ЦЕНАТА НА ДУХОВНОТО ИЗДИГАНЕ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНАТА ВЕЗНА

Нека ти кажа, скъпи ми братко, че когато Спасителят дойде, за да подготви сърцето ми за словото на тази книга, аз се почувствах по-странно от когато и да било. И самата странност, която се появи вътре в мен, се дължеше на настройката, с която очаквах Господ. Аз си мислех, че Исус ще вдигне духа ми така, както бе правил много пъти във виденията, свързани с други книги. Но този път не беше така. Господ Исус просто дойде към духа ми, като ми каза:
“Освободи ума си и сърцето си от всичко, което си мислил, че знаеш за духовното издигане. Защото Небето на Отца, за което можеш да кажеш, че е високо, в един момент може да се окаже, че е дълбоко. Много по-дълбоко, отколкото високо, Стефане!”
Слушах думите на Исусовите уста и в първия момент не разбирах. И затова Го попитах:
“Исусе! Как да разбирам думите Ти? И какво ще рече това, което ми казваш, че Небето е много повече дълбоко, отколкото високо?”
А Господ отговори:
“Не отдавай ума си на високите неща, защото това може да те доведе до високоумие. Но с внимание слушай думите Ми и бъди смирен да Ме последваш. Защото сега ще ти покажа неща, каквито не си виждал, а трябва да видиш. Инак ти не би могъл да платиш цената за духовното издигане…”
След думите Си Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, а пред очите ми се появиха двете сцени. Сцената на света и сцената на Бог Отец. И Исус продължи да ми говори, като ми казваше:
“Забележи сега къде се намира сцената на света и къде – сцената на Отец Ми!”
Погледнах във видението и бях изумен. Защото сцената на Бог Отец стоеше по-ниско от сцената на света. Тя сякаш, че стоеше под самия свят. Затова отново попитах Господ:
“Исусе! Защо сцената на Отец стои по-ниско от сцената на света?”
А Исус каза:
“Аз лесно мога да ти обясня това. Но дали ти лесно ще го разбереш? За начало Ми отговори – какво беше Моето служение пред Отец Ми? И когато слязох от Небето, то чия воля слязох да върша – волята на света и Волята на Моя Баща?”
“Господи, Ти слезе, за да извършиш Волята на Отца…”
“Спомни си тогава къде Ме постави Волята на Отца Ми, за да разбереш и къде искаха да Ме наблюдават очите на Отца…”
Докато Исус ми говореше към сърцето ми вече бяха дошли думите на посланието, които гласяха за Мисията на Спасителя:
“Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име…” (Филипяни 2:5-9) 
А Господ добави към стиховете въпроса Си:
“Кажи Ми, Стефане! Какво значи това, че Господ твоят Бог се е смирил и станал послушен до смърт, даже до смърт на кръст?”
“Господи, това значи, че Ти не държеше твърдо равенството Си с Отца, но прие образ на човек и вкуси смърт за всеки от нас…”
“Както сам го каза, Аз вкусих смърт. Но не е ли смъртта по-долу от живота? И не стана ли твоят Господ по-презрян от който и да било човек? Сега разбираш ли защо сцената на Моя Бог и Отец е по-ниска от сцената на света?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че на сцената на света всеки би искал да си живее, а на Твоята сцена – да даде живота си за ближните…”
Исус се усмихна и аз разбрах, че съм отговорил правилно. Тогава Той продължи да говори, като казваше:
“Никой няма по-голяма любов от тази, щото да даде живота си за приятелите си. Но да дадеш живота си не е друго, освен да пожелаеш да стъпиш на Божията сцена. А как можеш да стъпиш на нея?”
Погледнах във видението и забелязах, че пътят до Божията сцена не беше никак лесен. Той преминаваше през смърт. И затова казах на Исус:
“Господи, пътят до Божията сцена преминава през смърт. Това значи ли, че за да дойда на тази сцена, аз трябва да изгубя живота си?”
А Исус каза:
“Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери на сцената на Отца Ми. И който намери живота си в сцената на света, ще го изгуби. Затова виж следващото, което искам да ти покажа. Защото именно то е ключът към духовното издигане…”
След думите Си Господ обърна погледа на сърцето ми към самото видение, така че забелязах една огромна везна. Единият край на везната стоеше в небесните места, облян от Светлина, а другият край на везната бе в самия свят и докосваше неговата сцена. Тогава Исус ме попита:
“Кажи Ми, забелязваш ли, че в единия край на везната стои целият свят и човеците, които живеят в него, а другият край на везната стои в небесните места?”
“Да, Господи! Забелязвам това!”
“А става ли ти ясно, че в тази везна няма равновесие на силите, понеже тя е натежала откъм света. И от какво ли да тежи толкова много краят на везната?”
“Господи! Светът е грешен. Ето защо си мисля, че краят на тази везна тежи от грехове и беззакония. Ясно е, че греховете и беззаконията твърде много са натегнали пред лицето на Небето…”
А тогава Исус продължи да говори, като ми казваше:
“Да се радваш ли ти тогава, че си на края на другата везна? Да се радваш ли, че греховете и беззаконията на света са натиснали везната, та ти да си горе, а те да са долу? Защото именно така се радват много християни. Те стоят на другия край на везната, гледат надолу и си казват:
“Колкото ония долу са по-грешни от нас, толкова ние горе сме по-святи от тях…”
Какво би сторил ти? Какво би направил, за да промениш състоянието на везните?”
