ЦАФНАТ-ПАНЕАХ I – I ГЛАВА

1. ПЪТЯТ ДО ЯМАТА И ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИЦА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
От многото книги, които бихме прочели в живота си на вяра, аз зная, че една Книга винаги ще стои като слънце над всички останали, понеже ги осветлява с лъчите си и ражда с Духа Си. Тази книга е Библията, Свещеното Писание, преминало през вековете и хилядолетията, за да бъде светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни. Колкото и вдъхновени книги да бихме прочели – били те споделеното от пророк или проповедник, то всички те ще имат за извор книгите на Стария или Новия Завет.
Пиша ти всичко това не защото не го знаеш, а за да мотивирам духовно размишленията, които ще последват по-надолу в тази пророческа книга.
Едно от нещата, които сме свикнали да приемаме безусловно, е фактът, че водените от един дух се съгласяват помежду си и така образуват общества, били те малки или големи. И в тези общества непременно възникват отношения и събития, които водят до промяна на статуквото за отделните им членове. Така се стига до задължителния обществен договор, по силата на който един от многото ще стане водач, а другите ще се оставят да бъдат водени. В това не би имало нищо неправилно, ако водачът е посочен, помазан и отделен от Бога за сериозната отговорност, която поема пред обществото, което му гласува доверието си. И ето тук, в тази ниша на разсъждение, идва първият важен момент, за който искам да ти говоря, имайки за пръв и последен авторитет Духа на Божието Слово, както и самото Свещено Писание. Защото в цялата Библия ти ще забележиш, че Бог никъде и никога не се впечатлява от общества, нито залага на множества от хора като цяло. Нищо подобно! Бог се впечатлява от личности, сиреч, от отделени човеци, на които дава Личното Си водителство и покрива със Собственото Си благоволение. Тази е причината в книгите на Свещеното Писание ти да четеш за примера на личности, а не толкова за живота на общества. Следващият много важен момент е този, че винаги между личността, отделена от Бога, и обществото, от което тя е отделена, настъпва конфликт. Той е неизбежен, понеже винаги се основава на невъзможността на обществото да си обясни Божия Суверенитет, сиреч, Личното Право на Бог към едни да показва Милост и Благост, а към други да се обхожда като Изпитател. Сам можеш да доразвиеш вярната мисъл, че отделеният от Бога човек непременно ще срещне съпротивата и негативното отношение на тези, отсред които е отделен. Понеже в самото общество човеците са решили да се придържат към едно привидно равенство, което ги уеднаквява, за да се изгубят различията между тях. И когато отделеният се появи от някъде и стане твърде много различен, то такъв вече става неудобен за общото статукво, без значение, че изборът му е бил от Бога.
В това отношение първият значим пример за Божий избраник, който предизвика негативното отношение на онези, отсред които е бил избран, е древният Йосиф. Той беше посочен от Бога, понеже беше предузнат от Него с велика съдба. Той беше любимият син на Израил, на когото баща му беше подарил шарена дрешка, която го отличаваше от братята му. Той беше невинният и доверчив юноша, който съвсем искрено и спонтанно разкри на братята си сънищата, дадени му от Всевишния Бог. Сънища, които категорично го поставяха като избран и посочен да има неизмеримо по-велика съдба от всичките съдби на останалите. Сам можеш да се досетиш, че когато най-малкият брат покаже категоричните доказателства за Божия Избор върху себе си на своите братя, то той непременно ще предизвика голямо раздразнение и завист. Затова Словото категорично потвърждава реакцията на Йосифовите братя:
“Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му…” (Битие 37:8)
И както е вярно, че грешните помисли непременно покълват и се развиват до кълнове на зли растения и още по-зли плодове, така също е вярно, че Божият Избор върху Йосиф доведе братята му до страшното намерение да убият “съновидеца”, понеже никак не можеха да го понасят. И само в един от тях, Рувим, подейства ужилената съвест, та да притъпи острието на омразата им, за да не убиват Йосиф, но да го хвърлят в яма, а баща си Яков да излъжат, че лют звяр е разкъсал невръстния му син.
