. И затова извика:
“Господи, избави ме!”
А какво би станало, ако Аз не бях прострял ръка, за да избавя Петър?”
Думите на Исус бяха като толкова ярка Светлина от устните Му, щото без всякакво колебание казах:
“Исусе, ако Ти не беше прострял ръка, за да избавиш Петър, то тогава в лодката би се качил Симон. Понеже Петър ще рече “канара”. И ако е вярно, че къщата, построена на Канара, устоя на вятъра, то ще стане ясно защо Ти простря ръката Си към Петър. Понеже Апостолът Ти се молеше да избавиш вярата му, а не толкова него самия. Той можеше да плува, но вярата му не можеше да се задържи над света. И именно затова Ти му каза:
“Маловерецо, защо се усъмни!”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. И тогава ми каза:
“Сега разбираш ли, че Волята на Отец Ми за всеки от вас е да стоите над вълните на света и да не се плашите от ветровете на дявола? Сега разбираш ли, че ако Христос стана Човешкият Син, то го направи за да остави на земята Делото и Примера Си за човеци, а не за призраци?
И когато поискате да живеете и ходите с вяра над вълните на света, то да не мислите, че това е възможно за призраци, но със съвършеното упование в Силата на Святия Дух да знаете, че е и във вашите възможности. Дяволът винаги ще изпраща вятъра на съмнението, за да събори онези, които не искат да живеят над водите на този свят. Тогава такива, като се усъмнят, че е възможно да ходят като Христос, ще кажат на ума си:
“Хайде, хайде! Не сме ангели! Все още сме на земята…”
Колкото до Моите, които искат да вярват на онова, което говори Словото Ми, а не вятърът на съмнението, то всички до един ще се намерят призвани да изпълнят думите от посланието на Апостола Ми Йоан. Защото той записа за всички ви:
“Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос…” (1 Йоаново 2:6)
И ако Аз ходих над вълните на езерото, то и вие сте длъжни да ходите над вълните на света. Затова нека всеки от вас падне пред Лицето на Отца Ми и моли за онази Христова Вяра, с която ще хвърлите хълмовете и планините на съмнението в морето. Защото ако вие не хвърлите в морето тях, то те ще хвърлят в морето вас. Нека всеки запомни тези Мои думи и с тях да изпита дали стои във Вярата на Човешкия Син…”
Господ млъкна. И миг след това, когато вникнах в съвършената Светлина на думите Му, аз разбрах, че във всеки от нас живее по един Симон, който трябва да отстъпи мястото си на Петър. Защото не Симон, но Петър извика към Исус и Той простря ръка, за да го спаси. Защото Симон беше ловец на риба, а Петър – ловец на човеци! Искрено вярвам, че думите на моя Господ ще те издигнат над вълните на света и ти никога повече няма да се уплашиш от вятъра на съмнението! Амин и Амин!

Leave a Reply