ВИДЕНИЕТО С АРХАНГЕЛСКИТЕ ВЕТРОВЕ НА ХЪЛМА МОРИЯ
Братко мой! Ако има библейско име, което да ужасява всички Божии противници и да събира против себе си цялата сатанинска съпротива, то това е името “Мория”, с което Господ Исус Христос кръсти преди двадесет години Служението на Божия Пророчески Дух. С пределна искреност ще ти призная, че това име предопредели и съдбата ми на Божий пророк. Защото на него могъщо свидетелстваше както Авраамовата Вяра, така и Соломоновата Мъдрост. Както Жертвата, така и Храмът Господен, който Спасителят съгради в Духа чрез пророческите Си видения през годините.
“Мория” беше и завинаги ще остане моята съдба – сега и за Вечността. “Мория” беше и завинаги ще остане смисълът, че посветих живота си на Небето, ставайки съобразуван с Христа, съразпнат на Неговия Кръст. “Мория” беше и завинаги ще остане прицелът, стремлението и копнежът на всичката ми любов към Бога и Отца, заради която Той ме е родил с Духа Си и ме е предузнал за Славата и Величието на Сина Си. “Мория” беше и довека ще остане онова малобройно общество от Звани, Избрани и Верни на Христос човеци, които не се огънаха, не се пропукаха, не се усъмниха и нито на йота не отстъпиха от призванието да бъдат могъщо просветени, екипирани и утвърдени в Божията Воля. За тях си струва всичкото ми усърдие и наложено злострадание. А колкото до неверните, които ме предадоха и забиха нож в гърба ми, то не аз съм Съдията, Който ще им потърси лична сметка пред Своето Съдилище. Защото онова, което биха решили, че са сторили против мен – на Исус в безумие са сторили. Споровете и конфликтите, които са мислели, че имат с мен – с Него са имали. Всяко “Амин”, с което са запечатвали хулите и проклятията върху Божия слуга, ще им бъде огнен обвинител. Понеже човек от думите си ще се оправдае или осъди. И никой няма да бъде пощаден с оправдания от сорта:
“Тоя пастор ме подведе или оня теолог ме излъга, за да похуля Твоя свидетел, а аз съм невинен и моля да не бъда причисляван към рода на нечестивите в греха на богохулството! Погледни, Господи и виж, че аз съм жертва на тяхното лукавство и иначе никога нямаше да изрека и една гнила или празна дума!”
Дали ще е толкова невинен богохулникът? Не е ли имал в ръцете си една Свята Библия, едно Свещено Писание, с Духа на което да изпита кой на какъв дух е? Не е ли имал в сърцето си Закона Господен в чина на Мелхиседек, за да го жегне съвестта, когато оправдава беззаконието на търговци и сребролюбци, а похулва изобличенията от Божий пророк? И усетил ли е изобщо, че не смъртни човеци, но демонични ветрове са го издухали от Хълма Мория? Защото ако беше усетил, че срещу вярата му е застанал дяволът, то в тоз час би намерил причина да падне на колене и да призове Господ в молитвата си, казвайки:
“Исусе! Силен вятър духа против сърцето ми, откакто приех книгите на Твоя слуга! Моля Те да ме съхраниш и опазиш от съпротивленията, с които са съпроводени Твоите пророчески думи, защото по човешки няма да издържа, но само чрез защитата и твърдостта на Святия Ти Дух!”
