С един последен плач на Еремия
и аз ще си завърша моя път.
Каквото пиех – трябваше да пия,
защото бях на Господ Верен съд.
Каквото писах – трябваше да пиша,
понеже пламнал огън в мен гори.
И даже в скръб душата да въздиша,
духът остава силен да твори.
Очите ми от взиране сълзяха
по древните желателни неща –
една пречудна и Небесна стряха
с Лозницата на моя Свят Баща.
Една Любов, като река разлята,
готова щедро клонки да пои.
Една Ръка, прободена и Свята,
която от света не се бои.
Прости ми, Боже! Мъка ме обрече
в горнилото на Твоя Свят Пророк!
Невястата Сионова е вече
под облака на дявола жесток!
По шията хомотът й се стяга
и примка във нозете я държи.
А тя не може никак да избяга
и сляпо доверява на лъжи…
Езичникът Светилището гази.
Търговец Благодатното мърси.
А кой душите Твои ще опази?
И кой сърцата Твои ще спаси?
Да можех – щях в сълзи да я измия,
дори на Кръст да я изкупя с кръв.
С един последен зов от Еремия
оставам плач… И нека съм такъв!
Стефан Главчев
(Тленен остатък)
Скъпи братко, благодаря ти за прекрасните стихове. Моля Бог да отнеме болката от душата ти.
Стефане,виждаме прелялата скръб в сърцето ти,мъката,болката и страданието ти,за което и ние също се наскърбяваме.И един друг велик поет,не само на своето време също се е наскърбявал и излял болката си стихотворна форма:.
Тежко, брате,се живее
между глупци неразбрани,
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Христо Ботев
Тези които ,отказват комуникация с тебе.Май,изпускат последната врата , от последния вагон на последния влак.
Ех,Стефане да имаше начин бих носил цялата ти скръб, поне за ден, поне за час,поне за миг.Та дано духът ти се освежи малко.А дали бих издържал,е това е друг въпрос приятелю….