1. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНИЯ ДОМ НА АГУР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ Исус с всичката ревност на сърцето си. Аз се моля върху Божиите чеда да слезе всичката Светлина и Любов на Бога. За да разберат, че е останало много малко време. Толкова малко, щото всеки ден вече е като богатство от Божия Милост и дълготърпение. А към какво друго да ни призовава Божията Милост, ако не към нашата готовност да бъдем очистени и осветени за деня на Христос и Невястата? И какво друго да е Божието дълготърпение, освен дългото изчакване от Бога, за да станем готови за Него? Ето, казвам ти, че пророческите видения в тази книга ще бъдат за теб като влизане в Божията изобилна съкровищница. И не просто влизане, но събиране на онези седем скъпоценни камъка, които Бог Отец е изковал с Мъдростта Си, за да украси Невястата на Сина Си. Истина е, че Господ Исус даде на мнозина чрез слугата Си видения, пълни с изобличение, които да доведат до поправление, покаяние и наставление в Божията Правда. Истина е, че за мнозина Божията Правда беше като бич за нечистите им съвести и те побързаха да побягнат от пророческото слово, та да намерят привидно спокойствие в отколешното християнство на земята. Но за по-голяма от всички истини аз видях тази, че в деня на Сватбата Христовата Невяста ще изглежда не просто бяла и свята, но скъпоценна и превъзходна. И ако за земята превъзходството е на човеците, които са видимо по-богати от останалите, то за Небето превъзходството е в богатството на Мъдростта. Защото именно със скъпоценните камъни на Божията Мъдрост Христовата Невяста ще заблести далече по-горе от всичките останали кандидатки за Небесната сватба. Затова аз нека отново да продължа с Небесното видение, което никак не се свършваше пред сърцето ми. Понеже Исус, хванал ръката ми, вече ми говореше, като казваше:
“Може би се учудваш, че видението пред сърцето ти не свършва и ти все още ходиш с Мен из улиците на Небесния Ерусалим. Но сега ти казвам, че сърцето ти ще стане свидетел на един Небесен дом, който се обитава от Божий слуга, на когото Отец Ми даде седемте скъпоценни камъка на Мъдростта Си. И слугата Му, покорен и изпълнен със Святия Дух, вгради самите скъпоценни камъни в Свещеното Писание. Тъй че каквото е имал той, да го имате и вие…”
Думите на Исус бяха истинска наслада за сърцето ми. И аз, като се обърнах към Него, с вълнение Му казах:
“Води ме, Господи мой! Защото какво друго да желае сърцето ми освен да му разкриваш Божията тайнствена Премъдрост…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това посочи с десницата Си напред, като ми казваше:
“Ето го Небесният дом! Затова нека двамата с теб да влезем в него…”
И действително, че пред очите ми се разкри великолепен Небесен дом. Самите му прозорци, обърнати към Хълма Сион, светеха от Божията Небесна Светлина. А вратата на дома, направена от белоснежен мрамор, привличаше сърцето ми с огромна сила. Докато гледах с възхищение на самия дом, Исус вече влизаше в него и ме подкани, като каза:
“Ела след Мен. За да видиш нещата, които Небето не е давало във видение на други слуги…”
Така аз последвах моя Господ и нозете ми вече стъпваха в самия дом. И ето, че в ушите ми се разнесе прекрасна хармония, сякаш че самите стени на Небесния дом звъняха и пееха. А сърцето ми, като улови вълните на тази хармония, вече слушаше прекрасни думи, които гласяха:
“Кой е възлязъл на Небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите Си? Кой е вързал водите в дрехата Си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е Името Му, и как е Името на Сина Му? Кажи, ако знаеш!”
