Тъгата си до днес живея и свикнах с нея - нощ и ден, че тя ми става одисея във свят, от бесове студен. И уж сърцето ми се взира в тълпи да види моя кръст, но винаги сред тях намира високи планини от пръст. Не бих могъл с ръце да ровя, та бисер да открия …
