Вижте посещенията в моя личен блог, мили приятели, и си дайте отговор за каква черна и вопиюща неблагодарност към Божиите послания и моите стихове става дума на тази територия, наречена България. Никога през живота си съм нямал повече от стотина приятели, от които едва петдесетина мога да нарека жертвоготовни и верни до смърт. Но статистиката не може да лъже, когато става дума за уникални български посетители. Къде са петдесет-сто верни и къде са останалите четиринадесет хиляди и петстотин, от чиито сърца за една година не се откъсна дори едно „благодаря“? И ако Апостол Яков е записал, че Бог дори и до завист ревнува за духа, който е положил в нас, то за какво подбуждане на Божия Ревност става дума в случая? Давам ви това доказателство, за да не се чудите и недоумявате защо настъпиха драматичните промени в блога ми. Защото един Христов слуга и пророк, призован да свидетелства от най-високия Хълм в човешкото битие, не може да бъде нито келнер на мнозината, за да ги обслужва ежедневно, нито изтривалка на религиозната им себеправедност, та да се усещат значими в собствените си очи! Двата печата на това последно поколение са именно анонимността и неблагодарността. Първият печат ги държи в удобния мрак, от който не искат да излязат, а вторият ги държи в света и плътта, за да не родят никакъв плод за Вечен Живот! Но така или иначе тяхната сетнина ще бъде според делата им!