(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира
в кого да повярва, след кой да върви.
Веднъж се живее. Веднъж се умира.
И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време
се носи сърцето със своя туптеж.
От зов да въздъхне и дъх да поеме,
запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата
рисува за Верния точен портрет –
корона от тръни, забити в главата,
и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,
огряна от щедри Небесни лъчи,
и мъки с произход от двадесет века,
белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва
веднъж на човека през дух или плът.
Или се отприщва, или се закучва,
но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.
За тежко и леко се плаща цена…
Вината нагоре от Кръв се изпира,
вината надолу… остава вина!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)