Няма ли Господ да отговори подобаващо на такова моление? Няма ли и Той от Своя страна да отговори на вятъра с Вятър, и на гонението с гонение? И ако Сатана надъха против вярата ни не сто или хиляда души, но дори един милион и цял народ, то няма ли Всевишният да поревнува за нас, изпълнявайки Словото Си, дадено на пророк Исайя:
“Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката…”
(Исайя 17:13)
Ще имат ли оправдание богоотстъпниците пред такива велики думи? Ще имат ли извинение, когато никой от тях не е стигнал дотам, че да накара Сатана да обърне цял народ против него, като напора на големи води? Ами нека ти кажа, братко мой, че служение “Мория” беше тотално заклеймено и отхвърлено от цялото българско християнство, а същото започна да се случва с книгите ми и по целия свят, особено в последните години, когато преводите на книгите набъбнаха. И да си мисля, че Господ ще ми спести величието на Исаевия стих, то значи да се упражнявам в абсолютно неверие. Нищо подобно! Аз знам, че целият световен Вавилон ще се надигне против Хълма Мория и вълни от богохулства ще поискат да изличат Святото място на Бога Авраамов, Исааков и Яковов. Но всички те ще бъдат пометени от Небесните Ветрове на Исус. Защото на Своя Хълм Исус всякога е стоял с Архангелите Си и войнствата им, ако и погледът на земните човеци да не е регистрирал тяхното присъствие. И ето затова първото видение от тази пророческа книга за Славата на Ветровете е свързано именно с Хълма Мория. А аз не пиша като слепец за тези неща, защото имам прекрасното водителство на моя Господ. Затова нека оттук нататък да продължа с разговора, който имах с Исус. Ето първите думи, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Сега вече си на най-високото място в Небесното си Посвещение и въздигане! Книгата, която ти давам да напишеш, ще остане паметна за Божиите чеда, защото ще влее вълни на Вяра и Сила в сърцата им. Но Аз искам да знаеш от Мен, че Ветровете на Архангелите, които ще видиш и опишеш, винаги са били на Хълма Мория – от мига на призванието ти и до днес. А този Хълм стои на мястото си не от твоето раждане в Духа, а от времето на Отеческия Избор върху слугата Му Авраам, когато му заповяда да пожертва сина си Исаак. И през вековете не един и двама Божии слуги са се възкачвали на Хълма Мория, за да бъдат жертвени юнци на Всемогъщия. Колкото до тебе, Стефане, – ти плати цената, за да стане служението ти носител и приносител на това Свято библейско име. Как мислиш тогава? Свидетелствал ли е твоят Господ чрез Архангелите Си на Хълма Мория, откакто започнах да давам послания на Църквата Си чрез тебе?”
“Ах, Господи мой!” – отговорих аз:
“Без всякакво съмнение Твоите Архангели са свидетелствали на Хълма Мория, защото чрез тях Ти Си давал могъщ отпор на всички демонични съпротивления, с които дяволът е искал да спре Словото на Божия Пророчески Дух…”
“Точно така е, слуго Мой! Моите Архангели наистина могъщо свидетелстваха за тебе и пророческите книги, които написа. Но ти сега проумей, че те не се явиха вкупом в живота ти, но следваха знаменията на Слънцето, Което те озари и освети. А сега си спомни какво е писано в Словото Ми за Пътя на праведните…”
От въпроса на Исус ме лъхнаха прекрасни вълни, тъй щото без да се бавя аз Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! За Пътя на праведните Словото Ти казва:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…”
(Притчи 4:18)
И аз още помня как Ти ме водеше в познаването на този стих, когато преди много години написах книгата за “Слънцето на Правдата”…”
“Съвсем точно Ми отговори, Стефане! Този е стихът, с който Аз се явявам като Слънце в живота на Моите слуги. Но ти сега отговори на следващия въпрос, който ще ти задам, а именно:
Как изгрява Слънцето? И кои са посоките, които свидетелстват за Неговото движение?”
“Спасителю мой! Слънцето изгрява от Изток, вдига се над хоризонта, и залязва на Запад! А заставайки пред един атлас, както Ти Си ми давал мъдрост в разбирането, в апогея Си над земята Слънцето сочи Севера, който е най-горе. Тъй щото три точни посоки свидетелстват за Пътя на Слънцето – Изток, Север и Запад. От Изток изгрява, на Север свети косо над земята, а на Запад започва да залязва…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ме пита, казвайки:
“А къде остана Югът, слуго Мой? Стига ли някак Слънцето до Юга, когато на духовния атлас той е от долу?”
“Не, Господи! Югът остава във властта на нощта! Югът е посоката, преди още Ти да Си изгрял като Слънце в живота на човеците!”
