4. ЧЕТВЪРТАТА ЧАША СЪС СРЕБЪРНАТА ДУМА “БЛАГОДАРЕНИЕ”

“Четвъртата Ми чаша е свързана с Моето Даване и сребърната дума в нея е “Благодарение”!…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Като участник в едно от най-благословените тайнства на моя Господ, аз чувствам, че след тази последна книга едва ли ще е възможно да поискам нещо повече от Него. Защото Той наистина даде всичко на Църквата Си – Живота Си, Примера Си, Словото Си, Помазанието Си, Мъдростта Си и всичките благословени глътки на Скритата Си Манна. А четвъртата чаша, към която щях да пристъпя само след миг, беше равносилна за мен като повторно влюбване в Исус. Като преоткриване на всичкия възможен смисъл да стоя пред Него с благодарно сърце. Ето защо в сърцето ми се надигаха вълни на неизразима обич към Исус, когато Той с благ и нежен Глас отново ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Протегни ръцете си към четвъртата Ми сребърна чаша, чашата на Моето Даване! И като я вземеш, отпий от Среброто Ми вътре в нея, за да изпълни духа ти думата “Благодарение”!…”
Като в най-прекрасен сън аз протегнах ръцете си и взех четвъртата чаша, като я надигнах към устните си, за да изпия Среброто й. И ето, че същата кипяща Светлина, която свидетелстваше на първите три чаши, отново изпълни духа и сърцето ми, тъй щото усетих необикновен прилив на Божия Сила, която беше готова да се прояви чрез мен. А тогава Исус ме попита с думите:
“Как усещаш четвъртата Ми дума, слуго Мой? Какво е за теб думата “Благодарение”?”
“О, Исусе! Светлина напълни и преизпълни сърцето ми. И един голям прилив от Божия Сила дойде към духа ми. А аз зная, че Силата е на Святият Дух, Който иска да потвърди Среброто Ти вътре в мен…”
“А как Духът иска да потвърди Среброто Ми вътре в теб?” – попита отново Месията и продължи:
“Не е ли Благодарението свързано с даряване на блага, какъвто е и смисълът на Моята дума, която Отец подари на българския език?”
“О, Господи мой! Разбира се, че именно това е същината на Твоята сребърна дума – благодарейки да сме готови да принесем блага за Делото Ти и Името Ти!”
Исус се усмихна на думите ми, а след това със съкровен Глас започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли, Стефане, че когато те погледна от Небето, Аз винаги те виждам благодарящ? Проумяваш ли изобщо, че това е най-могъщата Ми дума в сърцето ти?”
“Как да проумея, Спасителю мой!” – едвам успях да кажа аз. А Той отново продължи, казвайки:
“Винаги, когато Аз идвах при теб и ти давах Моите Небесни дарове, ти Ми благодареше по превъзходен начин. Защото превръщаше Моите дарове, дадени лично на теб, в дарове за Моето Присъствие в братята и сестрите Ми! Ти всякога отговаряше на Даването Ми с Даване, а това е Съвършеният Небесен принцип на Благодарението. А колко ли копнее твоят Господ да види Своята дума като сребърна царица в сърцата на човеците? Колко ли копнея, когато дам на някого от Моето, той не просто да Ми каже “Благодаря”, но да дари благата си за Делото Ми? Ти помниш ли как преди десет години ти дадох да напишеш книгата за “Тихото благодарение и шумната неблагодарност”? Не ти ли казах тогава, че неблагодарният може да ти даде един милион семена от думи, но от него няма да получиш и един резен от плод?”
“Да, Исусе! Точно така Ти говореше на слугата Си!”
“А каква е духовната ситуация, десет години по-късно, слуго Мой? Порасна ли Божият Емануил в онези сърца, които Го държаха като току-що роден Младенец или съвсем умря от глад и жажда? Научиха ли братята и сестрите Ми за Съвършената връзка между Благостта и Даването, за да бъдат наистина благодарно поколение?”
