Илия към пустинята поел
и седнал под дърво, от зло заплашен.
Прицелила се в него Езавел
със крясък див и поглед твърде страшен.

Тя, жрицата на дявола жесток,
царувала със низост и поквара,
но мечът на великия пророк
с позор опръскал царската тиара.

Пред погледа й паднали глави
на нейните изчадия от мрака.
А дяволът започнал да кърви
и креснал бесен: Езавел, в атака!

Финалът се оказал някак друг,
по-силен от посмъртните финали.
Атаката не случила. Напук.
И вещицата кучета я яли.

А някъде, след тихия Йордан,
Илия се въздигнал с колесница.
Проскърцал зъби тъмният титан,
изгубил най-върховната си жрица.

А днес отново той крещи: Война!!!
И иска в смут пророка да събори.
Но в този спор на Бог и сатана
историята пак ще се повтори…

Стефан Главчев