“А означава ли това, че Югът би останал вън от властта на Слънцето? Как мислиш ти?”
“О, скъпоценен Исусе! Нищо подобно! Югът също е в Твоята Небесна Власт, защото Ти имаш не трима, а четирима Архангели, като всеки от тях е свързан с една от посоките. Аз мисля, че Югът е посока, свързана със света на езичниците, които не Те познават, но въпреки това Ти ги посещаваш и съхраняваш с Божията Милост. За да подготвиш сърцата им, когато Те срещнат на Изток!”
“Ето, че мислиш мъдро и проумя дълбочината на въпроса Ми! Защото наистина Югът е посоката на тези, които не Ме познават като Слънце, но Аз работя в живота им, за да Ме познаят при изгрева на Изток. И ти, като просветен от виденията в предишната книга, вече знаеш, че височината Ми отговаря на Севера, а пък дълбочината – на Юга. Широчината – на Изтока, а пък дължината – на Запада!
А сега, слуго Мой, нека ти дам видение с Хълма Мория, за да видиш как Моите Архангели се явиха в живота ти. Защото те бяха свързани не само с посоките, но и с петте Божии Присъствия, в които те водех през годините…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се яви и самото видение с Божия Хълм. Погледът и перспективата бяха така поставени от Исус, щото над самия Хълм се виждаше Небето като полуокръжност, която бавно се завърташе около върха на Хълма. Така аз с почуда забелязах себе си под звездите на нощния свод, когато от една звезда към мен се простря лъч, който ме посочи. И там, по протежението на лъча, се приближи Архангел Рафаил, държащ Исопова клонка в ръката си. Така той се сниши над главата ми във видението, като ме поръси с клонката, тъй щото капките й попаднаха в сърцето ми. А след това от самото ми сърце бликна извор, който ме направи пълноводен, тъй щото започнаха води да се изливат отсред духа ми. Това накара Божият Архангел да разтвори крилата си и Вятър да премине от него към мен, тъй щото водите ми вече се разпръскваха като капки, а окръжността на Небето започна бавно да се върти на изток. В този миг с изненада извиках към Исус, казвайки Му:
“Ах, Господи мой! Какво ми даваш да видя? Та ето, че аз се виждам като участник в самото видение! Твоят Свят Архангел поръси главата ми с клонка от Исоп, а после капките се превърнаха на извор в сърцето ми, тъй щото започнах да раждам води. И Вятър възлезе отсред крилата на Рафаил, като разпръскваше водите на капчици…”
“Виждаш самото начало на живота си за Отца, Сина и Святия Дух, слуго Мой! В онова време, когато Те издирих и намерих като Зорница, за да те поръся с Милостта Си, и да очистя сърцето ти, за да Ме познава и да обикне Завета Ми! Това бяха твоите първи години в Кръга на Водата, когато Архангел Рафаил с Вятъра си те направи да започнеш да възрастяваш, та да бъдеш подготвен и утвърден за бъдещия изгрев на Слънцето.
Но ти виж как небесната полуокръжност ще се измести спрямо Хълма Мория на Изток, за да се намери сърцето ти във властта на Зората…”
С неизразимо удивление аз продължих да се гледам във видението, когато окръжността отново се завъртя, а небесният свод просветля, тъй щото Сам Господ заблестя с лъчите Си на хоризонта, а по един лъч към Хълма Мория се приближи Архангел Гавриил. Държейки в ръката си житен клас, той го простря над главата ми и го разтръска, тъй щото зрънцата от класа попаднаха в сърцето ми, правейки Божието Слово да припламва вътре в мен с искри от откровения и просветления. Това накара Гавриил да разтвори крилата си и силен Вятър от тях да започне да изпълва духа ми. А самите струи на Вятъра започнаха да съединяват зрънцата с водите в сърцето ми, превръщайки ги на Хляб. И Хлябът, въздиган от порива на Вятъра, започна да възлиза от мен, а ангелите на Гавриил го взимаха и отнасяха към сърцата на всичките човеци, които Господ би посетил с лъчите на Зората Си. Това бе прекрасно сътворяване на Хляб, което продължаваше дълго. Но ето, че при Архангел Гавриил долетя и Архангел Михаил, който докосна с Меча си три пъти сърцето ми, тъй щото от духа ми се родиха три меча, които той взе и даде на трима от ангелите си, за да докосват с тях човеците. А след инцидентното си появяване Божият вестител отлетя, като отново ме остави с Архангел Гавриил, който продължаваше да изпълва сърцето ми с Вятъра си, а ангелите му взимаха всеки нов хляб, който се раждаше в сърцето ми. Така дойде миг, когато срещу Хълма Господен заваляха купища стрели от сатанинските ветрища. И Свят Глас дойде откъм все по-ярко светещото Слънце, който казваше на Архангела:
“Допусни стрелите на дяволските ветрища да прободат слугата Ми, Гаврииле! Защото Аз съм го посочил да бъде съучастник на страданията Ми и непременно да се съразпне със своя Господ! Нека сърцето му да прокърви за Мене, но животът му да бъде съвършено съхранен, понеже Ми е избран съд!”
