ПОЛЕТЪТ НА ГЪЛЪБИЦАТА – НАЧАЛО

ПОЛЕТЪТ НА ГЪЛЪБИЦАТА

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Моето сърце е твърде много развълнувано от прекрасните думи, с които Господ Исус напълни духа ми. Думи, с които Той иска да подготви верните Си чеда. Думи, като съвършена изява на Божието Сърце. Словото на тази книга е като естествено продължение на предишната – за Гласът на Възлюбения. Аз ще се радвам, ако си бил вдъхновен и докоснат от нейното съдържание. Защото тук духовният поглед отново ще потърси пророческия прицел от Соломоновата “Песен на песните”. Но преди да отидем там, искам да знаеш, че Господ Исус не просто ми подари благоволението Си за написването на това продължение. Нещо повече – Той помаза очите ми с Небесния Си колурий, за да видя колко страшно и ужасно е днес състоянието на много църкви и вярващи. В миг, когато Гласът на Възлюбения кънти в Небесните места и очите на Господ виждат Църквата като бяла и Съвършена Гълъбица, на много места са започнали да се подвизават други птици, носещи друг дух и олицетворение. Защото са се появили кукумявки и щрауси, гарвани и ястреби, чиято единствена задача е да увеличават духовната разруха и падение всред вярващите. И ако кукумявките спят през деня, а се подвизават през нощта, то помисли какво друго да са църквите, в които поривът към Небесното е разменен със страсти по земното? Какво става в онези събрания, където я няма Светлината на Святия Дух, но е пълно с извратени проповедници, които проповядват за този свят, а не за бъдещия? Такива проповедници не са ли измамили собствените си сърца, понеже се смятат за летящи, без да виждат колко закърнели са крилата им?
Да, те могат с часове да си четат препратките под библиите и през пет минути да викат “Алелуя”, а четири-пет набожни сестри от втория ред в залата да им пригласят с “Амин”, но от това никой няма да литне в небесните места.
Какво още да кажа за другите птици? Нима никой не иска да види гарваните и ястребите? Не са ли това онези, които кръжат в поднебесните места и наблюдават с остър поглед къде могат да плячкосват и грабят? Не са ли това лидерите на църковни пирамиди, наричани “съюзи” и “обединения” които винаги се нуждаят от нови и нови църкви в основата, за да бъде осигурено благоденствието и печалбата на върха?
Колко повече, когато единството на подобни пирамиди се циментира с човешки учения, наричани “устави”, тъй че никой да не може да избяга… Това е страшно, братко мой! Толкова страшно, че човек непременно трябва да отърси цялата мърсотия и поквара, която полепва по сърцето от подобни места. Понеже тези места не свидетелстват за бъдещия свят, но за сегашния.
И ако църквите са минали на човешки устави, то не са ли лидерите им вдъхновени от всяка светска партия? Понеже именно партиите се основават на устави, с които задържат и контролират членовете си. Такива църкви-партии не могат да бъдат Господни гълъбици, понеже имат човешки решетки. А Онзи Свят Дух, Който слезе на рамената на Исус, приел телесен образ на гълъб, не бе затворен в кафез, за да Го показват на хората…
Разбираш ли тогава, че на Църквата е нужен полет?
Казвам “полет” и ще те моля да запомниш тази дума. Защото една птица е небесна, когато лети в Небето. А да летиш в Небето ще рече да скъсаш всичките си земни връзки, за да преодолееш гравитацията на плътта, греха и суетата. Едва тогава можеш да употребиш крилата си.
Но какво правят днес мнозината?
