СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА I – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО СЪС СТРАЖАРИТЕ

“…ако Господ не опази града, напразно бди стражарят…” (Псалом 127:1)

След последните Си думи Исус вече излизаше от оръжейната Зала на Отца, а аз Го последвах. Така двамата отново слязохме в земните места. И ето, че очите ми пак разпознаха представителните къщи на Вавилон, пред чиито врати аз виждах и самите стражи. А тогава Исус ми каза:
“Иди при тия стражари с всичкия Божий Огън в сърцето си. И като разгледаш фалшивото им всеоръжие – изяви го на всичките Ми братя и сестри…”
Послушал думите на Исус аз се приближих до една от представителните къщи, като застанах пред двамата й стражари. И там ги попитах:
“Господа, какви сте вие? И каква е длъжността ви спрямо тая къща?”
А единият от тях ми отговори:
“Не виждаш ли какви сме? И не знаеш ли, че тая къща е Дом Господен?”
“А как да разбирам всичкото ви снаряжение, което носите. Понеже то твърде много впечатлява отстрани…”
Дочул въпроса ми, вторият от стражарите се ухили. И като направи жест с ръка, за да подчертае изяществото на цялото си облекло, ми отговори, казвайки:
“Ако поне веднъж беше чел Новия Завет, то щеше да знаеш, че това, което сме облекли, е Божието Всеоръжие…”
Усещах как ревността ми се запалва все повече и повече. Но въпреки това продължих да питам стражарите със спокоен глас:
“Как да разбирам тези пояси, които носите? Какво са те?”
А първият отново ми отговори:
“Това са нашите доктрини. Защото главното за един вярващ е в неговата доктрина. И ние пазим Божия дом от всички, които биха внесли в него фалшиви доктрини…”
Думите на човека ме накараха да го запитам:
“Ако толкова много си чел Новия Завет и твърдиш, че го познаваш, то би ли нахранил сърцето ми с ония стихове, които наистина твърдят, че главното за един вярващ е в неговата доктрина. Аз наистина искам да позная доктрините ви и да ги разбера. Току виж съм повярвал и вие бихте ме спечелили за делото на тоя дом…”
В тоя миг първия от стражите замълча, като не знаеше какво да каже, а вторият побърза да го подкрепи, като казваше:
“Ако беше завършил теология, то нямаше да ни задаваш такива въпроси. Но понеже си неграмотен, то и затова въпросите ти те издават. А именно теологията ни показва всичките доктрини на Новия Завет…”
Думите на втория ме накараха да отговоря:
“Господа, аз наистина съм неграмотен и не отбирам от теология и доктрини. Но моята вяра в Бога е простичка, като Виното и Хляба, като Огъня и Водата, като тревата и овцете. И понеже сам прочетох думите на Господ в Новия Му Завет, отворих сърцето си и те влязоха в мене. Моля ви – явете ми от думите на тоя, в когото сте повярвали. За да видя в тях тая твърде изискана дума – теология. Може би, като съм чел Завета на Господ, някъде съм пропуснал да я забележа, та и аз да побързам да се образовам…”
Думите ми отново не се харесаха и на двамата. И те, като започнаха да се бият по нагръдника пред гърдите си, казваха ми:
“Ти ли си тоя, който ще ни говори за Завета на Господа? А? Ти посетил ли си поне една конференция, за да видиш колко голяма е Божията слава? Прочел ли си поне един учебник? И такова нещо като конкорданс нищо ли не ти говори?”