Стрелите на нечестието вече пробождаха сърцето ми, когато Кръвта Исус Христова бликна от дълбочините на духа ми и започна да изтича като Вино, а Божият Архангел заповяда на ангелите си да събират Виното в чаши и после да го възлеят в сърцата на човеците, които Господ би посетил в Благостта Си. И колкото повече Вино се раждаше в сърцето ми, толкова по-високо се въздигаше Слънцето на небесния свод. Така от сърцето ми се изтръгна вик, тъй щото попитах Исус, казвайки:
“Ах, Господи мой! Какво Си дал да гледа слугата Ти? Та ето, че аз съм бил напълно сляп за всички тези тайни знамения, които са се случвали през годините, понеже изобщо не съм усетил присъствието на Твоите Славни Архангели, нито действието на войнствата им от ангели…”
А Господ с благ Глас ми проговори, казвайки:
“Нима мислиш, че Делото Ми на Хълма Мория би устояло, без в него да участват Архангелите Ми? Не знаеш ли, че всяка книга, отпечатана в дома ти, винаги е била придружена със защитата на ангел, за да стигне до получателя си, а той да я прочете с нужния покой и Свято Присъствие на Духа? Осъзнавал ли си някога, че там, в духовния свят, се води страшна битка за всяко Небесно послание, което би стигнало дори до една душа и едно сърце?
Казвам ти, Стефане, че това, което видя във видението с Архангел Гавриил, бяха следващите ти шест години в Кръговете на Хляба и Виното! С могъщата подкрепа от Небесния Ми пратеник настъпи твоето същинско пророческо служение в Духа и Силата на Илия, защото чрез Вятъра от крилата му Аз те направих да бъдеш Мой предтеча на последното време…”
“А Архангел Михаил, Господи?” – продължих да питам развълнуван аз:
“Той защо се появи инцидентно и три пъти ме докосна с Меча Си, тъй щото три меча се родиха в сърцето ми?”
В отговор на думите ми Исус ме прегърна с ръката Си и със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Когато Слънцето залезе на Запад и приключи Спасителната Му Сила, то тогава непременно идва поразяването на нечестивите и Денят на Страшния Съд, на който Небесният мъздовъздател е Архангел Михаил! А в онова време от Кръга на Хляба ти написа три извънредни книги за съдебните процеси против духовете на Езавел, Корей и Мамон! Именно тройното докосване от Меча на Михаил роди тези книги в сърцето ти, за да бъдат остри мечове в ръцете на ангелите му. И ангелът до теб, който те водеше в самите процеси, беше той – Михаил…”
“А Виното, Господи мой? Как се роди Виното в сърцето ми?”
“С гонението ти, слуго Мой! И ти знай, че не би преминал през този Славен Кръг на твоя Господ, ако не бях заповядал и допуснал да пострадаш за Мен. Но дяволът вече имаше толкова много причини против теб и такива предизвикателства срещу властите и началствата си, щото Аз знаех, че приковаването ти към Кръста ще се случи, а Виното Ми ще роди най-могъщите свидетелства от сърцето ти.