Те размахват крилата си, но не летят. А онези, които ги гледат и им се възхищават, дори и не разбират, че има много птици, но не всички летят. И даже някои да летят (като гарваните и ястребите) пак никога не стигат до небесните места, а само до поднебесните места на Вавилон. Ето по тази причина днес има тотално нашествие на кукумявки и щрауси. А вярващите са заприличали на кокошки, които кълват, каквото им се подхвърли. Без да разбират, че църковният предприемач храни кокошките, само за да върти бизнес с яйца и перушина. И ако яйцата отиват, за да нахранят дебелите кореми по върховете на пирамидата, то с перушина се пълнят възглавнички, създадени за удобния лов на Вавилонските лъжепророци и чародейки. Именно такива ще ги застигне Божият Гняв, който отдавна е казал за тях:
“И ти, сине човешки, насочи лицето си и против дъщерите на людете си, които пророкуват от своето си сърце; и пророкувай против тях, като речеш: Така казва Господ Йеова: Горко на жените, които пришиват възглавнички на всеки лакът, и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, и ще пазите ли души живи за себе си? Като лъжете людете Ми, които слушат лъжи, ще Ме оскверните ли между людете Ми за шепи ечемик и късчета хляб, та да убивате души, които не трябваше да умрат, и да опазите живи души, които не трябваше да живеят? Затова, така казва Господ Йеова: Ето, Аз съм против възглавничките ви, с които ловите души като птици; ще ги отдера от мишниците ви, и ще оставя да избягат душите, душите, които вие ловите като птици. Ще раздера и покривалата ви, и ще избавя людете Си от ръката ви, та няма вече да бъдат в ръката ви за лов; и ще познаете, че Аз съм Господ. Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; и укрепихте ръцете на злодееца за да се не върне от нечестивия си път, та да се спаси животът му…” (Езекиил 13:17-22) 
Толкова за различните птици, осквернили Храма Господен.
Сега искам да разкрия пред сърцето ти думите, с които Исус започна да ми говори. Ето как Той вля Небесното Си миро в духа ми:
“Аз искам да говориш на Църквата Ми. Аз искам да говориш на онези, чиито крила все още не са закърнели. Защото имам тук и там остатък, който не е преклонил глава пред нашествието на Вавилон. И с този остатък Аз ще извърша заключителната Си Воля, според записаното в плановете на Отец Ми. А в тези планове няма място за безкрили птици по земята, нито за хищни птици с остри клюнове в поднебесните места. В тези планове има място само една Избрана и Възлюбена. Тя не е кокошка или кукумявка. Тя не е гъска или пуйка. Тя е Моята Съвършена Гълъбица, в чието сърце са пътищата към Моя Дом. Затова виж сега с какви думи говоря Аз за нея в Соломоновата “Песен на песните”…”
Погледнах на библейските стихове и те заблестяха вътре в мен. Тогава казах на Исус:
“Господи мой! Аз много пъти съм бил вдъхновяван от тези Твои думи. Но сега разбирам, че към вдъхновението Ти ще ми прибавиш и посвещение. Защото Ти казваш за Твоята Избрана:
“Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, и безброй девойки; но една е гълъбицата Ми, съвършената Ми…” (Песен на песните 6:8-9)
“Точно така е! Именно това са думите Ми. И като изходиш от факта, че Аз влагам такова олицетворение за живата Си Църква, а именно – че е Съвършена Гълъбица, то какво остава за другите? Какво остава за многото царици, наложници и девойки? Те дали са гълъбици? Понеже ако бяха били гълъбици, то щяха духовно да се влеят в същата онази Моя Съвършена Гълъбица. Но тогава Аз не бих казал, че освен Моята има и други. А фактът, че има и други, означава само едно. Ти Ми кажи какво…”
“Господи Исусе! От думите Ти разбирам, че другите царици, наложници и девойки Ти не Си разпознал като Твоя Църква и Невяста. А тогава за тях не остава друго, освен да са царици със земни царе, наложници с наложени от йерархията човешки авторитети и девойки със земни съпрузи…”
“Как мислиш тогава? Ще излъжат ли тези царици, наложници и девойки Господ, та Той да се ожени за тях?”
