Вървя до днес в избраната посока
и следвам си съдбовната следа.
А вътре в мене огън от пророка
допълва го поетът със вода.

И все едно е как слова Небесни
се раждат, за да имат своя зов.
Когато лъч от Святото проблесне
той винаги е Вечен благослов.

Светът голям, с безбожие облечен,
не ще ме със похвали позлати.
Че огънят безкрайно е далечен
и изворът сред облаци шурти.

Творейки, и в борба неумолима,
снишавам се даряващ и смирен,
поне един следовник да ме има,
от огън и вода пресътворен.

Живея в благодатната стихия,
която само дух ще оцени,
останала несбъдната за тия,
в които сребролюбие вони.

Че огънят не се превръща в стока
и няма над водата етикет,
а вътре в мен съдбата на пророка
описва я перото на поет…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)