Но ти продължи да гледаш видението на Хълма Мория. Защото Слънцето бърза да стигне най-високата точка на Небето, когато Отец Ми ще покани мнозина да дойдат на Обяда Му, който дава чрез жертвените Си юнци…”
Отново продължих да гледам във видението, когато видях как Гавриил се въздигна с ангелите си от Хълма Мория, а от височината на Севера към мен се приближи с войнствата си Архангел Уриил, чиито крила бяха като орлови. Той обгърна с крилата си главата ми, а от перата му започна да се стича Божие Свято Миро, което буквално взриви сърцето ми, тъй щото от дълбочините на духа ми започна да извира Масло, което напираше да възлезе от мен. Това накара Божият Архангел да разпери крилата си. И Вятър възлезе отсред тях към духа ми, правейки Маслото да блика на вълни. А тогава ангелите на Уриил пълнеха чашите си с Маслото, като отлитаха и го отнасяха, за да напълнят с него сърцата, на които Господ би показал Съвършеното Си благоволение. Това продължи може би две или три минути като видение, но в Святия Дух минаха две години. И ето, че отново Свят Глас дойде откъм Слънцето, като казваше на Божия Архангел:
“Сияйни Урииле! Славата Ми силно заблестя във виденията, които давах на пророка Си. И Църквата Ми славно ме позна като Вечния Пастир, като Арфата на Давид, като Мъдростта на Агур и като Алфата и Омегата! Но ти сега разпери крилата си и с Вятър докарай върху слугата Ми непосилната жега на Деня Ми. Защото Аз ще допусна Пламенният Ми Меч да пресуши потта на усърдието му, сълзите на скръбта му и пролятата кръв на злостраданието му! И едва когато след Огъня се появи Сол върху духа на слугата Ми – свидетелствай на нея със Скритата Ми Манна…”
В следващия миг Уриил разтвори крилата си и Вятър духна от тях, а лъчите на Слънцето жарко подпалиха духа ми във видението, тъй щото потта и сълзите ми започнаха да изсъхват, превръщайки се на малки люспички сол, а след това знамението се случи и с кръвта ми. Това ми донесе прекомерно страдание и неизразима скръб, тъй щото там във видението горчиво възридах към Слънцето, казвайки Му:
“Боже мой! Боже мой! Защо Си ме оставил?”
Думите ми възлязоха към Небето с библейския възглас на Разпнатия “Елои, Елои, Лама Савахтани?” А тогава Архангел Уриил бръкна в мантията си и извади златна чаша със Скрита Манна, като пълнеше с нея сърцето ми. Така от духа ми започнаха да се раждат най-бляскавите и могъщи послания, с които ангелите на Божия пратеник пълнеха чашите си и отлитаха, за да възливат Господната Манна във всяко сърце, което Исус е намерил за побеждаващо и утвърдено в Завета Му. Всичко това ме накара да възкликна с благоговение, казвайки на Исус:
“Ах, скъпоценни мой Учителю! Сега сърцето ми видя и позна, че този твой Архангел е Светлината Божия, у която са събрани всички съкровища на Божията премъдрост. С него и войнствата му слугата Ти премина през Кръга на Маслото и влезе в най-славния Кръг на Солта…”
А Господ, като се разсмя сърдечно, отново прикова вниманието ми към видението, казвайки:
“Разбира се, че е така, слуго Мой! Златната Стомна, от която ти давах да пиеш, за да разбираш и проумяваш виденията Ми, беше благодатно доказателство за ума ти, докато в небесните места всичко това се случваше чрез Архангела на Севера. Но ти гледай сега и виж във видението на Хълма, как в последните години на служението ти Михаил на няколко пъти слизаше при Уриил, за да те докосва отново с Меча Си…”
Бях избързал с реакцията си пред моя Господ. И затова с вълнение отново се взрях във видението, когато там наистина се яви Архангел Михаил. И като стоеше до Уриил – неколкократно протягаше Меча Си и докосваше сърцето ми, тъй щото от допира на острието му се раждаха нови мечове, които ангелите му взимаха от сърцето ми, за да всяват чрез тях ужас и трепет сред сатанинските ветрища. А докато гледах, Исус ми проговори, казвайки:
“Никак не се чуди кои са мечовете, които се родиха в сърцето ти от докосването с Меча на Михаил. Защото това са пророческите видения, свързани с книгите за “Веригата и Присъдата”, “Тъмната сянка на човекоубиеца”, “Денят на Страшния Съд”, “Книгите на Страшния Съд”, “Проклятието на огненото езеро”, “Милениумът”, “Проклятието Денница”, “Възходът на погибелта” и последните съкрушителни видения за “Авадон”. А скоро твоят Господ ще започне бързо да клони към Запад, защото идва залезът, а с него и явлението на човека-Антихрист. Така и твоята бъдеща съдба все повече ще е свързана с Архангел Михаил, защото съм те посочил за един от съдиите Си, последният от рода Елеазар!