Докато стражите все така се биеха в нагръдниците, аз усетих твърде силно зловоние, което излизаше изсред тях. Но въпреки това отново ги попитах:
“Какви са тия нагръдници, които сте си сложили? Защото като ги удряте, те дрънчат твърде силно…”
Тогава първият каза:
“Това са нагръдници, които такива като тебе никога няма да получат. Защото нашите нагръдници са Божията правда. А ти си твърде малък и жалък, за да познаваш тази правда…”
В думите на самите стражари имаше толкова противна гордост, щото дойде миг, в който истински съжалих, че говоря с тях. И като се обърнах към Господ, казах Му:
“Исусе! Невъзможно е да се говори с тия стражари. Понеже аз съм твърде малък пред очите им…”
А Исус ми отговори:
“Не се отказвай! Опитвай отново и отново, нежели се покаят и обърнат…”
От думите на Исус в сърцето ми дойде Сила. Ето защо аз продължих да говоря със стражарите, като им казвах:
“Разбирам всичко, което ми казвате. Вие сте големи, образовани и силни. Но все пак – нали Исус умря и за неуките, и за слабите? Не искате ли да приемете, че Неговото Евангелие е благовестие към всяко сърце? Не искате ли да приемете, че повече от всичко друго трябва да държим на простотата и чистотата на Христа? А тая простота и чистота ни задължава да се обичаме един друг, както Той ни е обичал. И не е ли това Неговото благовестие…”
На тия мои думи стражарите отново реагираха. И първият от тях, като посочваше обувките си, каза:
“Кой си ти, та да ни учиш какво е благовестие? Ти да си чувал нещо за просперитет? Не знаеш ли, че докато такива като теб се чудят какво е благовестието, то вече отдавна е обиколило земята? И Господ вече издига една последна църква, която е по-богата от целия свят…”
Погледнах на обувките на стражаря и видях, че те наистина бяха лачени и от най-скъпа кожа. А след това, като се обърнах, погледнах на сандалите на моя Господ. Това ме накара да продължа да говоря със стражаря, като отново го попитах:
“А с какво църквата на Господ е по-богата от целия свят? И кое е онова, което я спасява…”
Думите ми накараха стражарят да посочи към шлема си. А след това да ми каже:
“Виждаш ли тоя шлем? Той е от злато! От чисто и истинско злато. И няма друго, което да спасява църквите в това последно време, освен просперитетът. Но такива, като тебе, които не познават Бога, всякога ще останат вън от Божиите благословения…”
След тези думи на стражарят аз усетих как ръката ми вече хваща огнения Меч. И аз, като прострях самия Меч против стражаря, с твърде ревнив глас го попитах:
“Ако Бог избра сиромасите в светски неща да са богати с вяра и наследници на Царството, как вие ми говорите за богатите в светски неща? Не е ли богатият в светското сиромах във вярата? Не е ли тая къща свърталище именно на такива, които казват:
“Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо…”
…а никак не знаят, че те са нещастните и сиромасите, голи и слепи. И на такива ли още ще пазите покоя? И няма ли никак да си спомните за сетнината на Лазар и богаташа? Глухи ли са вашите зидари, та да не чуят Божият Глас, който вече им казва:
“Глупци! Тая нощ дяволът ще изиска душите ви, а тия къщи, които сте приготвили, чии ще бъдат? И каква ще е сетнината на користите ви, които сте трупали?”
Мечът вече се въртеше в ръката ми, когато и двамата вдигнаха пред него медните си щитове, като изкрещяха против мене:
“Назад от вратите на Божия храм! Ние няма да допуснем твоята жлъч да пусне горчив корен сред вярващите…”
В следващия миг Божият Меч вече се стоварваше над медните щитове, но те не поддадоха. А на свой ред и самите стражари извадиха мечовете си, чиито остриета бяха покрити от черна смола. И като замахнаха срещу мене, срещнаха отпора на Божият щит в сърцето ми. А когато аз отново вдигах Меча в ръката си, дочух как Исус ме извика, казвайки:
“Спри се! Защото онези, които вдигнат щитовете си, та да се възпротивят на Божия Меч, са отдавна посочени на беззаконието си и сетнината им е погибел. Затова виж какво ще се случи със самите стражари…”
В следващия миг Исус простря ръцете Си против самите стражари, като казваше:
“Излез духо от тъмнината и обладай своите си! Изискай душите на тия стражари и на онези, които те ревниво пазят…”
Докато Исус говореше, над самата къща дойде тъмнина. И от самата тъмнина се явиха много от началниците на Злото. И самото им присъствие накара стражарите да изпуснат оръжията си и да затворят очите си. А началниците вече ги връзваха с огромни и тежки вериги. И като влизаха в самата къща, казваха си един на друг:
“Да вземем своето си. Защото в него ще е утехата ни през цялата вечност…”
Гледах на всичкия тоя ужас и в тоя миг дори не можех да отворя устата си пред Господ. Защото знаех, че това е присъдата и гневът от Отца на Светлините. Затова си помислих:
“Горко на оня град, който е поставил такива стражи на стените си и на оня дом, който е поставил такива стражи пред вратите си…”
А Исус, като ме погледна със строгост в очите Си, посочи към окованите и спящи стражари, като казваше:
“Ето я сетнината на всяка заблуда! Ето го делът на отстъпилите от Името Ми църкви, които изгубиха простотата и чистотата Ми и се напълниха с извратените мъдрувания на нечестивия! Затова за свидетелство на цялата Ми Църква запиши думите Ми, които ти давам. Защото с тях казвам на всичките Си братя и сестри:
Ако до днес не сте знаели какви са стражарите, които нямат Божието Всеоръжие, то вижте ги добре във видението, което дадох на пророка Си.