Погледнах в самото видение и очите на сърцето ми отново бяха грабнати от Божията сцена, която стоеше по-ниско от сцената на света. Затова казах на Господ:
“Исусе! Аз бих молил Отец да ми даде такава сила, че със служението ми пред Него да натисна Небесната везна надолу и да издигна везната на света нагоре, за да доведа езичниците до познаване на Истината. Защото точно такава бе изповедта на Апостол Павел за неговото свещенослужение пред Отца:
“…да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух…” (Римляни 15:16) 
Слушайки думите ми Исус добави:
“Ако непременно искаш служението ти да се огледа в думите на Апостола Ми Павел, то тогава се приготви да приемеш следващото от видението с везните. И виж какво ще се случи, когато издигаш езичниците в познаването на Истината…”
Погледнах във видението и забелязах, че краят на везната, който беше в небесните места, започна да слиза надолу, като издигаше другата везна, която беше откъм света. И така нещата станаха коренно противоположни на началното състояние. Защото езичниците във везната откъм света бяха издигнати в познаването на Божията Воля, а онзи, който натискаше везната от другата страна, беше стигнал до Божията сцена, която беше по-долу от света. И аз, докато гледах на всичко това, казах на Исус:
“Господи мой, какво излиза? Излиза това, че колкото повече искаш да издигнеш някого в познаването на Истината, толкова по-ниско трябва да паднеш…”
А Исус добави:
“Не, просто да паднеш! Но да заживееш с убеждението, че това е единствено възможното служение пред Бога и Отца. Защото това е плащането на цената за духовното издигане.
Не твоето издигане, но Моето издигане в тях!
Не твоето високопоставяне, но Моето!
Защото в това вярващите да издигат себе си, а не Мене и да поставят високо себе си, а не Мене, е заблудата, която дяволът постави като съблазън в църквите на последното време. Те забравиха Моите думи. Те забравиха как Аз казвах на фарисеите:
“Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря…” (Йоан 8:28) 
Колкото повече бъда издиган Аз, толкова по-ниско ще слезеш ти, за да бъдеш забелязан на сцената от Отца Ми!
Спомни си Апостолите Ми! Спомни си тези, които нямаха за цел да издигат себе си, но да издигат Мене!
Какво се случи с тях? Къде бяха те на везната?”
Братко мой! Когато Исус ти говори, тогава самата Божия Светлина се влива в духа ти и сърцето ти, за да те просвети. И точно затова аз казах на Господ:
“Исусе! Нима мога да забравя думите на Апостол Павел към църквите:
“Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме. Трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме, като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко…” (I Коринтяни 4:8-13) 
В следващия миг Гласът на Господ стана твърде сериозен и аз усетих, че Той ще ми говори из дълбочините на Сърцето Си. Ето думите, които Исус ми каза:
“Ако някой иска да Ме последва и да върши съвършено Волята на Отца Ми, такъв трябва да приеме, че служението не е негово, но Мое. Такъв трябва да приеме, че непременно ще бъде изложен като най-последен, като осъден на смърт. Защото едва тогава, когато везната стигне до Божията сцена, Аз ще бъда действително издигнат в сърцата на човеците.
Такъв трябва да бъде безумен заради Мене, за да станат издигнатите разумни в Мене!
Такъв трябва да бъде немощен заради Мене, за да бъдат другите силни в Мене!
Такъв трябва да бъде опозорен заради Мене, за да бъдат издигнатите славни в Мене!
Такъв трябва да стане ходатай пред Лицето на Отца Ми, като умре за всички, та всички да живеят!
И ето в това отношение дяволът излъга много църкви. Защото онези, които стоят на везната в небесните места, и пръста си не помръдват, за да доведат езичниците до познаване на Господа. Но такива отдавна са изгубили Божието благоволение и движението на Святия Ми Дух. Затова ще бъдат обладани от началствата и властите на нечестието в небесните места и от високо издигнати ще се превърнат във високопоставени, за да се намерят в пророческите стихове на Божието въздаяние:
“И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе. И ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, и след дълго време ще бъдат наказани…” (Исайя 24:21-22)
Колкото до онези Мои смирени слуги, които с цялата сила на сърцата си желаят да издигат не себе си, но Мене, то за такива Господ твоят Бог ще отвори Небесната Си съкровищница, за да ги дари с мантията на смирението и да ги направи да пребъдват постоянно пред Святия Олтар на Отца Ми.
А сега нека те заведа, за да видиш на кого в Новия Завет Отец Ми даде привилегията пръв да натисне везната и да доведе мнозина до познаване на Божиите пътища и съдби…”
След последните думи на Господ видението с везната и сцените се прекрати, а аз седнах да запиша скъпоценните думи на Царя. Внимавай в тях и изпитай духа и сърцето си в Небесната Истина, за да намериш верния път към Святия Олтар на Отца! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s