1. ВИДЕНИЕТО, СВЪРЗАНО С ВЕЛИКИЯ ДУХОВЕН ПРЕХОД

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още в началото на моето призвание и избиране от Господа, аз получих от Него изрични указания за това, че ще трябва изцяло да Му се доверя, и в никакъв случай и по никакъв начин да не доразвивам видението за личната си съдба по човешки. Помня онзи ден, в който Господ ми показа как е избрал неколцина човеци по света, а между тях бях и аз. В самото видение всички ние бяхме облечени в дрехи на военни пилоти, и притежавахме по един чудесен изтребител. И щом изпълнихме заповедта на Исус да се качим в самолетите си, от Небето долетя могъщ ангел, който държеше бели кърпи в ръката си. Така той мина и сложи кърпите като превръзки на очите на всичките пилоти, включително и на мен. А когато аз дръзнах да попитам Господ как ще управлявам самолета с превръзка на очите, Той отговори на мен, а и на всички останали:
“Тези самолети са Божии изтребители, които се управляват от Мене. Аз съм, Който живея в сърцата ви, и вие ще Ми се доверите, за да управлявам служенията ви за Небето! Защото за вашата длъжност пред Небето Отец Ми отдавна е заявил чрез пророка Си:
“Ако Вавилон би се издигнал и до небето и утвърдил на високо силата си, пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ…” (Еремия 51:53) 
И тъй, имайте Моята Вяра в Бога, и излетете в небесата, всеки с призванието си!”
Минаха повече от тринадесет години от това видение, дадено ми от Исус. Но ето, че в края на миналата година Господ реши да свали превръзката от очите ми и да ми покаже, че летейки в Святия Дух, аз бях се издигал все по-високо и високо. И самолетът ми, ръководен от Него, бе преминал последователно през пет различни Кръга от Божии Присъствия, за да остане завинаги в последния пети кръг като свидетел на Бога и Отца. И едва тогава разбрах колко дълбок е смисълът да стоя с превръзка на очите. Защото самата превръзка ме беше предпазила от заблудата да счета, че всеки от предишните четири кръга е последен. Аз трябваше да прелетя не един или два, но всичките пет Кръга на Бога. И тръгвайки от Кръга на Водата – да стигна до Кръга на Солта.
Имаха ли обаче всички останали християни тази Господна превръзка на очите си? Приближаваха ли се към Бога, за да се приближава и Той до тях? Имаха ли постоянното дръзновение от Святия Дух, за да пристъпват към Престола на Благодатта, за да спечелят всичкото Божие благоволение?
Истината е, че без превръзка на очите християнинът винаги развива видението за съдбата си по човешки. И ако е бил в Кръга на Водата, той би казал:
“Бог свидетелства на Водата, и на нищо друго, освен на нея! Елате и пийте от Живата Вода, братя и сестри в Господа!”
Ако би се подвизавал да стигне до Кръга на Хляба, вероятно би изповядал:
“Исус е Вода и Хляб! Елате в служението ми, Божии чеда, за да ядете и пиете, защото Бог свидетелства само на Водата и Хляба!”
И ако все пак такъв би достигнал и до Кръга на Виното, то тогава свидетелството му би се променило, и той би заявил:
“Във Водата и Хляба е чудесно, но във Виното е най-голямата Божия Слава! Съберете се всички около мен, защото Бог свидетелства на страданието ми, и на гонението, което преживях за Него!”
Само че страданието и гонението имат една крайна цел, която се нарича “смърт по Бога” и съразпване с Него на Неговия Кръст. Защото оттатък Кръста идва един още по-славен Кръг, който е Кръгът на Маслото. А след него – един най-вътрешен Кръг, който е Кръгът на Солта.
Сам разбираш, братко мой, че човешкото християнство няма как да отиде в Кръговете след Кръста Господен. Защото там, след Кръста, няма служения на човеци, но само и единствено служение на Христос.
“Вече не аз живея, но Христос живее в мен!” – ни написа Апостол Павел.
Защо Исус му даде да свидетелства с такава изповед?
Именно защото след Кръста няма човешки служения. И там, след Голгота, стават абсолютно валидни думите на Апостола, казани за Бога и Храма Му:
“Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко…” (Деяния 17:24-25) 
“Какъв Храм тогава Му е нужен на Бог Отец? Или какво служение Го удовлетворява?” – би попитал ти.
Прочети отговора, братко мой, понеже е Свят Дух от сърцето ми:
Бог Отец се нуждае единствено от Храма Си Христос и се удовлетворява единствено от служението на Първосвещеника Си Исус!
А Този Храм и Този Първосвещеник оживяват и стават твърде реални само след Голготския Кръст.
