ВИДЕНИЕТО С КОМПАСА НА ХРИСТОС В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

За сетен път Господ ме въздигаше в Святия Си Дух, за да се явя с Него пред Божието Светилище по Волята на Небесния Отец. И когато застанах с Него пред вратите на Светилището, Той ми каза да коленича. А след това отвори вратите и протегна напред ръце, като призоваваше Отца:
“Всемогъщи Мой Отче! По Твоята Небесна Воля и изричната Ти дума Аз въведох слугата Ти в Святото Ти Присъствие, за да го направиш настойник на Компаса Господен, с който Синът Ти слезе от Небето на земята, за да възкачи Твоите от земята на Небето.
Ето, Славни Мой Боже! Слугата Ти е коленичил в Присъствието Ти и сърцето му Те слуша!”
Миг след думите на Господ към духа ми долетя Гласът на Бог Отец, Който ми казваше:
“Слуго на Моя Възлюбен Син! Аз те направих настойник на много Святи Небесни тайни и приносител на Завета Господен! Дълъг беше пътят ти в Духа Ми и Славна ще бъде сетнината ти сред Светиите Ми! В разгара на Небесната битка, която водя с враговете Си, Аз сега те правя благодатен настойник на Компаса, с който Синът Ми въвежда Невястата Си пред Олтара Ми! И както някога Му явих Волята Си чрез пророк Исайя, така ще напомня изговореното и пред теб, защото то касае Компаса върху гърдите на Сина Ми. А думите му гласят:
“Понеже Ти бе скъпоценен пред очите Ми, и почетен, и Аз Те възлюбих, затова ще дам човеци за Тебе, и племена за живота Ти. Не бой се, защото Аз съм с Тебе; от изток ще доведа потомството Ти, и от запад ще Те събера; ще река на севера: Възвърни, и на юга: Не задържай; доведи синовете Ми от далеч, и дъщерите Ми от земния край, – всички, които се наричат с Моето Име, които сътворих за Славата Си; Аз създадох всеки от тях, да! Аз го направих. Изведи слепите люде, които имат очи, и глухите, които имат уши…”
(Исайя 43:4-8)
Верният моряк, който държи в ръка Компаса на Капитана си, никога няма да сбърка посоката, нито да отклони кораба Господен във водовъртежите на ада! Угодният Богу, който се вслушва с вярата на сърцето си във Ветровете на Сион, никога не ще изгуби Благоволението Ми, но Сам Аз ще го наситя и благословя, за да бъдат напълнени мрежите му и Благодатта на Духа Ми да опъва платната му!
Днес, от Святото Си място, Аз отговарям на хиляди молитви и прошения, като провождам Небесния Си пратеник да дари всички молители и просители с Компаса Господен! И нека след това Свято Слово, което давам на Църквата, никога повече да не чуя, че сред людете Ми има объркване, безизходица или безпътица! Понеже кой е оня, който би навел главата си в покруса, когато има Пътя, посоката и прицелната точка на вярата си?
Възправи се сега до Сина Ми, слуго Господен, и влез с Него в Светилището Ми, за да изпълни Мъдростта Ми сърцето ти и да се просветят очите ти, та да разбираш и проумяваш височината и дълбочината, широчината и дължината на Христос! И да научиш людете Ми защо Северът възвръща, а Югът не задържа, защо от Изток довеждам потомството Си, и от Запад го събирам!”
След тези последни думи на Всемогъщия, Господ се приближи до мен и ми подаде ръка, за да ме възправи. А след това посочи Светилището, като ми казваше:
“Ела с Мен! Защото само в Светилището могат да се просветят очите ти за Компаса Ми! Понеже не друг, но Святият Ми Отец изработи този Компас с Мъдростта Си, и ръцете Му го положиха на гърдите Ми и върху Сърцето Ми!”
Като в блажен сън аз последвах Исус в Божието Светилище, а Той ме въведе навътре, тъй щото застанахме пред врата, която отваряше Залата на Божието Предузнание. А отваряйки я, Той отново ми проговори:
“Тук, в тази Зала, Отец предузна Сина Си като Слънце, Което ще изгрее и следва Посоките Си, слизайки първом в Юга, сиреч, в мрака на света, и изгрявайки от Изток, за да премине през Севера и стигне до Запада Си. И пак тук Отец Ми обвърза посоките на Сина Си с Архангелите, които сътвори за Славата Му! Именно това обвързване, слуго Мой, беше одухотворено от свещения златен предмет, наречен Компас.