Аз няма да ти разказвам дословно библейската история, която многократно си прочитал в “Битие”, но сега непременно искам да ти явя духовните паралели на случката с Йосиф, пренесени до днешните последни времена. Защото както в древността, така и днес има гордост, която убива, завист, която съсипва, и коварство, което е готово да излее реки от змийска отрова. Понеже от далечните изминали времена, та и до днес, Божият Избор се презира в обществата, а дяволският избор всячески се одобрява.
Виждаш ли, братко мой, човек не е господар на съдбата си, за да й казва каква да бъде, или да й заповядва как тя да му се случи. Защото на всички ни се случва само това, което Бог е видял и предузнал за живота ни. И не ние ще изненадаме Всевишния със съдбите си, но Той ще ни изненада. Не ние ще Му казваме какво да прави, но Той ще ни каже какво да правим. Не ние ще диктуваме на Реките на Неговото Време, но те ще ни носят по теченията си, за да изживеем живота си според Неговото Предузнание. Разбираш ли тогава, че най-угодното, което ние можем да сторим, е да отдадем Слава на Бога за всеки Негов Избор, който касае Неговото Намерение, свързано с Неговия Проект? Но отдават ли човеците Славата на Бога, когато не те, а някой друг е предмет на божественото Му решение? Смиряват ли сърцата си, когато Той реши да ги изобличи, че се крият зад удобната анонимност на обществото, а не искат да признаят, че всичко Свято, достойно и благотворно е дошло на този свят чрез личности?
Ако сред Израилевите патриарси личността беше Йосиф, то не дойде ли след него избраният Моисей? След Моисей не дойде ли Исус Навин? След Исус Навин не дойдоха ли съдиите? След съдиите не дойдоха ли царете?
Не избра ли Отец слугата Си Давид досущ като Йосиф, понеже благоволението Му почиваше сред най-малкия от синовете на Есей? Сред царете не се ли явиха служенията на пророците – на Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил, Амос и Осия, Софоний, Захарий и Малахия?
Колко прекрасни и чудни съдове на Божия Избор! А щеше ли без тях Библията да бъде написана и да съществува в този вид, в който ние днес я четем? Разбира се, че не! Но ето, че хилядолетия по-късно обществата отново и отново се препъват в Божия Избор. И не просто се препъват, но в умовете им Бог се е превърнал в Личност, Която няма право на Лична Воля и Собствен Суверенитет. Защото мнозина са зачеркнали Божия Суверенитет и на негово място са поставили човешките си правила и религиозни доктрини, църковния си кариеризъм и суетно дипломиране. И в зависимост от религията, на която принадлежат, едни ще станат попове, други абати, трети пастори, четвърти – магистри и доктори. И всяка от тези религиозни буболечки ще тръби наляво и надясно, че е единствена и неповторима, понеже се е възкачила не по стълбата на Ветил, а по стъпалата на религиозния християнски кариеризъм. Ама че гнусно и противно статукво! Да гледаш как някой със зъби и нокти драпа в църковната йерархия, а след това невъзмутимо седи на трона си и произвежда укази и решения, като се разпорежда с първенствуване над човешките съдби. Можеш съвсем истинно да изповядаш, че в този модел не действа Бог, и той никога не е бил заимстван от Престола на Благодатта, нито вдъхновяван от Святия Дух.
Какво обаче се случва, когато дори и в това време на умножено беззаконие Бог реши да упражни Избора на Своя Суверенитет? Какво се случва, когато Исус реши да посочи и издигне слуга, който не се е гримирал с теология в американските академии на Езавел, нито се е дипломирал като Корейски вълк, та да насилства над Господните стада? Какво, най-вече, се случва, когато Божий помазаник откаже да признае върховенството на Вавилонското пазарище, и обяви война на живот и смърт против търговците в Храма? Ще го търпят ли обществата, просмукани от пръст и червеи? Ще го приемат ли религиозните кочини, които дяволът е сътворил по свой образ и подобие? Ще му ръкопляскат ли църковните лидери, чиито ръце са пълни с подкупи, и чиито сърца преливат от нечестие? Ще му се възрадват ли теолозите, които мътят ехиднини яйца, а пред обществата са същински варосани гробници? Ще го аплодират ли човеците с промити мозъци, които Вавилон е научил да аминосват всяко второ изречение на платения си наемник, и да алелуйстват всеки костюмиран шоумен, дошъл с голямата реклама за поредното тридневно съживление?
