Натрупай си памет, приятелю верен,
и в нея Добро съхрани.
И нека е взорът ти в бъдното вперен
до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга,
където прочита я Бог.
А вярата в Него докрай я въздига
по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.
По-ценна от земни блага.
И знай, че тогава живял си богато,
дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло
и няма посока назад,
но щом е в душата ти чисто и бяло –
приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.
Съкровище в светъл дворец.
Че дух се изпитва с Любов на земята
за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –
оттатък е принос и дар.
И памет го слави, завинаги жива,
с искри от Небесната жар.

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)