Сега Аз ще застана в централния кръг на Залата и ще съблека Мантията Си, а ти, Стефане, ще се приближиш до Мене, за да докоснеш с ръка посоките на Моя Компас. Никак да не се смутиш, че твоят Господ ще заблести като Слънцето в Силата Си, защото Аз ще бъда за теб не само Господ в това видение, но и Словото Божие, Което могъщо свидетелства на посоките на Компаса…”
След тези думи Господ пристъпи в центъра на Залата, заставайки в кръга, където съблече Мантията Си, а на гърдите Му заблестя златният Компас. Но после една твърде ослепителна Светлина озари цялото тяло на Спасителя, тъй щото очите ми не удържаха да Го гледат. А тогава Святият Дух укрепи зениците ми, тъй щото очите ми вече не сълзяха от взиране, но ясно виждах Исус. А Той ми даде знак, като заповяда:
“Приближи се до Мен и застани пред Компаса Ми!”
Послушал заповедта Му, аз се приближих до Него, като застанах пред Компаса Му. А Исус с нови думи продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли магнитната стрелка, която винаги сочи Севера?”
“Да, виждам я, Господи!” – отговорих аз. А Той продължи:
“Знай тогава, че магнетизмът в самата стрелка е Любовта на Сина към Отца! Тя прави стрелката винаги да гледа нагоре към Небето, а азимутът, сиреч, ъгловото отклонение на стрелката в която и да е от посоките, е Любовта на Отец Ми към човеците, които Той толкова възлюби, че им даде Сина Си, за да не погине нито един, който повярва в Мене, но да има Вечен Живот. А ти, слуго Мой, докосни сега първо посоката Юг, която ти е отдолу!”
С вълнение протегнах показалеца си, като докоснах посоката Юг. Точно тогава Компасът се завъртя върху гърдите на Исус, за да се съедини Югът със стрелката. И лъчи блеснаха от съединяването, които Святият Дух преобрази на Евангелско послание пред мен, което гласеше:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…”
(Матея 11:28-30)
В този миг Господ отново ми заповяда, казвайки:
“Отдръпни показалеца си от Компаса и отново го докосни, но този път посоката Изток, която ти е отдясно!”
Отдръпнах показалеца си от Компаса, а той се завъртя, тъй щото стрелката му отново посочи Севера по подразбиране. След това докоснах посоката Изток. Така Компасът пак се завъртя, та Изтокът да се съедини със стрелката. И лъчи блеснаха от съединяването, които Святият Дух преобрази на Евангелско послание пред мен, което гласеше:
“Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…”
(Матея 25:34-36)
Едва бях прочел посланието, когато Исус пак ми заповяда, казвайки:
“Отдръпни показалеца си от Компаса и отново го докосни, но този път посоката Север, която ти е отгоре!”
Отдръпнах показалеца си от Компаса, а той се завъртя, тъй щото стрелката пак намери Севера Си. В този миг натиснах Севера, а Компасът нямаше нужда да се върти, защото това си беше подразбиращата посока. Наместо това ослепителни лъчи възлязоха от посоката, а Святият Дух ги преобрази на трето Евангелско послание пред мен, което гласеше:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша…”
(Матея 13:43)
Така, за четвърти пък Господ ми заповяда, казвайки:
“Отдръпни показалеца си от Компаса и отново го докосни, но този път посоката Запад, която ти е отляво!”
С вълнение отдръпнах показалеца си и след това докоснах посоката Запад, а Компасът се извъртя, за да се съедини стрелката му със Запада, тъй щото блеснаха лъчи от съединяването. А пък Духът за четвърти път преобрази лъчите в Евангелско послание пред мен, което гласеше:
“Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…”
(Матея 25:41-43)
Докато гледах четвъртото знамение в Компаса, Исус ме попита:
“Какво разбра от видението с Компаса Ми? Как проумя лъчите от съединяването на стрелката с която и да е от посоките?”
“О, Господи мой!” – отговорих с вълнение аз – “Слугата Ти проумя, че всяка от посоките Ти носи съдба за Църквата, записана в Евангелието.
