Мили приятели! Тридесет и три години продължава моята пророческа и поетична мисия в България. Това са годините на една цяла Христова възраст. Тази мисия не премина спокойно, но преживя бури и сътресения, гонения и отрицания, вълни на угнетения и води на поругания. И за това изминало време ясно се изразиха две тенденции на отношение към всичко, което пиша и сътворявам. Първата тенденция е свързана с „посещение“, а втората с „посвещение“. Тези, които посещаваха моите блогове и сайтове, свързани с поезията и книгите ми, си останаха „посетители“ и това е огромната част от хората, до които достигна дългогодишното ми подвизаване на духовния и поетичен фронт. Остана, разбира се, едно малко число от истински приятели, които избраха не да ме посещават, а да се посветят на Делото, което Господ им откри в сърцата като лично Свое. И точно затова те станаха посветени.
Аз няма да ви казвам и доказвам с каква огнена ревност Господ поревнува за Делото Си, когато ми заповяда да огранича достъпа до книгите си само за Неговите посветени, защото от останалото огромно число посетители не получих нито благодарност, нито подкрепа, нито пък бях припознат като пратеник на Бога. Защо тогава да насърчавам още любопитството им и непрестанното им ровичкане и слухтене? Та не разбраха ли те, че за изминалото време трябваше да прибавят само една буква „в“ в упражняваното си „посещение“, за да се превърне в „посвещение“? Едно Свято Дело от посетители ли има нужда или от боголюбци, които да положат живота си за него? Нека да ви кажа и още нещо, а именно, че между зрители и посетители няма никаква разлика. И едните и другите остават вън от Божиите планове, защото не са направили нито една решителна крачка на Вяра, но са решили да доизчакат до някакви по-категорични знамения, за да се включат евентуално в последния момент. А Всевишният, Който внимателно изследва и наблюдава пътищата им, къде Го оставиха? Може ли зрители или посетители на стадиона, които са дочакали края на напрегнато състезание, да слязат от удобните си столове до почетната стълбичка на терена и да поискат медали, за които не са се състезавали и не са положили за тях нито една секунда, минута или час от живота си? Кой ги е излъгал, че на Сватбената вечеря на Агнето ще има поне два милиарда зрители, колкото и наброява днешното Християнство?
Буквата „в“, приятели мои! Тя променя абсолютно всичко!
С нея човек има мисия и отстоява кауза! С нея от зрител или посетител се превръща в праведник, който е посветен на Делото, което обича и в което вярва!
Аз положих целия си съзнателен живот, за да накарам човеците да преминат от посещение в посвещение, но усърдието ми беше равносилно на това да преровя планини от чакъл, за да намеря една шепа скъпоценни камъни. Благодаря на Бог, че ги намерих, и че чрез тяхната подкрепа и посвещение в Делото на Мория оцелях през всички тези години.
Оттук нататък мястото ми в Божия Дух ще стане абсолютно непристъпно за зрители и посетители, защото огнената ревност на моя Господ ще осуети всяко тяхно домогване до височините на Божията Святост и Съвършено благоволение. Защото Сионовото състезание е почти в края си, а неверните и изменчивите няма да намерят място за промяна в сърцата си, за да вмъкнат онази скъпоценна буква „в“, с която да накарат Господ да им се усмихне от Хълма Сион и да ги посочи като Свои свидетели и пратеници!
Скоро след това кратко послание всички ще получат твърде дълбоките тайни, свързани с Вратата Христос, след които аз ще бъда напълно освободен от какъвто и да е дълг или призвание към коравосърдечните и безплодни посетители, които през всичките изобилни и напоителни години не станаха посветени на Бога, нито благодарни за Благодатта, дарена чрез пророка Му.
Толкова засега от мен!
Стефан Главчев,
слуга на Господ Исус Христос