ВИДЕНИЕТО С КРАЙНИТЕ ВРАТИ НА СВЯТИЯ ДУХ
Мили приятели на служение Мория! Святото помазание, с което е заредена тази последна книга на Божия пророк, не е за моя лична полза и в мой личен интерес, но за събуждане и проглеждане на всички християни, които до днес са били слепи за Вратите на Отца и Сина, и не са си давали никаква сметка колко сериозни са изпитанията на духовния човек по Пътя на Спасението и утвърждаването му в Святия Дух.
Аз не зная колко от моите приятели са ме приемали като крайна врата, през която Небесните лъчи на Божията Благодат са стигали до сърцата им, но е добре всички да заживеят с това знание, че всичко от духовния свят стига до материалния свят именно през врати. И ако едни врати са много просторни и широки като триумфалната арка в Париж, други врати са твърде стеснени и под постоянния прицел от ветрищата на злия дявол и сатана, за да бъдат уплашени и разколебани всички, които искат да имат лично общуване с тях. Сам Господ в Евангелието, говорейки за самия Себе Си като Врата и Път, заяви думите, които гласят:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…”
(Матея 7:13-14)
А сега сериозно помислете върху въпросите, които ще ви задам!
Защо нашият Господ и Спасител, Който е най-могъщата и прославена Врата на Бога и Отца, се нарече “тясна порта” и “стеснен път”? Може ли Онзи, чрез Когото Всемогъщият Творец създаде видимото и невидимото, началствата и властите, силите и господствата, да се определя с толкова незначителни за човешката представа понятия? Ами погледнете видимата Вселена и знайте, че тя е създадена от Божия Син! Можете ли да изброите галактиките и звездите в нея? Можете ли да измерите мащабите, които са свързани със широчината и дължината й?
Някой би помислил, че Господ със Своите думи смирява Себе Си пред Бог Отец, защото Си е такъв – кротък и смирен на сърце. Но в случая това е погрешно заключение, защото “тясната порта” и “стесненият път” не касаят божествената природа на нашия Спасител, а по-скоро мястото, където Той се проявява по този начин. Защото “тясната порта” е такава заради широкия фронт на дявола против човешките души, а “стесненият път” заради хилядите широки пътища на измама и съблазън, с които дяволът поглъща измамените и съблазнените.
Как мислите тогава? За крайна врата, каквато бях и оставам пред моя Господ с мисия на Божий пророк, аз не трябваше ли да заживея с мисълта, че съм още по-тясна порта от Неговата? За трънлив път, събрал всичката омраза и отрицание от църквите в България и по света, аз нямаше ли да имам още по-стеснен път от Христовия? Ако в Ранната Христова Църква Святият Дух прибави само за един ден три хиляди повярвали и кръстени в Името на Исус, (вижте това в Деяния 2:41) то защо Божият пророк за тридесет и три години успя да спечели сърцата едва на стотина приятели? Къде са три хиляди за един ден и къде стотина за тридесет и три години? Какво се промени от тогава досега? Ами с голяма сигурност нещо се е променило и за тази промяна ни предупреди Апостол Павел, който написа в посланието си към Тимотей думите:
“А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни. Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината…”
(2 Тимотей 3:1-7)
Представете си тогава, мои приятели, за какъв сблъсък на врати става дума в последните дни преди свършека на стария свят. Представете си за какви гибелни ереси, бесовски учения и извратени прочити на Свещеното Писание иде реч. И ако Господ ни е предупредил за “широката порта” и “пространния път”, които водят в погибел, то сами преценете къде ще се съберат повече човешки души. Пред стеснената врата на Божий пророк или пред някоя широка порта на ада, която медиите се надпреварват да рекламират и властниците на света не спират да толерират? Не пълнят ли днес содомските съблазнители цели стадиони, за да екзалтират тълпите с лъскав силикон, тежък грим и разголена плът? Не се ли поставят рекламни билбордове с концертите им и образите им? И колко от младежите ще забележат вратите, които гълтат душите им?
Да възроптая ли тогава пред моя Господ, та да Му кажа:
“Ах, Исусе! Побързай скоро да коригираш думите Си и не ми стряскай сърцето, че мнозина отиват в погибел, привлечени от широките порти и от пространните пътища! Но за да ми угодиш на желанието изречи тъкмо обратното, а именно, че Ти Си една широка и просторна Порта и един Път като голяма скоростна магистрала с поне осем платна! За да могат през Тебе да профучат и преминат поне два милиарда християни от всички деноминации и клонове на Твоята огромна религия?”
Ще послуша ли Господ думите на едно такова роптание? И ще бъде ли слугата Му безумен, за да го изрече? Господ ли трябва да угажда на мен или аз на Него? Той ли трябва да се съобразява с думите ми или аз с Неговите?
