Не се родих да трупам гнила пръст,
която радва дребните влечуги.
Каквото дадох от Любов до Кръст,
това да биха дали всички други…
И даже този Кръст да ми тежи
не ще го разменя за светска слава.
Една могъща Воля ме държи
и Дух непобедим ме укрепява.
До време са печалбите от грях
и те са като пепел на кантара,
а всичкото падение и крах
събира се в човешката поквара.
Останах неудобен. Като прът,
забит на древно зло във колелата.
Позор отсам – утеха е отвъд.
И тя е съвършената отплата.
Не се родих да пия и да ям
на княза от трапезите отровни,
че всичките пируващи са там
осъдени и винаги виновни.
Теглата си в живота претърпял,
ще стигна някак Рая си Заветен.
И все едно дали съм ангел бял
или боклук, старателно изметен.
Какво ми струва този тежък път
не ще го тук перото изповяда.
На скърбите горнило е светът,
и всяка скръб разпалена е клада.
Но вече знам защо съм бил роден
в съдбата си със крайностите груби –
на клетия слепец да бъда Ден,
и той, прогледнал, в Господ да се влюби…
Стефан Главчев
(Бакърена паничка)