Не, братко мой!
Божият избраник ще се насити на всички злини, които са претърпели и преживели всички Божии избраници преди него. В живота му непременно ще се струпат като яростен вихър всичката възможна човешко-демонична завист, ярост и коварство. А знаеш ли кой ще е най-библейският белег за тоталното отхвърляне на Божия избраник?
Запомни, че този белег е ямата на Йосиф!
Веднъж последвал Божия Избор в живота си, Господният слуга непременно ще попадне в тази яма. Не за да умре или от чрезмерна скръб да погуби призванието и избирането си, но за да бъде утвърден в скръбта, и да заблести още повече поради неотменимостта на Божието посочване.
Ето такава яма дойде в живота ми за Исус!
И аз не съжалявам, че бях бутнат в нея от църковните пастори и злите им общества. Не съжалявам, че името ми беше покрито от позор, и делото ми от всякакви хули и лъжи. Защото всичко, което успяха да постигнат ненавистниците ми, беше това, че многократно увеличиха Ревността Исус Христова в живота ми.
Било, че когато си в ямата, няма духовни, на които да се опреш, понеже отвсякъде те заобикаля пръст, пак по Божието провидение се намериха човеци – с Дух от Духа Господен, които ми дариха верността, щедростта и любовта си. Било, че в тази същата яма трябваше да преживея месеци и години на твърде страшно угнетение, пак поради Вярността Божия не бях оставен на произвола на съдбата, но намерих съмишленици и последователи, с които да продължа по твърде трънливото си поприще. Било, че завистта и злобата бяха като прелели реки против сърцето ми, пак Исус, Който е Верен и Истинен, направи мост над черните реки, по който да премина, за да вървя в призванието си. И това, ако не е чудо, то не знам какво друго бих нарекъл чудо.
Но сега нека да отида още по-нататък. Защото някога за Йосиф нещата не приключиха в ямата. Той беше продаден от мадиамски търговци като роб в Египет, тъй щото попадна в дома на Петефрий, придворен на Фараона и началник на телохранителите. И в дома на този шеф на египетската полиция Йосиф беше забелязан и пожелан от Петефриевата жена. А в сгоден момент тя съблазнително вкопчи ръцете си в дрехата на Божия избраник с едно единствено намерение:
“Легни с мен!” (Битие 39:7)
Ако да бих решил, че това е просто едно желание за сексуално задоволяване в една разгонена египтянка, то тогава никак нямаше да уловя Духа на Божието Слово, и да прехвърля изпитанието на Йосиф в днешните последни времена. Но аз непременно ще уловя Духа на Божието Слово и ще продължа размишленията, слушайки Него. Защото, просветен и изпълнен от Бога, Йосиф със сигурност е знаел колко страшни биха били последствията от това да склони на съблазняващия призив. В крайна сметка – обръщайки поглед назад – той е помнел, че именно исмаиляни го продадоха като роб в Египет. (Вж “Битие 39:1”) А Исмаил се роди от неблагоразумието на Авраам да лежи с египтянката Агар…
Нов Исмаил ли да зачене Йосиф, или да опази благочестието си? Не е ли баща му, Израил, син на Исаак, върху когото пребъдва Божието благоволение? И не затова ли Йосиф бързо се дръпна и побягна от съблазнителката, а дрехата му остана в ръцете й? И ако в Святия Дух на Отца и Сина ние днес сме Авраамово потомство, то да позволим ли на жената на Петефрий да ни съблазни, когато имаме примера на Йосиф, който се възпротиви на съблазънта й? Но колцина от нас имат погледа на Святия Дух, за да осмислят и открият този едничък призив на разгонената египтянка:
“Легни с мен!” (Битие 39:7)
Колцина имат благочестието на Йосиф, за да отидат в края на посланието, което ни остави Апостол Йоан и там да прочетат твърде истинните думи на Христовия слуга:
“Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него. Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” (1 Иоаново 5:18-19)
Целият свят лежи в лукавия, братко мой! И аз не искам никой от прочитащите тази книга да е толкова сляп и приземен, щото да не открие, че в Духа на Божието Слово Петефриевата жена е самия свят, който лежи в лукавия. Светът си лежи със змията открай време. И единственото желание на света е именно това:
Както той лежи в дявола, така с него да легнат и всички църкви, които още не са легнали!
