ВИДЕНИЯТА С ДВАТА КОРАБА В МОРЕТО НА СВЕТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не бих могъл да си представя какво би се случило с вярата ми в Бога, ако не бях вървял със Спасителя във вярната посока. Най-вероятно щях да се лутам като слепец, блъскан и завличан от всеки вятър на учение, без да се доближа дори с метър до стеснената пътека на моя Господ. Но още в самото начало аз здраво стиснах Десницата Му и започнах да Го следвам. Няма да излъжа, че ми е било леко в следването, понеже бях и дълго време оставах бунтар и роптател по природа. И само с Благостта и Милостта на Исус станах такъв, какъвто съм и стигнах там, където съм.
В един твърде материалистичен свят, който съблазнява и изкушава човешките сърца, аз трябваше да направя избора си, тоест, да се отрека от себе си и да вдигна кръста си, за да следвам моя Небесен Учител. И по причина на това, че Той ми заповяда да описвам и споделям с Църквата всичките Му откровения и видения, аз извървях Пътя Му до почти самия край на божествения Му план, свързан с мен. Казвам “почти”, защото животът ми все още продължава и мисията ми за Небето не е свършила. В противен случай щеше да се случи поне едно от двете събития – или да настъпи Мигът на Грабването, или да приключи жизненият ми път. А щом и двете не са се случили, то служението ми за Небето продължава.
В първите дни след описването на пророческите видения за “Славата на Ветровете” аз влязох в болница заради жестоката болка в левия ми крак. И моят съработник в служението трябваше сам да печата книгите, а след това да ми ги носи в болничната стая, за да ги подвързвам с телчета, в което дело се специализирах през годините. А когато излязох от болницата и лечението ми там приключи, Господ мигновено изсипа в сърцето ми виденията със Своя златен Компас. За миг искрено съжалих, че Той не ми ги даде по-рано, за да ги включа в повествованието за Господните Архангели, защото те бяха могъщо допълнение към посоките, с които се изразява божествената Христова пълнота. В крайна сметка където има четири посоки, там има и компас, нали? Но кой съм аз, за да казва на Господ как да разкрива тайнствената Си Премъдрост? Не ме ли щадеше Той заради твърде яростните отмъщения на Сатана и Авадон?
Разбира се, че ме щадеше! А това ме накара една вечер да падна на колене пред Него и да Го призова с думите:
“Послушай молитвата ми, благодатни мой Господи! Ти вкупом изсипа нови видения в сърцето ми, свързани със златния Ти Компас, а сега Твоят слуга е твърде много уморен от товара на виденията, свързани с Твоите четирима Архангели. Аз се нуждая от Силата Ти, Исусе! Защото как иначе да удържа Словото Ти? Ти Сам знаеш, че тези видения освирепяват дявола и той отново ще ми се възпротиви с яростта си…”
В отговор на молитвата ми Исус се сниши до сърцето ми и започна да ми говори, като казваше:
“Знам това, слуго Мой! Но знам също, че Силата Ми в теб се показа Съвършена! И точно сега ти нямаш нито едно основание или причина да мислиш, че новите Ми видения ще направят товара ти непосилен. Нали ти казах, че твърдостта на духа ти ще бъде като основите на Сион? Нали и Михаил в последното видение те насърчи, че силата на духа ти ще удържи целия товар на Господното Спасение? А не трябва ли Църквата Ми да познава Моя златен Компас, който е възможно най-желателната Божия скъпоценност?
Ето този Компас, Стефане! Виж го!”
След последните Си думи Господ разтвори Мантията Си, тъй щото аз видях самия златен Компас върху гърдите Му. Стрелката на Компаса сочеше към Севера на Архангел Уриил, а отсред всичките му посоки блестяха съкровени лъчи, които се съединяваха на кръст в центъра му. Това ме накара да затая дъх от удивление, а след това да попитам моя Господ:
“О, скъпоценен Исусе! Защо никога досега не Си давал на слугата Си да види Твоя Компас? Не вървях ли с Теб двадесет години по стеснената Ти пътека до самия връх на Преображението Ти? Как тогава останаха слепи очите ми, за да не видят този Компас върху гърдите Ти?”
