Аз нямах изобилна жетва
при все, че непрестанно сях.
Една висока, Свята летва
до днес държи ме сиромах.
Не може плът да я прескочи.
Пръстта не ще я покори.
И този извод, твърде точен,
духа ми нека да смири.
За земен келепир тълпата
прегазила ме би за ден,
а всеки сам да си пресмята
светът с какво е подлуден.
Пред жертвеник опашки няма.
На Хълма властва тишина,
защото тежка и голяма
е там платената цена.
И нека в бъдната награда
разумният човек се взре.
Дали въздигнат или падащ,
накрая всеки ще умре.
И чак оттатък, чак тогава
ще види истинският скок –
дали, презрял суетна слава,
е търсил Славата на Бог.
Аз нямах във живота много,
но верен в мъничкото бях
и всички семена на Бога
с небесна щедрост ги посях.
Не в този свят ще ги пожъна.
Не тук е светлият ми дял.
С висока летва – да потъна,
остава поривът ми бял.
Стефан Главчев
(Тленен остатък)