Нека да ви кажа Истината, която гори в духа ми и непременно ще бъде потвърдена от Бога на Верните Му чеда. А тя е тази, че последните крайни Врати на Святия Дух, с които днес Господ докосва сърцата и душите на човеците, са подложени на най-жестокия натиск и гонение, каквито могат да съществуват от създанието на света до днес. И причината за всичко това се крие в две понятия, които се преплитат едно в друго. Тези понятия са Логосът и Ремата. Логосът като писано Слово от Бога, и Ремата, като директно живо потвърждение на това Слово от Святия Дух. Затова оттук нататък аз ще продължа с непосредствения разговор, който имах с моя Господ преди видението, което Той разкри на сърцето ми.
Ето думите, които Исус ми проговори:
“Слуго Мой! Виж Библията, която всеки ден е пред очите на сърцето ти, и знай, че тя цялата беше написана от крайни Врати на Отца и Сина. Тези Врати бяха древните старозаветни пророци – от Моисей до Малахия, както и царете Давид и Соломон, единият с псалмите си, а другият с Мъдростта, от която беше озарен. Тези Врати бяха и новозаветните евангелисти, които изявиха Божия Син като Слово, както и Апостолите, които оставиха Посланията си, като един от тях, Йоан, беше не само Апостол, но и Пророк, с чието Откровение се събра цялото Свещено Писание. Тези Врати бяха и древни люде с тайнствен и скрит в Бога живот, като Енох, Йов и Елиу. Всички те днес са сред духовете на усъвършенстваните праведници на Хълма Сион и в Съвета на Божиите Светии, но останаха явни като Врати на Божия Логос.
Когато ти отвориш Свещеното Писание, за да четеш Моисеевото петокнижие, тогава общуваш с Вратата Моисей! Когато прочиташ посланията на Апостол Павел, тогава общуваш с Вратата Павел! Когато четеш “Откровението на Йоан”, тогава общуваш с Вратата Йоан. Но ти забележи, че при твоя прочит вече е нужен още един Участник, Който божествено да ти потвърди, че тези Врати те вдъхновяват. И този божествен Участник е Святият Дух.
Ти сам видя във видението пред Божия Престол, че Гълъбът прелетя от Вратата на Отца, за да стигне до крайната Врата, която Отец и Синът биха употребили за Слово от Хълма Сион. А Святият Дух винаги свидетелства на Божия Логос, за да може този Логос да влезе през вратата на човешкото сърце и да го освети…”
Думите на Господ бяха чудни и прекрасни за сърцето ми и затова аз с вълнение Го попитах:
“Значи ли това, Господи, че когато аз общувам с една от Вратите, създала част от Свещеното Писание, то приемам целия й духовен заряд чрез Святия Дух, Който свидетелства за нея?”
“Точно така е, слуго Мой! И приемането на целия заряд ти го усещаш като вдъхновение! А когато към вдъхновението се присъедини Гласът на Отца или Гласът на Сина, то тогава вече преживяваш Рема от Бога! А тази Рема е Святото доказателство, че твоят дух е преминал нагоре през крайната Врата, за да преживее живо и лично общение с Бога!”
“Затова ли, скъпоценен мой Спасителю, в началото на моята вяра аз няколко години четях Библията, но стигах само до вдъхновението, а в един по-нататъшен миг чух ясно Гласа Ти?”
“Да, Стефане! Ти трябваше изобилно да напояваш духа си с всички крайни Врати на Божия Логос, за да може след това духът ти да преминава през тях и да стига до Божия Престол. Докато накрая сам стана Божия крайна врата заради изобилната Рема, с която възнаградих вярата ти!”
“А кога вдъхновението и Ремата липсват, Господи?” – попитах отново аз, а Исус ми отговори, казвайки:
“Вдъхновението и Ремата липсват тогава, когато тъмнина и грях в сърцето на читателя спират потвърждаващото действие на Святия Дух! Тогава Логосът на крайната Врата не може да бъде оживотворен в сърцето на онзи, който го приема и той не може да премине през Вратата, за да извиси духа си до Божия Престол. Но ти знай от твоя Господ и това, че през изминалите хилядолетия дяволът стори страшни беззакония против крайните Врати и Аз искам да видиш това във видението, което ще покажа на сърцето ти…”
В следващия миг Господ докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се разкри разтърсващо видение. Аз виждах как от Божия Престол се простряха Святите ръце на Всемогъщия, които държаха сгънат на руло свитък. А след това свитъкът се разгъна по дължината си, като стигна до земните места. И тогава Бог Отец извика с могъщия Си Глас, като казваше:
“Святи Душе! Слез от Светилището Ми в земните места и започни да изпълваш със Самия Себе Си човеците, които ще ти посоча! Защото този празен Свитък трябва да се запълни с Вечното Ми Слово, което изричам за Спасението на онези, които ще спася! Нека пред Святия Ми Престол се явят духовете на слугите Ми, които ще направя да бъдат крайни Врати, през които слизам до битието на хората!”