В отговор на думите ми Исус се усмихна и ми отговори, казвайки:
“Слуго Мой! Аз те водех във височините Си, от Слава в Слава в Духа Господен! И благоволението Ми към теб растеше след всяка написана от теб книга. Но ти сега приеми, че съм ревнив Господ, Който пази най-скъпоценните Си дарове за самия край. Ревнив не към теб, но към онези, които трябваше да те следват неотлъчно и да ти бъдат подкрепа и опора. Защото някои от тях не те следваха с искреност и боголюбие, но с дух на корист в сърцата си. Маските им трябваше да паднат и лицемерието им да се открие, за да нямат никакво извинение, когато застанат пред Моето Съдилище. Едни те отписаха твърде рано, като решиха, че няма какво да биха научили от Божий пророк. На други им се отеготиха сърцата, че не те издигам с могъща Десница от тъмницата, та да стане явно, че не са припознали Мен в сърцето ти. Трети продължиха да слухтят и да те дебнат – сякаш ти, а не те бяха крадците, които винаги прескачат от другаде, но не влизат през Вратата, както подобава на Божии Светии.
Виждаш ли колко важни причини имах Аз, за да задържа най-дълбоките Си видения до самия край? А колкото до Компаса Ми – той могъщо действа в твоя живот от времето, когато Отец Ми те посочи и избра за Пророк на Сион. И Аз сега ще ти припомня кога ти прие огненото си пророческо кръщение. Защото то се случи с написването на една книга, която ще остане паметна за всичките Божии Светии. А точно там ти ще видиш Моят Компас. Не само него, но и компаса на Божия противник…”
Думите на Спасителя звучаха чудно в устните Му, а аз все още не разбирах дълбочината им. Но Господ, без да се бави, докосна с ръка главата ми, тъй щото пред сърцето ми се яви видение. Аз виждах един огромен кораб, по протежението на който пишеше с огромни букви “Великий Вавилон”. Той плуваше в морето на света, а по палубите му гъмжеше от множества. В този миг в паметта ми проблеснаха лъчите на пророческата книга, която бях написал с Господното водителство преди четиринадесет години. Това беше причината да извикам с вълнение:
“Ах, Господи мой! Ти даваш на слугата Си първото видение от книгата за “Църквата-Рут”! И сега очите ми виждат същия тщеславен кораб, който съзрях и тогава!”
“Точно така е, Стефане!” – отговори Исус с голяма благост в Гласа Си, а след това продължи с думите Си към мен, казвайки:
“Но ако тогава ти дадох видението, за да го видиш отдалеч, то сега искам да го видиш от съвсем близо. Затова ще те приближа до капитана на самия кораб, а ти гледай и виж какво държи в десницата си Божият противник…”
В следващия миг Господ ме хвана здраво с ръцете Си като ме приближи до корабния мостик, където аз видях духът на лъжепророка, който държеше в дясната си ръка компас, а с лявата въртеше кормилото на кораба. От самия компас излизаха фосфорни лъчи, които кръстосваха целия свят. А посоките от компаса бяха в постоянна духовна връзка със земните ветрища на дявола, които духаха така, че той всякога да следва прицела на погибелта и опустошението. Духащите ветрове не плашеха множествата заблудени по палубите, но ги караха да изпитват екстаз и въодушевление. И само от време на време някой пътник се стряскаше, като скачаше зад борда във високите вълни на морето. Ужасът от кораба беше толкова страшен, щото аз извърнах главата си към Спасителя, като Го попитах:
“Ах, милостиви Исусе! Не усещат ли тези пътници, че са обречени? Не знаят ли те, че капитанът на “Великий Вавилон” е духът на лъжепророка? Как така те стоят на палубите си и се веселят, когато всеки миг ще ги нападне бурята на Божия Гняв?”