Сега разбираш ли, че за грабването на Църквата наистина ще е необходим тласък от Святия Дух, тъй щото Божиите чеда да се намерят в Кръга на Маслото? А кой Божий слуга свидетелства за Кръга на Маслото? Кой възпя Бога в прекрасния псалом, където записа:
“Помазал Си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен…” (Псалом 23:5-6) 
“Давид, разбира се!” – би възкликнал ти. Ами тогава просто разсъди и проумей, че ако Господ се явява на Вярната си Църква като Оня, у Когото е Давидовия Ключ, то Той я чака именно в Кръга на Маслото, за да се ожени за нея. Защото завинаги в Дома Господен могат да живеят само слугите Господни и Невястата Христова. Колкото до останалите невести, те в пълна степен ще се окажат неразумни, понеже нямат Масло в светилниците си и ще се намерят във външната тъмнина, блъскащи напразно по Вратата, заключена с Ключа на Давид.
“О, да не бъде, слуго Господен! Аз искам Ключа на Давид, за да отключа Вратата и да пребъдвам във Вечността с Исус!” – ще извикаш ти. Ако наистина думите ти са искрени и родени от Духа Господен в сърцето ти, то тогава се приготви да приемеш с вяра виденията в тази пророческа книга. Защото с тях Господ ще те заведе на правилното място, където да очакваш съдбоносния миг на грабването и преминаването през Вратата на Вечността.
А сега нека ти разкрия и самото видение, което получих от Исус. Защото с него Спасителят ще ни въведе в същината на тази пророческа книга. Ето какви думи ми проговори Господ, миг преди самото видение:
“Слуго Господен! Помниш ли след коя книга Аз свалих превръзката от очите ти, за да ти покажа всичките Божии Кръгове, през които премина с Моята Вяра?”
“О, Исусе! Това беше след чудесната книга за Божията Вечност, когато Ти ме заведе оттатък старото творение, и чак след хилядолетния Милениум и Деня на Страшния Съд. Там Ти ми показа как цялата Божия Вселена очаква откриването ни като Божии синове…”
“Значи, както сам се убеждаваш, Аз свалих превръзката ти едва тогава, когато със служението си пред Бога и Отца ти беше преминал от Началото до Края, от Алфата до Омегата, и от първия Кръг на Водата до последния Кръг на Солта. Нали така?”
“Така е, скъпоценни мой Господи!”
“А когато един слуга, пълен с Благодат и Истина, е извървял Пътя от Началото до Края, то няма ли да дойде миг, когато Господарят му да поревнува за всички останали, които трябва да извървят Пътя? Не поревнувах ли така и Аз, когато те вдъхнових със следващите книги, които ти дадох?”
“Да, Исусе! Ти твърде много поревнува за Църквата Си. И плодовете на Ревността Ти бяха няколко последни Святи книги, свързани с Твоето Масло, с Твоята Твърдост, и с Твоя Образ на слуга. За да дойде и знаменателната книга против крепостите на Ерихон, в която Ти заяви, че Пътят пред Божия Пророчески Дух вече е открит…”
“А за какво е открит един Път, ако не за великия Преход, който предстои? Не разбираш ли, че самолетът ти се движи в Божия Дух точно на времето си и мястото си? И ако наистина Бог е отворил Пътя, то няма ли в Святия Дух да има духовен тласък, който да доведе Божиите чеда от Хляба и Виното до Маслото и Солта?”
“Непременно ще има такъв тласък, Исусе!” – отговорих с вълнение аз. А тогава, с огнен трепет в Гласа Си, Господ ми проговори, като казваше:
“Дойди след Мене, слуго Мой! Защото сега ще ти дам да видиш великия духовен преход на Църквата Ми! Той непременно ще отговаря на Пътя, който събудените от Пророческия Дух девици ще извървят със запалени светилници!”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се появи видение, което вече ми беше давано.
Аз отново виждах хилядолетната къща на човешката християнска религия, от която излязоха разумните и неразумните девици. Разумните девици бяха напълнили светилниците си с Масло от Божия Пророчески Дух, тъй щото те светеха и разпръскваха мрака. Докато неразумните девици нямаха Масло в светилниците си и това ги накара да кажат на разумните:
“Дайте ни от вашето Масло, защото нашите светилници угасват!”
А тогава разумните в отговор им казаха:
“Няма да ви дадем от Маслото си, да не би да не стигне за нас и за вас. Но вие отидете при вашите търговци и си купете!”
