На този свят не съм живял богато
и хич не съжалявам за това.
Доволно ми е, Господи, когато
запомнят Теб от моите слова.

Един строи красивата си къща,
а друг си тъпче пълния сандък.
Роденото от пръст – в пръстта се връща,
затворило съдбовния си кръг.

А аз не искам празен да си ида
със ялова утроба и без плод,
но Вяра на Небето да съзида
за мене вековечния имот.

Че земното все долу си остава.
Не ще го никой горе завлече.
Напусто са и користи, и слава.
Душата с тях не ще се облече.

С дела правдиви само Бог облича,
що дава на човека дух и дъх.
И по-добре е клет да Го обича,
отколкото богат да трупа лъх.

Но тази Правда от света е скрита.
Капан е за безбожните души.
Защо ми е на свят да се наситя,
щом той от моя Бог ще ме лиши?

Не са ми нужни ни сребро, ни злато.
Покрива ги зелената трева.
На този свят не съм живял богато
и хич не съжалявам за това.

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)