Светът е вече вестник, накъсан и прочетен.
От тъмен княз покварен, от мерзости оплетен.
Безбожният е в него случайна сива буква,
която неизбежно в присъдата си хуква.

Едни спестяват пачки, а други трупат злато
за бъдещото време щастливо и богато.
И шета им в душите убийствена измама,
че щом са на печалба, то нека е голяма…

Едни крадат безбожно, а други с меч бесуват.
Целта е оправдана и средствата си струват.
Имперска власт пирува пред тътен от потопа,
а Господ пред вратите за Миг последен хлопа.

Земята като торта разрязана е вече
и бесовската алчност отиде свръх далече.
Диктатори безчестни със некролози в джоба
вещаят на народи прокоба след прокоба.

Нероновци воюват, беснеят калигули,
в сърцата си – ехидни, в душите – тарантули.
И сметката набъбва сред пещите на ада,
където няма Милост и Божия пощада.

Светът е смачкан вестник, но Словото е Книга,
с която за последно Спасителят въздига…
Напук на злия дявол, напук на бесовете,
четете я, човеци! Със Вяра я четете!

Стефан Главчев
(Възходът на падението)