Поясът на тия стражари са човешките учения, наричани доктрини, и дошли с измамата на оня демоничен грим, с който духът на Езавел превръща сърцата в гробници, като отнема Духът на Божието Слово, за да го замени с буквата, която убива.
Нагръдникът на тия стражари е гордостта. Тая гордост, която идва с всяка човешка кариера и с всяко човешко титулуване. Тая гордост, с която обсебените от дявола препоръчват сами себе си и тупат доволно с ръка върху превъзнесените си сърца. Тоя нагръдник е собственото им проклятие, защото поради него няма никога да преживеят спасително покаяние и обръщане към Бога.
Обувките на тия стражари са готовността за онова лъжеблаговестие, с което Мамон става бог на сърцата, а парите му – единствен смисъл на служение и поклонение. Тия обувки ще затънат в тиня, от която няма да излязат и ще вървят по пътя надолу, от който няма да се върнат.
Шлемът на тия стражари е образът на звяра. Образа на оня, който купува вярата и съвестта с пари и облаги, за да запечата отстъпилите и безумните, като род на проклетите, които продадоха Името Ми и превърнаха Храма Ми в разбойнически вертеп.
Медният щит на тия стражари е фанатизмът. Този е щитът, който се изковава с безброй компромиси и грехове, докато такива закоравят сърцата си в измамата на греха и в огъня на всяко нечестие.
Мечът на тия стражари е учението на лъжепророка и отровата на старовременната змия. С тоя меч те пробождат всяко сърце, което иска дял от тоя свят, а не от Моя свят.
Тия са слугите на Антихриста, които задържат мнозина пленници, като не ги пускат да избягат от Вавилон. Облечени в дяволското всеоръжие, такива докрай ще пазят представителните къщи на Вавилон. За да не излиза никой, който иска да избяга и да не влиза никой, който иска да освобождава.
(Нека тук наум ви дойде крепостта на Ерихон!)
Но Аз днес заповядвам на всички ви да си спомните Святите думи на Моя Бог и Отец. Защото Той, ако и дълго да мълчи, никога не заспива, но вижда всичката мерзост и нечестие, за която е натрупан гняв в определеното време. Този Мой Свят Отец днес проговаря от Престола Си, като казва на Цялата Ми Църква:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте, и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:6-7)
И ето, Моят пророк не мълча с години! И денем и нощем викаше към Мен и Отца Ми! За да получи Словото, с което Аз ще утвърдя последния Си жив остатък и ще издиря последните Си верни служители! А в края на тая първа част от Моите видения върху песента на Соломон, казвам на всички ви:
Стъпете на Камъка и се съградете върху Основата от Сион! Защото тогава Божият Огън ще ви направи способни да пристъпите към Отца Ми! И като влезете в Божията Зала – да се облечете с Божието Всеоръжие! Само тогава Соломоновата Песен на възкачванията ще ви възкачи в Сион!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s