В отговор Господ със скръб в Гласа Си ми отговори, казвайки:
“Тези обречени пътници са повярвали фалшивото благовестие на отстъпилата църква. За тях капитан на мостика е самият Исус, а ветровете на Сатана те считат за вълни на Святия Дух. Блясъкът, луксът и високият жизнен стандарт на този кораб са способни да излъжат всеки човек, който не може да раздели духа от плътта, но иска както земен дял долу, така и Небесен дял горе. А това е абсолютната измама на лъжепророка, защото никой не може да има дял от Бога и дявола едновременно. За един от двата дяла трябва непременно да умре. Но ти сам виждаш, слуго Мой, че от време на време някой се стряска от ветровете на лукавия и бърза да скочи зад борда във високите вълни на морето. А там той ще има нужда от Мен, от Моите Архангели и Моето Спасение. Затова нека Аз те въздигна от този проклет мостик, за да видиш другия кораб, в който прибирам всички, които са се хвърлили зад борда на “Великий Вавилон”…”
В следващият миг аз отново усетих могъщите Господни ръце, които ме въздигнаха от дяволския кораб, тъй щото полетях с Исус встрани, където очите ми съзряха малкия Небесен кораб, на който встрани имаше надпис:
“Пророческа Църква Рут!”
Легиони от Божии ангели летяха над Небесния кораб, а той нямаше никакво съприкосновение с водите на морето, но се носеше над тях като лек облак. От време на време някой от Божиите вестители разперваше крилата си над вълните, като хващаше с ръцете си давещ се окаяник и бързаше да го остави на кораба, където Божии хора обгръщаха спасения с искрено братолюбие, за да възвърнат напълно духа и сърцето му.
Докато гледах с умиление и възторг това Спасение, Исус застана с мен фронтално над самия мостик на кораба, като ми заповяда:
“Гледай и виж, пророко Господен, Кой е Капитан на Небесния кораб, наречен “Пророческа Църква-Рут”?”
С вълнение погледнах към мостика, когато забелязах, че там във видението, стоеше моят Господ. На гърдите върху мантията Му блестеше златният Му Компас. И бляскави лъчи възлизаха от Компаса, а краищата им достигаха до ъглите на земята, влизайки в сърцата на четиримата Господни Архангели – Рафаил, Гавриил, Уриил и Михаил. Когато лъчите от Компаса внезапно се усилваха, показвайки опасност от дяволските ветрища, Архангелите мигновено насочваха легионите си от ангели, за да издухат всяка заплаха пред Небесния Кораб. Това ме изпълни с вълни от възторг и благоговение, тъй щото с прелял от тържество глас възкликнах пред Исус, казвайки Му:
“Всемогъщи Господи! Ти Си Капитанът на Небесния кораб, наречен “Пророческа Църква-Рут”! От Твоят златен Компас възлизат и блестят Святи лъчи, свързани със сърцата на Небесните Ти Архангели Рафаил, Гавриил, Уриил и Михаил! Затова посоката на Твоето Спасение винаги е сигурна и надеждна! И Твоят кораб непременно ще стигне до Небесния Ерусалим…”
В отговор Господ силно ме прегърна и ми проговори, казвайки:
“Моят кораб не просто стигна до Небесния Ерусалим, но хвърли в Божието Светилище своята здрава и непоколебима котва, която проникна оттатък завесата. А ти, слуго Мой, беше добрият Ми смел боцман, който нито за миг не изтърва вярната посока, нито се уплаши през годините от противните ветрове и високите вълни. Защото Аз бях всякога с тебе, за да те укрепявам. И сега искрено Ми отговори, според както те води сърцето ти:
Да спестя ли на Моята Църква най-святите видения, свързани със златния Ми Компас или да натоваря още малко духа ти за Господната Слава?”
Нямаше как да коленича във видението, защото бях с Исус фронтално над Неговия кораб. Ето защо стиснах ръцете Му с моите, като Му казвах:
“Да не бъде, Благодатни мой Господи! Никога да не би зачел никое мое малодушие, но всякога налагай Святата Си Воля на слугата Си, дори да ми послужи за злострадание и привременна скръб. Защото, така или иначе, времето бърза да ме приближи до изпълнението на всичко, което Ти в Твоята Святост Си говорил на пророка Си…”
Слушайки думите ми, Исус със съкровен шепот докосна дълбочините на духа ми, като ми казваше:
“Нека двамата полетим в Святия Ми Дух, приятелю Господен! За да те въздигна сега в Божието Светилище, където те призовава Отец Ми! И да бъдеш от днес нататък благодатен настойник на Компаса Господен, с който са свързани най-могъщите Архангели на Божието Царство…”