“Легни с мен!” – ще ти каже светът чрез сергиите на църковните търговци, а след това ще добави:
“Аз се любя с княза на света чрез семето на търговията! Пусни това семе в сърцето си, за да бъдеш оплоден от знаменития ми любовник! Защото той въздига всички търговци по земята и ги прави най-велики на времето им!”
“Легни с мен!” – ще ти каже светът чрез дипломите на църковните теолози, а след това ще добави:
“Аз се любя с княза на света и чрез семето на образованието! Пусни го в сърцето си, за да бъдеш оплоден от знаменития ми любовник! Защото той въздига правдата на всички фарисеи и книжници по земята и ги прави на почит сред всичките църкви!”
“Легни с мен!” – ще ти каже светът чрез короните и троновете на църковните лидери, а след това ще добави:
“Аз се любя с княза на света и чрез семето на кариеризма и възхода по йерархията! Пусни това семе в сърцето си, за да бъдеш оплоден от знаменития ми любовник! Защото всички, които се гнусят да слугуват, но копнеят да царуват, той превръща в царе и царедворци по цялата земя, като им дава дял, който никой друг не може да им даде!”
“Легни с мен!” – ще ти каже светът чрез всичките светски модели на църковно сдружаване, били те конференции, конгреси и семинари, а след това ще добави:
“Аз се любя с княза на света чрез семето на политиката и религиозния контрол! Пусни това семе в сърцето си, за да бъдеш оплоден от знаменития ми любовник! Защото всички, които искат да контролират, той превръща в делегати, политици и управници! За да им даде лостовете за управление и контрол, без които никой не може да управлява и контролира!”
Нека спра със светско-демоничните оферти дотук. Защото могъл бих още да ги разширя, но не в това е прицелът на размишленията ми. Той е друг, а именно:
Какво ще се случи с онзи Божий слуга, пълен с Духа на Йосиф, който предпочита благочестието на Духа пред съблазните на Сатана? Ще го остави ли князът на света да живее необезпокояван? Ще допусне ли дяволът някой благочестив да бъде трън в очите му? Нищо подобно! Както египтянката безсрамно излъга и хвърли укор върху мъжа си Петефрий, че е довел Йосиф в дома им, за да й се поругае, така и днешните поклонници на Сатана ще потърсят и намерят всякакъв повод против благочестието, та да отмъстят на онзи, който го притежава и пази. Така ни е предупредил и Апостол Павел, който в посланието си към Тимотей записа:
“А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…” (2 Тимотея 3:10-13)
Не е ли страшно да се оставиш да бъдеш мамен и сам да започнеш да мамиш, за да си осигуриш едно привидно спокойствие сред църквите, покварени от светския дух? Не е ли страшно да виждаш как Божията Благодат се обръща в похотливост, а на устата ти да тежи един голям и тежък катинар от лицемерие, тъй щото да не смееш да гъкнеш против църковните търговци, политици и престъпници? Не знаеш ли, че един ден Съдията в Страшния Си Съд ще зададе лично най-страшния въпрос към всеки от Божиите отстъпници:
“Ти защо повторно Ме прободе и разпна в сърцето си?”
Как ще Му отговорят днешните ухилени църковни бизнесмени? Ще намерят ли стих от Библията, с който да защитят проклетата си църковна търговия?
Как ще се оправдаят пред прострения Му жезъл земните религиозни царе, чиято единствена страст е била да богатеят, първенствуват и съблазняват? Какви думи в своя защита ще намерят потомците на Юда Искариотски, които, подобно на вдъхновителя си, са натъпкали в кесиите си много повече от тридесет сребърника? Няма ли тогава египетската тъмница да се окаже многократно по-предпочитана, отколкото да живееш в мир с дявола? Кой е онзи Свят и смирен Божий слуга, който би направил компромис със светлата си дреха, та да я предостави на молците на падналия княз, тъй щото в Деня на Сватбената Вечеря на Агнето да се яви на Сватбата с огромни дупки от беззакония в душата си, и с червеи в сърцето си, които са стояли скрити в измамата на своите лукавства? Не намираха ли Божиите слуги именно ями и тъмници в живота си, когато ставаха трън в очите на Сатана? Не бяха ли Еремия и Даниил в ямата? Не беше ли Йоан Кръстител в тъмницата? Не намериха ли същата тъмница Христовите Апостоли?
