В Евангелията нашият Господ и Спасител Исус Христос предупреди на много места, че в последните времена ще излязат слугите на Отец и ще повикат поканените на сватбата. Много от поканените вече започнаха да хулят Божиите пророци, и така да отхвърлят Небесната покана, дошла от Отец чрез тях.
Тази книга ще даде пророчески взор на всеки, който я приеме с вяра и ще утвърди сърцата на мнозина да пребъдват духовно в последната жива църква на земята:
Пророческата Църква-Рут на Господ Исус Христос!
Църквата на слугите, излезли да съберат по кръстопътищата всички скъпоценни на Бога души и сърца!
Авторът

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко!
Преди да започнеш да четеш тази наистина необикновена книга, аз искам да ти кажа как се роди тя и коя беше причината Господ да вдъхнови сърцето ми с нея. Видял заглавието и най-вече автора под това заглавие ти със сигурност вече имаш някои асоциации и това е съвсем естествено. През последните две години Исус работи върху мен, върху моето сърце и душа, за да ме изправи срещу религиозно-демоничната власт на дявола в много църкви. Така, от ревността и благоволението на Господ върху мен, се родиха една трилогия и една четирилогия. Трилогията беше против търговците в Храма, а четирилогията – против образите на Луцифер, умело скрити в много тщеславни църкви. Аз ще се радвам, ако сърцето ти е запознато със съдържанието на тези две поредици, защото тази книга за Църквата-Рут е естествено продължение на започнатото от Бога чрез служение “Мория”.
Какво се случи през изминалите месеци и години?
Случи се това, че искрените и Верни служители на Бога, отвратени от светския дух и тщеславни доктрини, напуснаха обществата, които се прекланят на света и се прехласват пред тези доктрини. Бог ги изобличи и разтърси сърцата им, докосна ги дълбоко и те разбраха, че такива църкви нямат бъдеще и пропускат обещанията на Новия Завет за Вечния Живот с Господ Исус Христос. Така настъпи един конфликт в мнозина. Конфликт, дължащ се на празнотата след излизането им от блудницата Вавилон. Те изгубиха общението си с братя и сестри. Изгубиха естественото си русло, тоест, ходенето на църква. Такива хора вдигнаха поглед към Небето и питаха Бога:
“Господи, а сега накъде?”
Разбираш ли, братко, че не е важно само да се отделиш от света и от светската църква?
Много по-важно е другото, а именно – да намериш със сърцето си последната Жива Църква на Исус. Защото общението с Бога не бива да престава, ревността за Бога не бива да угасва, вярата в Бога не бива да се пропуква. Така аз получих много писма от братя и сестри, много въпроси на разочаровани сърца, много болка на онези, които, образно казано, бяха изхвърлени “зад борда”. В такова състояние, когато си “зад борда”, започват да те измъчват много въпроси, започват да те глождят съмнения, да те преследват угнетяващи мисли.
Не беше ли по-добре да останеш на богатия тщеславен кораб?
Не беше ли по-добре да предпочетеш душевния уют и комфорт пред алтернативата на гонения, преследвания, чародейства, анатемосвания и всякаква религиозна злоба.
А сега си “зад борда” и сърцето ти се чуди как ще издържи…
Именно заради тези мои братя и сестри, останали “зад борда” аз не можех да бъда спокоен. Аз не исках да се примиря с мисълта, че всеки трябва да се спасява поединично. Аз не исках да се примиря с мисълта, че за Верните на Бога сърца няма да има пророческо видение и прицел. И знаеш ли, в един момент се оказа, че моите мисли са стояли в сърцето на Господ Исус. Или по-точно – именно Той ми е дал да мисля за всичко това. Една вечер Той дойде при мен. Дойде с такова Помазание и Присъствие, каквото никога не бях имал. Тогава Той хвана сърцето ми и ме вдигна при Себе Си, като ми каза:
“Стефане, искам да ти говоря нещо важно. Искам да ти дам Слово за Моите приятели, които все още Ме обичат и няма да Ме разменят за богатствата на този свят…”
Слушах Господ и за първи път забелязах една дума в устата Му. Дума, която Той никога преди това не беше употребявал във виденията Си към мен. И това беше думата “приятели”. Няма да скрия от теб, че почувствах блаженство и пълнота от думите на Господ. Нещо повече – бях истински щастлив. Тогава Го попитах:
“…“Приятели” ли каза, Господи?”
