“Никой няма да намери Изтока, ако не тръгне от Юга Ми, и никой няма да стигне до Запада, ако не бъде възвисен до Севера Ми! Тази е най-дълбоката тайна на Моя Компас, която днес чрез пророка Си разкривам на Моята Църква!”

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Въпреки страшната умора и постоянният демоничен натиск върху душата и тялото ми, имам още един дълг пред Църквата на Господ Исус Христос, който считам за свещен. И докато не го изпълня – духът ми няма да намери покоя, за който от толкова много време жадувам. А това е дългът да напиша тази последна пророческа книга, която Господ положи в сърцето ми дни след приключването на предишната. Надявам се да не досадя на никого с постоянното отлагане на тишината, която ще настъпи край мен и в мен, защото никой пророк не би могъл да пише постоянно или да натрупва нови и нови видения от Бога и Отца. Можех, разбира се, да премълча този извънредно благодатен сигнал от Исус към духа ми, защото на предишната книга наистина й подобаваше да е завършек в Господното Посвещение към мен. Най-малкото – защото е нормално да се оттегля в самотата си и да дочакам звука на Тръбата напред във времето, когато Спасителят обеща да ми даде наистина най-последната книга от Хълма Мория. Но като зная и помня, че съм бил и оставам безполезен слуга, който върши само това, което му заповядва Небесният Господар, аз и този път ще се въоръжа с всичкото си търпение и твърдост, за да издържа на следващата вълна от дяволски отмъщения, която непременно ще придружава писането на тази книга, както и нейното отпечатване и разпространение.
Всъщност, Божиите чеда могат само да бъдат благодарни на Господ, че Той все още не е спрял да говори от Святото Си място, но продължава да бъде дълготърпелив и многомилостив. Защото наистина ще дойде онова време, когато устните Му ще се затворят, а Архангелът Му Михаил ще насочи легионите си за заключителното Божие въздаяние върху рода на нечестивите, което вече е започнало и все повече ще се усилва, тъй щото ангелите на злощастието ще изсипят Бурята на предупреждението върху всичкия просперитет и благоденствие на сатанинските угодници.
Нека ти споделя, мили мой братко, че душата ми изплака много сълзи през изминалото време – както от допуснатото върху мен злострадание, така и поради жестокия духовен климат над цяла България. Проклетото управление на един усърден поклонник на дявола остави опустошени много български души и сърца. А гнусният богаташ не просто, че не се покая и не си поръси главата с пепел, но с нова вопиюща арогантност доведе държавата до патова ситуация в управлението. След последните избори в българския парламент влязоха точно тези партии, които въобще не трябваше да влизат, но народът – било с омайване или чародейство – отново си ги избра. А после дойде едно закъсняло събуждане и вълна от гневни протести, които продължават и до днес. И като зная в сърцето си колко лукав е дяволът и как обича да разделя, за да владее, аз с голяма скръб виждам, че нещата никак няма да се подобрят за българите, но падението към дъното ще продължи да им се случва, въпреки будната гражданска съвест.
Защо мисля така ли?
Ами защото се уповавам и доверявам на Божиите думи, а не на човешките такива. Господ не обеща, че светът ще стане богоугоден чрез демокрация и каквато и да било политика, но ни предупреди, че ще дойде такава скръб, когато не би се избавила ни една твар, но пак заради Избраните Си Той ще съкрати това зловещо и жестоко време. И ако някой не иска да се съкрушава в обезверяване и отчаяние, то тогава нека погледне нагоре към Небесния Ерусалим, и да мисли не за бъдещето на света, но за света на бъдещето. Защото никоя светска партия, политика и идеология няма да оттласне народите на този свят нагоре от дълбоката яма, и никой земен съд и законодателство няма да вържат четирите ветрища на Сатана, та да биха били наказани истинските престъпници и злотворци.
Та как да накажеш убиец, когото не виждаш и не можеш да заловиш, или още по-печалното – когото отричаш като съществуващ? Или как да спреш наводнение, на което изворите са в ада и бездната?