В отговор на Отеческия призив от Божието Светилище полетя Белият Гълъб, като стигна до земята и започна да докосва посочените от Отец с Крилата Си. Така духовете им се въздигаха до Престола и се зареждаха с Огъня и Святостта на Всемогъщия. А свитъкът започна да се пълни с писано Божие Слово, което беше Логосът на Твореца. Докато свитъкът се пълнеше, на земята преминаваха столетия и цели епохи, докато накрая Свещения свитък беше запълнен и оставаше прострян към битието на земните жители.
В този момент чух строгият Глас на Исус да ми казва:
“Гледай сега какво ще стори освирепелият дявол и сатана, който изгуби битката за човешките души на Моя Кръст! Защото той няма да се примири с факта, че Троицата има крайни Врати, с които да слиза в битието на човеците!”
Отново гледах към прострения Небесен свитък, когато забелязах как от дълбините на пъкъла се въздигнаха рояци от демони, които образуваха три върволици от измамени и съблазнени човеци. Първата върволица нападна Небесния свитък, като започна да хвърля плътски и демонични нечистотии всред самите Святи редове, а втората върволица късаше и премахваше цели пасажи от божествени повеления. Така дойде ред на третата върволица, която извади пера и пергаменти, с които започна да преписва Божия Логос, но не оригиналът, а такъв, какъвто беше станал след атаките на първите две върволици. А тогава Господ гневен ме попита:
“Какво сториха бесните и беззаконни човеци с Божия Логос, Стефане!”
“Ах, Господи мой! Дяволът подбуди първата върволица да отнема от Свещеното Писание, а втората върволица да притуря в него плътски и демонични мръсотии! И за да бъде дяволското дело успешно дойде третата върволица писачи, които да препишат и узаконят осквернения Логос…”
“А какво се случи с крайните Врати в този осквернен Логос, слуго Мой? Ще имат ли те спасителна сила за човешките сърца?”
“Не, Исусе! Защото Белият Гълъб няма да премине с Крилата Си през тях! И тук вече ще е нужна ревизия на Свещеното Писание, за да бъде очистено от дяволските мръсотии и възстановено в оригинала си. Защото този осквернен Логос вече може да роди само гибелни ереси и бесовски учения!”
“А не предупреди ли твоят Господ тези три върволици на дявола за злото, което сториха на Логоса Му! Не казах ли в края на Откровението думите, които гласят:
“Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга…”
(Откровение 22:18-19)
Тези Мои думи само за Словото от Йоан ли бяха казани или за цялото Свещено Писание на Отца и Сина?”
“Разбира се, че е за цялата Библия, Господи!”
“Можеш ли тогава да си представиш колко жестоки ще са язвите върху поругателите на Божия Логос, които пренаскърбиха, а и до ден днешен пренаскърбяват крайните Врати на Отца и Сина? И как измамените и надъханите от дявола един ден ще осъзнаят факта, че им е отнет дела от Дървото на Живота в Небесния Ерусалим, а са били прибавени към дървото на смъртта и ада?
И ако ти днес, като крайна и жива Врата, все още не напуснала този свят, даде на мнозина Моя Логос заедно със скъпоценната Рема и твърде Святи видения и Скрита Манна, то какво сториха с книгите ти пасторите на великата блудница? Не ги ли препоръчваха като подпалки за печката? Не ги ли късаха, като хулеха Белия Гълъб, Който беше могъщ да ги потвърждава в сърцата на Божиите люде? Не те ли намразиха и отхвърлиха, защото не беше търговец като тях?
Сега разбираш ли, че преживяваш същата мъка и скръб, каквато преживяват крайните Врати на Отца и Сина, написали Свещеното Писание, които усетиха острите ножове на поругателите и осквернителите, забити в сърцата си? Защото те го написаха, движими и изпълнени от Святия Дух, а ти го обясни и разтълкува и извади скритото на бял свят, движен от същия Свят Дух!”
“Разбирам, Святи мой Господи! Защото всяка написана пророческа книга, е като родно мое дете, родено от Вярата Ти в сърцето ми! А кой баща иска да гледа как убиват, изгарят, хулят или чупят костите на детето му? Кой творец би бил съгласен да види книгите си като подпалка за печката?”
В този миг Исус силно ме прегърна, като ми казваше:
“Бъди утешен, приятелю Господен! Защото Аз скоро ще отворя Свещеното Си Писание на едно точно определено място, с което да извърша съдба за всички, които те хулят и мразят. Защото хулеха и мразеха Божия крайна врата, която имаше мисията, предузнанието и предопределението да ги заведе при втората Врата пред Божия Свят Престол. А това точно определено място е изявено с думите на псалома, които гласят:
“Помогни ми, Господи Боже мой, избави ме според милостта Си, за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти Си сторил това, Господи. Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. Нека се облекат противниците ми с позор, и нека се покрият със срама си като с дреха. И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; защото Той стои отдясно на немотния, за да го избавя от ония, които съдят душата му…”
(Псалом 109:26-31)
И нека всички да внимават в думите Ми, защото ще дам още едно последно видение на Моя слуга и пророк, с което ще ви покажа страшното и справедливо наказание върху обществата на великата блудница. Видението с угасването на светилниците и затварянето на Вратата, Която съм Аз!”