А Той продължи:
“Именно “приятели”! Именно приятели, понеже вярващите са доволно много, но приятелите не са чак толкова много.
Ти знаеш ли какво са за Мен приятелите?”
Замислих се, но не за дълго. В ума ми изплуваха думите на Апостол Яков:
“…и изпълни се писанието, което казва: “Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда” и се нарече Божий приятел…” (Яков 2:23)
Тогава казах на Исус:
“Господи, за мен Твоите приятели са тези, които упражняват вярата на Авраам!”
А Исус допълни:
“Не само това, Стефане! Истинските Ми приятели непременно ще огледат сърцата си в думите, които ви говорих:
“Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си…” (Йоан 15:14-15)
и още:
“Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда…” (Притчи 17:17)
Днес Аз имам най-голяма нужда от Моите приятели, защото именно те ще извършат Волята Ми. Днес Небето се нуждае от човеци, които знаят какво върши Господарят им. А сега виж морето на този свят и забележи какво ще се случи с големия тщеславен кораб, но наблюдавай внимателно и онези, които бързат да скочат от палубите му в студените води…”
Така пред сърцето ми се появи видение с огромно развълнувано море. Тогава видях големият кораб на тщеславната църква, чийто нос пореше морските вълни и върху чиито палуби се веселяха стотици хиляди и милиони хора. Отстрани, по протежението на целия кораб, пишеше с едри букви “Великий Вавилон”. На този кораб имаше много етажи и всеки по-горен етаж беше по-луксозен от долния. Отстрани, до комините на кораба, бяха монтирани огромни тонколони, които бумтяха под тежкия ритъм на музиката, а мнозинството по палубите подскачаше в особен транс. От време на време някой скачаше зад мостика и падаше в морските води, като продължаваше да плува в тях със собствени усилия. В този момент Исус ми даде да забележа един друг, не много голям кораб и по-скоро малък, отколкото голям, от който бяха хвърлени спасителни въжета за избягалите от тщеславния кораб. Божии ангели се надвесваха над вълните и помагаха на плуващите да се хванат за въжетата. Така всички те бяха изтеглени на малкия кораб. Другото, което ме учуди премного, беше това, че този малък кораб плуваше над морето, но нито една част от него нямаше контакт с морските води. Той сякаш беше лек небесен облак, слязъл над морето, за да прибере чедата на Небето. Тогава Господ ме хвана и доведе толкова близо до кораба, щото аз различих надписа му, който гласеше:
“Пророческа Църква-Рут!”
Така малкият кораб прибра всички, които бяха изскочили от огромния тщеславен кораб. В следващия миг той просто се отдели от морето и започна да се издига нагоре, където беше скрит в облак. А Исус ми каза:
“Моите вече са при Мен. А сега наблюдавай какво ще се случи с големия тщеславен кораб!”