Аз искрено съчувствам на хората с будна съвест, които се възправят против дяволските последствия, но същевременно ги предупреждавам, че без вяра в Бога не е възможно да бъде вързан и наказан причинителят. Не двадесет, петдесет или сто хиляди бунтари, но дори петдесет или сто милиона протестиращи няма да накарат Сатана дори да му трепне окото, защото той притежава армии от милиарди демони и сам по себе си е безсмъртен и неуязвим от каквато и да било пръст, плът или земно оръжие. На всичкото отгоре – този свят му е предаден до времето на Второто Пришествие и той не смята да го губи предварително, нито да изтърве властта и контрола си върху всичките народи. А в духовната битка между ангелите на Светлината и демоните на Мрака езичниците са толкова слаб и незначителен фактор, щото Бог чрез пророка Си ги е нарекъл с думите:
“Ето, народите са като капка от ведро, и се считат като ситен прашец на везните…”
(Исайя 40:15)
Ситният прашец не може да наклони везните в ничия полза. За да се наклонят в полза на Светлината и Любовта ще са нужни твърде тежки камъни. А такива могат да бъдат само Избраните от Отца, които Той е отсякъл от Канарата Си Христос. Именно затова на нас като християни не ни остава нищо друго, освен да се включим с молитвите и вярата си в една друга битка, която не е за земен парламент и партия, но за Вечните ни домове в Небесния Ерусалим. А ако някой лековерен християнин реши да се уповава на политически партии, лидери, олигарси и избори, то такъв непоправимо се е извратил в духа на своя ум, като е забравил, че Царството на Исус не е от този свят и князът на света няма нищо в Него.
Пиша за всичко това, за да не бъдат приятелите ми в неведение относно моя личен избор. Аз вече съм го направил, като съм дал гласа си за Исус – Единственият, Който е достоен да бъде всичката Вяра, Надежда и Любов в сърцето ми. И въпреки, че в изминалите години се е случвало да Го наскърбя, когато съм свеждал погледа си от Него, за да гласувам за изменчиви мерзавци, то този личен провал за сърцето ми никога повече няма да повторя. Защото вече се убедих как прилепването на неколцина към политическата съблазън ГЕРБ ги превърна в мои яростни неприятели и предатели, които ми забиха нож в гърба, при все, че се хранеха от Трапезата на служение Мория през последните петнадесет години. И като се довериха на евтината харизма на една горда мутра – поставиха я на пиедестал, по-висок от този на Божия пророк. При все, че тази мутра не им даде никога нищо даром, освен ухиления си образ и гръмките си изявления, натрапвани до пръсване от придворните му медии. И нека никой християнин не мисли за мен, че съм примрял за църковни тронове, пиедестали, слава, одобрение, признание.
Не, приятели мои! Аз до такава степен си свикнах с тъмницата на човешкото отрицание, че много повече се утеснявам какво ще стане с мен, ако я напусна, а не ако остана в нея. Малкото блага с искрен страх от Бога са ми по-желателни от многото блага, с които бих рискувал да Го загубя. А дори душата ми да ридае и да иска своя звезден миг, то пак в риданието й ще усетя плътския ми човек, в когото не пребъдва нито едно от Божиите обещания. И ако в предишни години не съм разбирал защо толкова бързо отминава ефектът от една написана пророческа книга, то сега Господ ясно ми дава да видя, че не съм избягал нито на йота от съдбата на Йоан Кръстителя, който предидеше в Духа и Силата на Илия. Защото той живееше в пустинята, а аз също си живея в моята пустиня. Излейте тогава не стомна, но бъчва в горещите пясъци на една пустиня и ще се убедите, че пясъкът много тегли и не се насища. Докато гледате да се зарадвате, че сте напоили едно малко късче земя, то само след минута от водата няма да остане дори и белег. А ако аз имам причини все още да бъда помнен и благославян от малцина, то причината не е в горещата пустиня, а в малките оазиси, които Святият Дух успя да съхрани и възрасти, за да ми бъдат подкрепа и опора. Те обаче изобщо не променят представата, че България остана пустиня в духовния смисъл на думата. Пустиня не по друга причина, а защото изцяло я владеят ветровете на запустителя.
Как исках и още искам Божиите чеда да усетят Славата на Ветровете! Как копнея и непрестанно се моля Господ да яви на Църквата Си цялата Си Съвършена Пълнота! С тази надежда сядам да опиша едни прекрасни видения, които Исус запази за най-последни откровения към пророка Си. Дано след виденията за Неговия златен Компас никой християнин никога повече не сбърка Пътя към Небето! Амин и Амин!