Но как стои въпросът с тъмницата днес? Защо тя е табу в църквите? Защо се превъзнасят и кикотят хиляди по хиляди, когато трябваше да паднат по лице и да плачат горко поради греховете на наставниците си? Не затова ли, понеже при тях плътският човек е пораснал твърде високо за сметка на духовния?
Но ето това – да претърпиш тъмницата – ще рече да покажеш на Господ от какво си направен. Защото аз и до ден днешен оставам хвърлен в тъмницата и все още не е дошъл денят, в който да изляза от нея. Но за тази моя тъмница вече има не една, но стотици причини, понеже аз съдбоносно съм станал част от духовната война, а в тази война уволнение няма. И ако ти се върнеш назад през годините, непременно ще си спомниш една точно определена книга – “Идете си от Мене, вие проклети!”. В последното видение от тази книга Господ ми показа тъмницата, в която се намирам. Не просто тъмницата, но и духът, който възпира човеците отвън, за да не намерят общение с Божия пророк. И ако някой би решил да се наскърби поради злостраданието ми или горчиво да ме оплаква, то на такъв ще кажа, че тъмницата, в която се намирам, е възможно най-точното място, от което Бог въздига слугите Си нагоре. Тъй щото не аз съм за оплакване в моята тъмница, но онези, които са седнали на тронове, които не им подобават, и са взели в ръцете си власт, която Бог не им е давал. Защото когато си на дъното единственият възможен изход е нагоре – колкото и да се забави или да се отлага във времето. Но за онези религиозни величия, които сега царуват на върха, ще дойдат дни и години на тотално сгромолясване. И те никак няма да са готови за среща с дъното, нито ще остане дух в сърцата им, та да преживеят страшното си падение. А именно на това дъно и в тази тъмница Господ отново проговори на сърцето ми, за да ми даде дълбоките Си откровения за поколението Йосиф, което ще бъде последният “Цафнат-панеах” на земята.
Ето думите, които Исус проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Товарът върху плещите ти достигна предела, който можеш да носиш. Затова изцяло се закрепи в Моя Мир и изпълни сърцето си с предстоящия триумф, когато те направя да влезеш в Радостта на Господаря си. Защото никое страдание на никой Божий човек в тъмница не е било напразно, но се е превръщало в Сила за Спасение и Изкупление на човешки души. И всеки път, когато някой някъде изпълва сърцето си с Моите послания от книгите, които ти дадох, дяволът идва да се поругава с теб и яростно да насилва над душата ти. Но понеже Аз зная от какво си направен, и познавам чудесно духа ти, ти казвам, че непременно ще издържиш. И както казах на Моите в предпоследното видение от книгата за Ветил, така отново ще ти потвърдя, че ще напуснеш тъмницата, понеже тя е само до едно определено време. Защото не друг, но видението за живота ти ще те изиска пред Бога и Отца, за да продължиш и довършиш призванието си. А в това видение има едно последно Спасение на света, една последна могъща вълна на Божия Пророчески Дух, която ще обиколи земята.
Помисли тогава и Ми кажи: Коя е причината сегашното ти злострадание за Мен да превишава многократно гонението, което имаше заради твоя Господ в първите години на слугуването ти?”