На страдалците в Юга, които са обременени от грях, болести и прекомерна скръб, Ти се обеща като Оня, Който ще ги успокои. А пък на слугите Ти, попаднали в Твоята Гетсимания, сиреч, в Твоя Личен Юг, Ти заповяда да вземат Твоето иго и бреме върху сърцата си. Затова в тази Твоя посока всякога действа утешително Архангелът Ти Рафаил.
На Верните, които се намериха от дясната Ти страна, сиреч, в Изтока на Компаса Ти, Ти им каза да дойдат като благословени от Отца и да наследят Царството, което Той им е приготвил отпреди създанието на света. Те не биха могли да бъдат други, защото в широчината на Изтока всякога се е подвизавал Архангел Гавриил, Божията Сила. Твоите Верни всякога са Те разпознавали, за да Ти прислужват, когато Си гладен и жаден, когато Си гол и болен, когато Си странен или в тъмница хвърлян. Те са светлото поколение на Зората, на което Ти даряваш Вечен Живот – Верните овце на Небесния Пастир.
На най-просветените Ти слуги, които се намериха в горната част на Компаса Ти, сиреч, в Севера, Ти обеща, че ще блеснат като Слънцето в Царството на Отца Си. Те бяха жертвените юнци на Бог Отец, с които Той направи Обяда Си като им даде Скритата Си Манна чрез Архангел Уриил.
И накрая – на отстъпилите от Завета Ти, които се намериха от лявата Ти страна, сиреч, в посоката Запад на Компаса, Ти им заповяда да си идат от Тебе като проклети. За да попаднат във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. Защото бяха помрачени от демоничните ветрове на Сатана, та никак да не Те разпознаят, нито да Ти прислужват, когато Си гладен и жаден, гол и болен, странен и в тъмница захвърлен. На тях ще се яви Божието въздаяние чрез Архангел Михаил, защото те са поколението, което ще наследи вълните на огненото езеро – проклетите кози на дявола, извратени и покварени от беззаконните му духове…”
“Вярно, мъдро и разумно Ми отговаряш, Стефане!” – усмихна се Господ и продължи:
“А ти, като знаеш, че вече извървя четирите посоки на твоя Господ, и приключи в Запада на Архангел Михаил, като похулен и отхвърлен от помрачените поколения на лъжепророка, докосни сега не с показалец, но с цялата си ръка Компаса Ми, тъй щото да го покриеш с дланта си, та да прочетеш личното си откровение от твоя Господ, което касае съдбата и служението ти пред Мене…”
Прекомерно изненадан от Исус, аз разтворих пръстите на ръката си, като покрих Господния Компас с дланта си. А тогава през дланта ми просияха Небесни лъчи, в които Духът ми даде да разпозная Евангелско послание, което гласеше:
“Тогава (Бог Отец) казва на слугите Си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости…”
(Матея 22:8-10)
Докато още четях знаменателните стихове, Господ пак ми проговори, като казваше:
“Дръпни сега дланта си и виж как по нея Компасът Господен остави кръстосани всичките си посоки, та напълно да проумееш кръстопътищата, по които Аз ще те пратя да излезеш. И като мислиш върху кръстопътищата, погледни към нозете Ми, защото на нозете е дадено да ходят. Коя от посоките на Компаса Ми ги посочва, слуго Мой!”
“Ах, скъпоценен Мой Учителю! Югът сочи към нозете Ти!”
“Приеми тогава, че ако и да оставаш пророчески запечатан в Запада с Архангел Михаил, като Божий свидетел против рода на нечестивите и войн против Сатана, (когото победи със Словото на собственото си свидетелство), то заради Спасението Ми Аз отново те поставям в Юга Си, но този път зареден със Зората на Изтока и слънчевия ослепителен блясък на Севера. Защото не остават ли в Юга ечемикът и тръстиката Ми, които имат нужда от Църква-Рут? Не се ли намират там и до ден днешен отпадналите, разпилените, поруганите, озлочестените, които трябва да загърна с Любовта на слугата Си? С кого да ги издиря, ако не с пророка Си? С кого да ги стопля, ако не със сърцето, което научих да дава даром и да се жертва до смърт за Господното Спасение?
А ти сега виж как Аз ще положа дланта Си върху Моя Компас. Защото ако за твоята съдба се явиха кръстопътища върху дланта ти, то за Съдбата на Моето Тяло, което е Църквата, ще се появи знамението на Собственият Ми Кръст…”