Линее сиромахът. Нищ е.
В света не случва на блага.
Мечти не никнат в пепелище
и няма в сивото дъга.
С едното вретище си крета
през поруганите лета
и търси за душата клета
една Спасителна Врата.
Въздиша в скръб и изнемога
от много кризи изтънял,
а горе, в Царството на Бога,
събран е Вечният му дял.
Линее сиромахът. Нищ е.
Боде сърцето му ръжен.
Но има лумнало огнище,
което прави го блажен.
С едната Вяра да устиска
скръбта на тежкия хомот
и користи да не поиска
от потъмнелия живот.
Светът от зло ще го пресити.
Неправдата ще го гнети
с омразни погледи присвити
или заключени врати.
Линее сиромахът. Нищ е.
Предмет на хула, жлъч и смях.
Но горе, в бъдното го вижте
отритнатия сиромах…
Съдбата е правдиво сито,
за всеки писана от Бог.
Но тя се случва някак скрито
и винаги си има срок.
А долу, в адовата бездна,
крещи кръвникът: „Боже, ах!
В света върни ме да излезна
и дай ми скръб на сиромах…“
Стефан Главчев
(Бакърена паничка)