“О, Исусе! В първите години аз Ти слугувах в първия от кръговете на Божието Присъствие, който е Кръгът на Водата! Там ме загръщаше Божията Милост, а самата Вода ме скриваше от всички възможни удари и отмъщения на дявола! Но през годините Ти ме направи да премина през всички Кръгове, и накрая да остана в Кръга на Солта, който е Кръг на Жертвите Господни, които се осоляват с огън. А където има Огън, там Вода няма. И самата Сол не би могла да се съедини с Водата, понеже тогава Водата ще изгуби сладостта си, а пък Солта ще обезсолее. А Ти ясно Си предупредил слугите Си с думите:
“Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:11-13)
Цитираните от мен стихове накараха Исус да се усмихне и отново да ми проговори, казвайки:
“Ти непременно си разбрал колко голямо е разстоянието от Божията Милост до Божията Воля. Защото в Милостта Си Отец Ми ви приема каквито сте, а във Волята Си Той ви иска такива, каквито трябва да бъдете. Тъй щото в Кръга на Водата има очистване, умиване и покаяние, но в Кръга на Солта има иждивяване, прескърбие и разпятие. И както сам правилно забеляза – Водата и Солта не могат да се съединят. Понеже Водата, приела Сол, ще стане като морската вода, а тогава трудно биха я отделили от духа на света. А Солта, разтворена във Вода, вече не може да свидетелства за Огъня на Жертвата. И за да стане всичко това още по-ясно за Моите братя и сестри, нека Аз да ти задам още един въпрос, на който да Ми отговориш, а именно:
Какво би се случило с теб и съдбата ти, ако Господ твоят Бог беше решил да те благослови за всяка от книгите, които написа, според действителната им тежест и значение в Святия Дух? Или какво би станало с живота ти, ако Аз бях решил да притуря към духовната ценност на пророческите книги и тяхната равносилност в земни благословения?”
“О, Исусе! Тогава със сигурност аз бих бил най-богатият човек на света, защото Ти Си ме дарил с всичките съкровища на Сион! Но тогава жертвата ми за Царството би изгубила всичкия си смисъл, понеже Солта би се обезсолила поради водите на голямото земно благословение! А Божият слуга не може хем да бъде Жертва, хем да бъде и благословен! Понеже самият смисъл на Жертвата е в отказа от земното благословение, за да се умножи Небесното. Ти Самият Си ни посочил пътя към Кръга на Солта, като Си ни заповядал:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
Тъй щото, в съгласие с думите Ти, аз не виждам никаква възможност Водата и Солта да съществуват заедно и в близост. Те трябва да бъдат разделени, за да съхранят спасителната си Сила…”
В отговор на думите ми Исус погали с ръка главата ми, а след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Ето, че стигна с думите си до границата на Цафнат-панеах. Граница, за която в минали години Аз никога не ти говорих, нито просветих сърцето ти относно нея, защото не беше извървял пътя, нито платил цената за подобно откровение. Затова като начало нека да ти припомня едни Мои думи, които казах на учениците Си. Спомни си тези думи от Евангелието Ми. Защото някога Аз им казах:
“Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство…” (Лука 18:24-25)
И на тези Мои думи неколцина реагираха, отговаряйки:
“Тогава кой може да се спаси?” (Лука 18:26)
А Аз им засвидетелствах думите:
“Невъзможното за човеците за Бога е възможно…”(Лука 18:27)
Кое е невъзможното за човеците, Стефане? Не е ли това – да съединят Водата и Солта, тъй щото Водата да не се осоли, а Солта да не обезсолее? И ако за Моя Отец всичко е възможно, то няма ли именно в живота на Йосиф да е запечатана тайната на Божията възможност? Не беше ли някога Йосиф в Египетската тъмница, както си и ти днес? И не изведе ли Отец превъзходния Си слуга от дъното на тъмницата до златния трон на Фараон? Не направи ли Отец от Йосиф най-благословеният мъж в древността? А как Йосиф съумя да задържи в сърцето си огромните води на Божиите благословения със солта на собствената си жертвоготовност? Как устоя да владее над Авадон, над Мамон, над железарската пещ на Египет, и дори над самия дявол и Сатана? Как не натегна в сърцето му блясъкът на златната Фараонова огърлица, и властта на египетския пръстен върху показалеца на ръката му?
Ето – всичко това, слуго Мой, е невъзможно за човеците, но възможно за Моя Бог и Отец! Затова сега Аз непременно ще те въздигна до Божието Светилище и ще те въведа в Светилището на Всемогъщия! За да чуеш думите на Отеческото благоволение, с което Небесният Бог те помазва и посочва за настойник на най-святата от Тайните на Неговия Суверенитет – Тайната Цафнат-панеах, която пречудно съединява Водата и Солта, тъй щото Водата да отговаря на Силата на Солта, а Солта – на Силата на Водата…”
След тези твърде Святи и съкровени за сърцето ми думи, Господ ме въздигна нагоре, към Хълма Сион, за да въведе сърцето ми в разпечатването на най-утаената от Тайните на Божия Суверенитет. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s