“Ах, Спасителю мой! Месийо на сърцето ми! Как бих искал да отговоря с “да” на въпросите Ти, та Сърцето Ти да се възрадва! Но аз друго видях и преживях, Исусе! Защото закоравяването стигна дотам, че благословените със Словото на Божия Пророчески Дух вече не желаят и семена от думи да дадат на пророка Ти, а колко повече – да биха дарили блага за Делото Ти! Щедри и любящи към слугата Ти останаха само Верните, които Ти ми прибави и Сам утвърди в пророческите Си послания. Останалите изтеглят анонимно книгите ми в Интернет и запазват презрително мълчание към всичките Ти Дарове…”
След последните думи от сърцето ми се надигна скръб, но Исус побърза да я потуши, като докосна с ръка гърдите ми. А след това Той отново проговори, казвайки:
“Ако някой употребява Святата Ми дума “Благодарение” с несвяти помисли и дух на користолюбие, той е обречен да ръждяса от собственото си беззаконие. И тогава думата “благодаря”, която би казал на теб, слугата Ми, ще се превърне в най-страшният му обвинител в Деня на Страшния Съд. Затова нека сега отново да те заведа в долината под Хълма Господен, където мнозина ще огледат сърцата си във видението, което ще ти дам. И горко им, ако след като се огледат, не вършат дела, достойни за покаяние…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като ме сниши в долината под Хълма Господен. Така скоро аз видях, че Исус ме приближава до молитвен олтар, където двама човеци се молеха и призоваваха Името и Присъствието Господно.
“Господи Исусе! Дари ме с Небесната Си Благодат! Покажи Ми Пътя Си и осияй с лъчите Си сърцето ми!” – казваше единият.
“Въведи ме, Господи, в Съвета на Светиите Си! Направи ме помазаник за Святото Си Дело! Изостряй Меча на Словото Си в сърцето ми и нека бъда Твой свидетел, който явява на безпътните Пътя Ти, и на помрачените Светлината Ти!” – нареждаше вторият. И ето, че Господ посочи и двамата, като ми казваше:
“Виждаш ли, Стефане, как Емануил се опитва да расте в сърцата на тези амбицирани поклонници? Те призовават Името Ми и Присъствието Ми, а Аз съм се обещал, че гдето двама или трима са в Моето Име, там и Аз ще бъда посред тях. Затова сега ще бръкна в Мантията Си и ще извадя свитък с Мои помазани думи и свидетелства. И като ти го дам, ще ти заповядам да им го дадеш. Но когато им го даваш, непременно предизвикай сребърната Ми дума Благодарение, за да видим дали тя ще просветлее в сърцата им, та да започне Емануил да възрастява до Образа на пълнолетния Христос!”
Ето, че Месията бръкна в Мантията Си, като извади чуден сребърен свитък, който блестеше от Светлината на Сион. А аз, като взех свитъка, приближих се до молитвения олтар, като казвах на двамата молители:
“Братя мои! Господ Исус Христос чу молитвите ви и зачете желанието на сърцата ви! И Той сега ме прати да ви подаря Неговия сребърен свитък, пълен с Дух и Живот! Така вие вече имате всичко, потребно за духовния ви растеж и утвърждаване пред Него! Приемете Господния Дар и бъдете благодарни за твърде голямата Благост и Милост, които получавате от Него!”
В следващия миг, видели сребърния свитък в ръцете ми, човеците протегнаха ръцете си и го взеха. А после ухилени казаха:
“О, чудесен дар, наистина! Благодарим, благодарим!”
Едва бяха произнесли думите си, когато аз видях как самата сребърна дума “Благодарение” започна да потъмнява в тях. И Младенецът Емануил, протегнал ръце от сърцата им, изплака в скръб към Небесния Отец, като казваше:
“Татко мой! Задушавам се в тези тесни сърца и не мога да раста, нито да живея! Моля Те, промени човешката вяра на тези сърца с Вярата на Исус, за да се превърнат думите им в дела, и благодарението им в Даване!”