“Исусе! Някога Лаван успя да излъже Яков и в деня на сватбата да му размени невястата. Но аз съм твърдо убеден, че в Деня на Твоята Сватба никой няма да може да Ти размени Невястата по простата причина, че Тази Твоя Невяста ще долети на хълма Сион. А никой, освен нея, няма да има нужните крила и подем, за да се яви пред Тебе…”
“Наистина е така, момчето Ми. Наистина Моята Невяста ще долети на Сватбата Ми. Именно затова Аз съм я нарекъл Съвършена Гълъбица. Защото именно крилата на Святия Дух ще я издигнат в небесните места при Мен. А тези крила са Истината и Любовта. Само с Моята Истина и Моята Любов ти можеш да се издигнеш в Присъствието на Святия Дух и да отиваш от Слава в Слава.
Как мислиш ти? За този полет на Гълъбицата не е ли нужна подготовка? Не трябва ли Господ твоят Бог така да утвърди Живата Си Църква, че на нужното време тя наистина да долети при Мен?”
“Да, Исусе! Защото без утвърждаване и без Съвършено изпълване с Истината и Любовта, ние няма да полетим нагоре, но бихме останали във властта на земята и света…”
След последните ми думи Господ ме погледна и се усмихна загадъчно, а аз разбрах, че от устата Му ще започнат да бликат тайни. Тогава Той каза:
“Много от Моите все още са на земята. Много от Моите все още са в света. Много от Моите все още не са платили цената, за да се издигнат високо в небесните места. И ето затова те трябва да бъдат укрепени, просветени и осветени, за да отворят в сърцата си вход за Божията Сила. А в това отношение Аз няма да направя нищо друго, освен да прочета с Духа и Силата на Отца Ми пророческите стихове от “Песен на песните”, които показват как Моята Гълъбица непременно ще полети нагоре. Защото на тази земя, където са останали Много от Моите живи, ще се явят Божиите знамения, за да ги издигнат горе. За да ги отделят от земните царици и наложници. Виж тогава какво ще извърши Твоят Господ. Защото призивът Му към Църквата вече кънти и посочените от ръката на Отец Ми ще го чуят…”
След последните думи на Господа аз получих видение. И пред очите ми наистина се появи бялата и Съвършена Гълъбица на Исус. Тя беше на земята. Но ето, че лъч от Небето докосна земните хълмове и по тях се появиха красиви цветя. А Съвършената Гълъбица размаха крилата си и отиде към красивите цветя, като докосваше с клюна си нежния им прашец, събрал в себе си Светлината на Слънцето и влагата на пролетните дъждове. Това укрепи крилата на Гълъбицата, а тя се издигна към високите места на земята и започна да пее с гласа си. Така, от самото пеене на гълъбицата, се появи Небесен вятър, който започна да издухва облаците от земята, а тогава слънчевите лъчи огряха нивите и поляните, хълмовете и долините. Насадените по тях лозя започнаха да цъфтят, а смокините започнаха да раждат първите си плодове. След това очите ми видяха, как тя кацна на високи скали, в които зееха огромни пукнатини. Миг след това гълъбицата отново размаха крилата си и се издигна към Слънцето. А сред лъчите на светилото се появиха две Небесни ръце, които държаха скални късове. Тези ръце поставиха скалните късове върху крилата на Гълъбицата, а тя, като усети тежестта, отново се стрелна към високите скали, в които зееха пукнатините. И като пренесе тежкия товар от скалните късове, постави самите късове в пукнатините, тъй че скалите се изпълниха с неземна светлина и вече имаха прекрасна завършеност и пълнота. След това дело Гълъбицата отново се издигна нагоре към небесните места и само след миг очите ми вече никак не я виждаха, понеже беше изчезнала. Бях онемял от учудване и възхищение, защото никога сърцето ми не беше получавало такова красиво и нежно видение. И аз, като се обърнах към Исус, попитах Го:
“Господи, какво беше това вълшебство? Какви бяха тези чудеса, които Ти разкри пред сърцето ми?”