Виж и тази бъдеща част от живота си на Хълма Мория, при все, че заради слухтенето на враговете Ми няма да ти дам да видиш всичко…”
Отново се загледах във видението, когато забелязах как Слънцето вече клонеше на Запад. А тогава Уриил се въздигна с войнствата си, а на Хълма Господен остана само могъщият Михаил с неговите войнствени ангели. И светът започна да притъмнява зловещо, а от Слънцето дойде Глас към Архангела, който му казваше:
“Могъщи Михаиле! Извади последната златна Тръба и я дай на слугата Ми Стефан, за да засвири за последен път продължително с нея. А после нека ангелите Ти възвестят звуковете на Божията Тръба по всичките земни ветрища, където са останали оцелелите след Вавилонския гнет. Който чуе Тръбата и се покори на гласа ти – запечатай го за Мига на Грабването! Който не чуе Тръбата и не се покори на гласа ти – посочи го за плява пред Вятъра си! Защото числото на езичниците почти приключи и времето бърза да изпълни думите Ми!”
След последните думи на Слънцето Христос, Божият Архангел извади златна Тръба отсред мантията си, като ми я подаде, тъй щото аз я взех и започнах да я надувам с всичката си сила. И войнствата на Михаил подеха с крилата си звуковете й, като ги разнасяха по лицето на цялата земя, тъй щото към Хълма Господен възлязоха всичките човеци, оцелели от четирите ветрища. А когато Слънцето напълно залезе зад хоризонта, и последния Му лъч над земята изчезна, там на Хълма блесна ослепителна Врата, която освети Божиите Звани, Избрани и Верни, като ги прибра в миг на око през себе си, а след това се затвори и блясъкът й откъм света напълно изчезна. Точно в този миг Господ ме докосна, като ми казваше:
“Това е краят на стария сатанински свят, слуго Мой! Онзи край, за който Апостолът Ми Павел писа на Църквата, че ще бъдете грабнати при глас на Архангел и Божия Тръба. С могъщия Михаил ще бъдат последните знамения в живота ти на Хълма Мория, защото ти не обичаше живота си дотолкоз, че да бягаш от смърт. И със словото на собственото си свидетелстване ще бъдеш един от славните победители над дявола и омразните му ангели, защото Аз те посочих за Славата Си, и Аз те употребих за Царството Си.
Който е Верен на Духа Ми и чува ясно Гласа Ми непременно ще Ме последва в могъщите видения, с които ще разкрия четиримата Си Архангели в тази пророческа книга. Който е бил вдъхновяван и освещаван през годините чрез Словото на Божия Пророчески Дух – той непременно ще познае, че Аз въздигнах слугата Си Стефан за знамение и предвещание против църковния Вавилон и против цялото сатанинско нечестие! Блажени оцелелите отсред четирите ветрища на дявола, на които днес ще дам да познаят Славата на Моите Ветрове и полъха от крилата на Моите Архангели! Те непременно ще се изпълнят с дълбочината на Юга и височината на Севера, с широчината на Изтока и дължината на Запада!
Аз, Вятърът на Всемогъщия, все още говоря и не млъквам!”