Няма земна пощада върху грубия кръст.
Няма слава и гръмки похвали.
Всеки сам претърпява неизбежната мъст,
щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,
който чакаш да свърши до време.
Че светецът е Верен – от забития трън
до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит
на пътека, от Святост стеснена,
щом Саулова злоба още гони Давид,
от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.
Само Вяра до нея ще скочи.
А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.
Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,
даже в мъка и скръб посивяла,
че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет
в сетнината възвишено бяла.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)