Чул самите думи, вече знаех в духа си, че това беше Небесният дом на Божия слуга Агур. И като отворих устата си, побързах да кажа на Исус:
“Господи мой! Познах, че това е домът на Агур. Домът на този, чиито думи Отец е прибавил към Мъдростта Си в “Притчите”…”
“Точно така е!” – усмихна се Исус и продължи: “Но Аз сега те водя, за да видиш най-скъпоценното, което Агур получи от Моя Небесен Отец. Затова Ме последвай, понеже ще влезем в една от най-богатите стаи на Небесното Царство…”
С вълнение пристъпих след Исус, Който вече влизаше в една от стаите на Небесния дом. И ето, че когато вратата на стаята се отвори, лицето ми беше заслепено от Светлината на седем скъпоценни камъка, поставени върху маса пред самите прозорци на стаята. Самите камъни бяха духовно свързани с Бога и Отца. Понеже във всеки от тях влизаше по един светъл лъч, идещ директно от Божието Светилище и от Хълма Сион. Това ме накара да попитам моя Господ:
“Исусе! Не са ли това същите камъни, които Отец изкова с Мъдростта Си в Огъня на Своето Светилище?”
Господ се засмя на думите ми, а след това побърза да ми каже:
“А защо Аз доведох сърцето ти тук, ако не, за да видиш самите скъпоценни камъни на Отеческата Мъдрост? Но ти сега виж и нещо друго, което ще ти открия, преди да ти покажа самите камъни. Защото този слуга Агур е спечелил Божието Сърце…”
В следващия миг Исус простря десницата си към самата стая, а там се появи видение. И в самото видение аз видях Божият слуга Агур, паднал на коленете си и обливащ със сълзи постелката си. И ето, че Агур вдигаше ръцете си към Небето и с плачещ глас казваше на Бога:
“Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, изнурих се; защото съм по-скотски от кой да бил човек, и нямам човешки разум; Понеже не научих мъдрост, нито имам знание за Всесветия. Кой е възлязъл на Небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите Си? Кой е вързал водите в дрехата Си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е Името Му, и как е Името на Сина Му? Кажи, ако знаеш! Всяко слово Божие е опитано; то е щит на тия, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец…” (Притчи 30:1-6)
Миг след думите на Агур стана нещо чудно. Защото до него се появи девойка, която вдигна ръката си и даде знак към Небето. А от Небето към Агур долетя втора девойка, която държеше в ръцете си огърлица със скъпоценни камъни. И тя, като застана пред Агур, положи огърлицата на шията му. И като го хвана, въздигна го във висините. Гледайки на видението в Небесната стая, аз с огромно вълнение в гърдите си казах на Исус:
“Господи мой! Не ми ли показваш ти как Божият слуга Агур се е смирил под мощната ръка на Бога и Отца, за да бъде възвисен своевременно? Защото първата девойка, застанала до Агур, беше Смиреността, а втората, която слезе от свише, беше Божията Мъдрост. Тя е, която положи огърлицата със скъпоценните камъни върху шията на Агур, за да го възвиси нагоре…”
“Точно така е! Защото Аз вече съм показвал на сърцето ти Мъдростта и нейната сестра Смиреността. Но ти виж, че Мъдростта положи огърлицата със скъпоценните камъни върху шията на Агур. И този Божий мъж, като засвидетелства с устните си, вгради самите скъпоценни камъни в Свещеното Писание. По която и причина името му се съедини с Името на Бога и с Божия Вечен Живот. Как мислиш тогава? Какво е имал в предвид Апостолът Ми Петър, за да запише в посланието си за всички ви:
“Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:5)
За какво друго да ви възвиси Отец Ми пред Себе Си, ако не, за да ви направи превъзходни с Неговата Мъдрост? И ако един цар Агур в древността се смиряваше, за да получи скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване, то колко повече вие, които живеете в последното време, трябва да последвате примера му?
Но ти сега виж и самите скъпоценни камъни. Защото чрез твоето свидетелство в пророческите видения, Аз ще подаря тази огърлица на Моята Невяста и тя непременно ще заблести в цялото духовно превъзходство, с което Отец Ми е благоволил да я възвиси…”
След тези Свои Святи и благодатни думи моят Господ се приближи към масата със скъпоценните камъни. И като вдигна първият от тях, въведе сърцето ми във всичките Святи тайнства на Божията огърлица…
Братко мой! Нека тази Небесна огърлица стане богатство и на твоето сърце! Нека Духът на Божията Святост и Премъдрост те направят толкова проницателен и разумен, колкото стана и Массовият цар Агур на своето си време пред Бога и Отца! Амин и Амин!