Самата скръб на Емануил вече разплакваше и моето сърце, когато с гневен Глас Господ ме призова, казвайки:
“Кажи на неблагодарните, че Аз очаквам не думите им, но Плода Си, не ръждата им, а Среброто Си!”
И аз, приближил се до възрадваните молители, отново им казах:
“Ах, братя мои! Не така иска Исус да Му благодарите! Отговорете на Даването Му с Даване, за да разширите сърцата си за Емануил, Който трябва да расте! Защото да благодарите истински, то значи да дарите блага за Делото Му! Понеже това е същината на благодарението!”
В следващия миг огромна неприязън премина като сянка през лицата на двамата. И единият, като ме погледна, с презрение извика:
“Ти ли си, който ще ме съдиш за думите ми, бе? Глух ли беше, че вече ти благодарихме? Какво повече искаш от нас, та думите ти да звучат така заядливо?”
А другият с ехидно лукавство проговори, казвайки:
“Каквото имаш да чакаш, от Господ Исус Христос го чакай, а не от нас! Той да те благослови, а не ние! И защо искаш от нас нещо повече от благодарност, след като Сам Всевишният ни е свидетел, че съвсем почтено и сърдечно ти благодарихме!”
Докато човеците ми отговаряха сребърната дума на Исус в сърцата им вече беше напълно ръждясала. И тогава, без изобщо да Го усетят, Господ премина край двамата и с категорично движение на Десницата Си вдигна Присъствието на Духа Си, а така и божествените зачатия от сърцата им. А след това проговори на самите зачатия, като им казваше:
“Вие непременно ще пораснете и възрастите, но не и в неблагодарни и неблагодатни утроби! И за това, което сега върша, Аз съм предупредил в Евангелието Си, като съм казал:
“Защото който има (благодарение), нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма (благодарение), от него ще се отнеме и това, което има…” (Матея 13:12)
А на всички Мои, които Ми остават Звани, Избрани и Верни, въпреки тържествуващото неверие, и които Ми остават благодарни, въпреки беззаконието на неблагодарността, сега Аз ще кажа:
Някога Архангел Гавриил слезе от Небето на земята, за да намери една непорочна девица. И като я посочи, каза й:
“Здравей благодатна! Господ е с тебе!”
Днес Аз издирвам Моите със сребърните Си лъчи от Хълма Мория, за да им кажа същото:
“Здравейте, благодатни! Господ е с вас!”
Сърца, които са благодатни, всякога ще здравеят! Защото Емануил ще порасне в тях чрез Даване, което е Съвършената изява на Благодарението! Сърца, които не са благодатни, не могат да здравеят, нито ще оздравеят! Те непременно ще бъдат погубени от болестта на закоравяването, за да бъдат в сетнината си не бляскаво Сребро, но желязо, което ръждясва – за да свидетелства ръждата му против безплодните в Деня на Страшния Съд!
Бъдете благодарни, люде Мои!
Принесете Плода на Благодарението и разширете сърцата си, за да не се задушава растящият Емануил! И нека никога повече никой не казва на слугата Ми “Господ да те благослови!”, ако такъв няма Благодарението Ми, за да благословя слугата Си, именно чрез него! Защото да благославяш Божий извор със заключено сърце, то значи да се упражняваш в ръждата на лицемерието и неблагодарността!
А ти, слуго Мой, утеши напълно сърцето си в Господ, твоя Бог! Защото ти казвам, че Благодарението от малцината Верни в живота ти е по-мощно от чудовищната неблагодарност на безпътните поколения, които отиват в погибел!
На такива сетнината е справедлива! Да, справедлива е!”
Братко мой! Сърцето ми се тресеше неудържимо от това последно видение, на което Исус ме направи свидетел, когато ми даде четвъртата от думите Си. И аз сега те моля да прегърнеш тази сребърна дума Благодарение и да я превърнеш в Дух и Живот за сърцето си. За да имаш чудесната привилегия да бъдеш от онези, на които Сам Месията ще каже:
“Здравей благодатно Мое чедо! Господ е с теб!”
Амин и Амин!