Погледнах надолу и видях как Ангел Господен от Небето простря жезъла си против огромния тщеславен кораб. И изведнъж небето над кораба притъмня и се появиха гъсти черни облаци. Светкавици започнаха да прорязват целия свод, макар това да не правеше никакво впечатление на веселящите се на палубите. Една от светкавиците се заби в самата морска повърхност, така щото целият й заряд се изпразни към дъното на морето и там се образува кръгово пространство. Точно там, на това място, водата се завихри и постепенно се превърна в огромен гигантски водовъртеж. Изведнъж големият тщеславен кораб се олюля и попадна под влиянието на водовъртежа. Тогава на палубите стана паника, но хората, вместо да скачат във водата, хукнаха към каютите си и побързаха да се приберат навътре в самия кораб. В един момент корабът попадна в центъра на водовъртежа и започна да се върти като стрелка на полудял компас и едновременно с това се люлееше в двата си края. Гледката беше ужасна и покъртителна, защото за този кораб вече нямаше надежда. Нещо повече – от центъра на водовъртежа се показаха пипалата на огромен октопод, които обвиха целия кораб в желязна хватка, а по-малките пипала бързаха да хванат отделни малки спасителни лодки, които вече бяха пълни с човеци. Миг след това водовъртежът се усили, така че в центъра му вече се бе образувал цилиндър, подобаващ на тъмен и безкрайно дълбок тунел. Тогава корабът и октоподът, както и всичките пътници и лодки потънаха за около няколко минути. Стоях потресен пред това видение, като забелязах, че морето постепенно утихна и вълните изчезнаха.
След видението Исус ми каза:
“За няколко минути ти видя всичко, което ще се случи с този свят. Всичко, което Църквата е очаквала и проповядвала в продължение на цели двадесет века. Днес е времето, когато Аз все още заповядвам на чедата Си да скочат от палубата на тщеславния кораб “Великий Вавилон”, за да ги прибере малкият кораб на Небето. В тази книга ще ти дам да говориш за този малък кораб, за Моите приятели в този кораб и за всички, които искат да се качат в него. Впрочем, забеляза ли надписа на кораба?”
“Да, Господи Исусе! Там пишеше:
“Пророческа Църква-Рут”…”
“Сега разбираш ли защо последното време е времето на Моите приятели? Не ще ли да рече Рут “приятелство”? И най-вече погледни духовно, че Църква-Рут е пророческа църква. Църква, създадена от Божии приятели, от Божии пророци. Можеш ли да си спомниш кой в Новия Завет се нарече Мой приятел? Не беше ли пророк и не се ли казваше Йоан Кръстител?
Спомни си сега изповедта му:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, Който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да Го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна…” (Йоан 3:27-29)
Ето така в това последно време Моите приятели в целия свят ще създадат Църквата-Рут и ти ще разкажеш за това по-нататък в тази книга. Защото на тези Мои последни приятели Аз ще открия тайната на Светите Ми пророци, замълчана от векове. Аз непременно ще го сторя и твоето сърце е един от съдовете, които съм избрал за Делото Си…”
Тогава отново попитах Исус:
“Господи, ще рече ли това, че в живота на жената-Рут се преплита духовно служението на последната Ти Жива Църква?”
А Исус ми отговори:
“Със сигурност в историята на Израил е имало милиони жени, които са участвали в жетвата на ечемика и пшеницата. И със сигурност поне десетки хиляди от тези жени са били чуждоземки. Но с още по-голяма сигурност знай, че Святият Ми Дух е забелязал само една от тях и тя се нарича Рут. Защото тя, единствена, намери място във Великото Родословно Дърво на Исус Христос от Назарет. Прочети си първа глава от “Матея” и си припомни това. И ако една земна жена Рут намери място в Родословието на Бога, то колко повече една църква-Рут ще намери място в Книгата на Живота?
Вие трябва да четете Словото Ми с Моите очи, а не с вашите. Защото, ако някога, по времето на жената Рут имаше жетва, то няма ли днес една последна жетва? Ако някога жената Рут участва в жетвата, то няма ли последната Църква-Рут също да участва в жетвата?”
Слушах въпросите на Господ и паднах на колене поради Неговата Милост. Ето защо, братко мой, аз моля Бог да подготви сърцето ти за тази книга и Святият Дух да бъде Онзи чудесен Водител, Който ще ти потвърди, че наистина вкусваш Небесен Хляб и приемаш дълбочините на Пророческия Божий Дух, Който в това последно време прибира Своите Си.
Нека сега да започна книгата с нейната първа глава, в която искам да получиш духовен поглед върху Църквата-Рут.