Сигурни, че търговците им имат нужното Масло, неразумните девици се отделиха от разумните и тъмният религиозен мрак бързо ги погълна. А тогава стана знамение. Защото от Небето прокънтя Гласът на Бог Отец, Който казваше:
“Слез върху разумните Ми девици, Святи Душе! И бъди за тях Елиаким, Който ще утвърди Божиите водители като родът на въздигнатите пред Господа!
Нека всички те се облекат в дрехите на Божията Слава и да бъдат стегнати в пояса на Христовото водителство! Тези, които определям за бащи на Ерусалимските жители, нека носят дрехата на Авраам! Тези, които определям за чеда на бащите, нека носят дрехата на Давид! Тези, които са чеда на чедата, нека бъдат внуци, които следват Давид, както сам той следва пътя на отеца си Авраам! А бащите, чедата и внуците – всички до един – нека бъдат запечатани в Божията Сила с Ключа на Давид, който отваря и никой не може да затвори, и затваря, и никой не може да отвори!”
Миг след Святите думи на Отца, от Небето се отвори Врата, и Святият Дух, уподобен на Бял Гълъб, полетя към разумните девици, носейки Ключа на Давид в крачката Си, и Святите Небесни дрехи и пояси в Крилата Си. И ето, че Гълъбът се сниши до моя Господ и разумните девици. И тогава Исус взимаше Небесните дрехи от Крилата на Гълъба, като обличаше с тях девиците. След това Той взе и поясите, като стегна всяка от девиците през кръста й. А когато стори всичко това, Исус взе в Десницата Си Ключа на Давид. И като го обърна към Сърцето Си, извика със силен Глас:
“Божии разумни девици! Аз съм Вратата към Отца! И никой не дохожда при Отца, освен през Мен! И понеже всички вие отключихте сърцата си за Гласа на Божия Пророчески Дух, Който ви събуди с думите:
“Ето, Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнете!”
То затова сега Младоженецът ще ви направи род на въздигнати от Бога! И като се превърне във Врата към Отца, ще ви призове да преминете през Него с Ключа на Давид, както и Синът премина през Вратата на Отца със същия Ключ!”
След тези думи Исус се преобрази на Златна Врата. И тогава Самата Врата проговори на девиците, казвайки им:
“Отключете Ме и преминете през Мене в Славата на Отца Ми!”
Чули Гласа Господен, девиците коленичиха пред Вратата. И като се изправиха, отключиха я с Ключа на Давид, и преминаха през Нея. А когато го сториха, дойде миг Вратата отново да каже – този път на мен и останалите пратеници на Отца:
“Девиците преминаха през Мене, за да станат родът на Елиаким! А сега, вие слуги Господни, които излязохте от Дома на Отца, преминете последни през Вратата. И най-последният от вас нека Я заключи след себе си от вътрешната Й страна, за да не преминат вече през Нея девиците, които не се покориха на Гласа на Божия Пророчески Дух, но останаха с празни и незапалени светилници…”
Чули Гласа на Вратата, аз и останалите слуги Господни преминахме през Нея. И Вратата изрично ме посочи като последният, който да превърти Давидовия Ключ от вътрешната Й страна и да Я заключи. И ето, че Белият Гълъб обгърна Вратата с Крилата Си, като Я въздигна в небесните места – до самия Небесен Ерусалим и пред Божието Светилище. Така всички онези девици, преминали през Христос, влязоха в Тронната Зала на Бог Отец, за да Му свещенодействат. И Самата Врата се преобрази, тъй щото пред мен отново застана Господ, като ми казваше:
“Слуго Мой! Всичко, което видя в това видение, ще се сбъдне точно така, както го видя. А този Ключ на Давид, който сега държиш в ръцете си, непременно ще ти бъде разкрит в Дух и Истина от Господа. За да разбере Вярната Ми Църква как се отваря Сърцето на Сина, и как Синът отваря Сърцето на Отца. Защото, без всякакво съмнение, преминалите през Вратата, непременно ще попаднат в последните два Кръга на Божието Свято Присъствие – на Маслото и Солта.
И ако людете Давид непременно ще бъдат свидетели на Маслото, понеже са отключили Сърцето на Сина, то людете Авраам непременно ще бъдат свидетели на Солта, понеже Синът в сърцата им е отключил Сърцето на Отца! Но всичко това Аз ще ти дам да видиш в едно следващо твърде скъпоценно видение, свързано с отворените Врати в Божия Свят Дух!
Блажен и Свят оня слуга Господен, който плати цената, за да превърне вярата си в Ключ на Давид! Такъв непременно ще бъде мъж по Сърцето на Отца и Сина!”
След тези думи на Господ видението се прекрати, а аз седнах да го опиша и дам като Свята надежда за всичките Божии чеда. Амин и Амин!