А Исус отговори:
“Ти видя полетът на Гълъбицата. Ти видя всичко, което събудените и изпълнените със Силата Господна ще извършат от сега и до мига на грабването и Сватбата на Агнето. Но всъщност – ти видя как Небесният Ми Отец прочита пророческите Си думи от Соломоновата “Песен на песните”. Понеже първото дело, което Гълъбицата стори, беше да се укрепи и освежи от цветята, явили се по земята. А това беше изпълнението на стиховете:
“Цветята се явяват по земята…” (Песен на песните 2:12) 
Второто, което Гълъбицата Ми стори, бе това, че тя запя с гласа си и така плати цената, за да се издухат тъмните и гъсти облаци от земята. Така несъмнено тя извърши писаното:
“…времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува в нашата земя…” (Песен на песните 2:12) 
Така се появиха първите плодове на смоковницата и благоуханието на лозята, за да се сбъдне отново писаното:
“По смоковницата зреят първите й смокини, и лозята цъфтят и издават благоухание…” (Песен на песните 2:13) 
Третото, което Гълъбицата Ми стори, бе това, че се издигна до върховете на скалите и забеляза пукнатините им. Но това е и Моят призив към Съвършената Ми:
“Стани, любезна Моя, прекрасна Моя, та дойди. О, гълъбице Моя, в пукнатините на скалата…” (Песен на песните 2:13-14) 
И понеже в сърцата на Моите всякога е горяло желанието да утвърждават Канарата, то затова и Гълъбицата се издигна до небесните места, за да получи от Мен нужните откровения и пълнота, сиреч, скалните късове, с които тя запълни пукнатините. Така, несъмнено, дойде и четвъртото, което Моята Гълъбица направи, а именно – да се издигне толкова високо, щото животът й завинаги да бъде скрит с Мене в Отца Ми. А така се изпълни писаното, че Аз призовавам Невястата Си, като й казвам:
“В скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно…” (Песен на песните 2:14)
Ти ще сбъркаш, ако мислиш, че с това видение Моето благоволение към теб приключва. Не! Защото това е видение-майка. А една майка винаги има деца, които да обича и храни. Това означава, че Аз ще бъда до теб и така ще благословя сърцето ти, щото напълно да разбереш какви са децата на Божията Мъдрост в “Песен на песните”. Защото всички Мои трябва да познаят онова, което ще извърши Съвършената Гълъбица. За да се намерят в нея. За да се вдъхновят от нея. За да платят цената, която ще ги направи като съдове за Божията Слава.
Ето, казвам, и праведни и Святи думи излизат от устата Ми:
Днес е времето, когато чрез цветята по земята давам криле на всеки, който обича Сион и неговия Цар!
Днес е времето, когато заповядвам на тези криле да полетят нагоре – далече от светското, човешкото и бесовското.
Днес е времето, когато летящите ще Ме познаят в сърцето си и Аз лично ще им се разкрия в Дух на мъдрост, откровение и посвещение! Днес е времето на най-голямата Благост и Милост, понеже живеете сред най-тежкия грях и бунтовно безумие! Днес е времето, когато страниците на тази книга (които са Дух и Живот) трябва да станат вашите Небесни Крила, които ще ви издигнат при Мен във Вечността!
Затова, ако някой иска да Ме последва, нека Ме последва…”
След като изговори думите Си Исус направи видението с полета на Гълъбицата да се прекрати, а след това простря ръката Си към мен и потоци Небесно помазание и Светлина запалиха всичките ми вътрешности. Така разбрах, че ми предстои най-необикновеното и прекрасно пътуване с моя Господ. Онова пътуване, при което зад завесата на Соломоновите думи щях да зърна Сърцето на моя Небесен Баща.
Тръгни и ти в това пътуване, скъпи ми братко и верен приятелю!
Защото повече от всякога Исус иска Неговата Гълъбица да лети!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s