“От дълбочината на Сърцето Си Те раждам, Сине Мой! И в Дъха Си Те извиквам с Вечен Живот! Раждам Те в самата безначалност, преди да съм създал нищо от онова, което искам да създам чрез Тебе! Защото Ти, Сине Мой, ще бъдеш Вятърът на Силата и Мощта Ми! И чрез Тебе Духът Ми ще сътвори невидимото и видимото, Небето и земята, началствата и властите, силите и господствата!”
ВИДЕНИЕТО С РАЖДАНЕТО НА НЕБЕСНИЯТ ВЯТЪР ХРИСТОС
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За последните двадесет години, откакто Господ Исус Христос ме роди и изпълни със Святия Си Дух, аз имах много прекрасни и животворни откровения от Него, свързани със Собствената Му Личност. Всеки, който през тези години общуваше със служение Мория, за да му изпращаме Словото на Божия Пророчески Дух, може да потвърди и отдаде Слава на Бога и Отца за дадената ми от Небето Благодат. Не просто Благодат в общоцърковния библейски смисъл на думата, но Лично Водителство от Исус, свързано с чудното Му благоволение към сърцето ми. И при все, че слугата Господен премина през пет Святи Кръга на Божието Присъствие, пак до днес Той не беше ми се разкривал като Вятър на Всемогъщия.
Виждал Го бях, разбира се, като Един, от Чийто устни излиза бурен вихър, който разцепваше скалите от адовите пространства на дявола, довеждайки до ужас и трепет обитателите на мрака. Виждал Го бях и като буря в бездната, която кърши крилата на демоните, опитващи да скрият тайната на въздигащия се Антихрист. Но ето, че сега Той идваше при мен, за да ми се яви като Вятър от Небесна Любов и Светлина. И така да отвори възможно най-благословената врата на библейското познание, с което да познаем Божиите Архангели като Ветровете на Сион.
Нека като начало да ти споделя, че от божествения допир на Господа духът ми вече се беше напълнил и със Светлината на предстоящите видения, макар и да не знаех как ще ги предам и опиша. Едно е сигурно – че думата “вятър” премина именно като вятър през духа и душата ми, а лъчите на Евангелието заплениха ума ми с най-прекрасните стихове, в които Спасителят ни беше говорил за Вятъра, Който е Самият Той…
И как може някой от нас да забрави чудните думи, които някога Исус проговори на Никодим, казвайки му:
“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа…”
(Йоан 3:5-8)
Едва ли има по-прекрасни думи, с които наистина да усетим нашия Господ като Вятър. Защото Той наистина духа където Си ще, и никой не знае откъде идва или накъде отива. Така е и с родените от Святия Дух, които вършат Волята Му – защото те ще последват с Вяра Божия Син, без значение къде би ги завел – на изток или на запад, на север или на юг. А враговете ни от тъмнината наистина ще бъдат в ужас и трепет, защото никак не знаят как би се проявила Волята на Исус. И тогава ние отново ще Го видим като Вятър – не къде да е, но в знаменателния стих на Апостол Яков, който казва на всички ни:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…”
(Яков 2:19)
Виждал ли си есенно време как треперят жълтите листа по клоните на дърветата, миг преди да изсъхнат и вятърът да ги духне накъдето си ще? Ето така са демоните, когато ги нападне Божието Присъствие. Те могат само да се ужасяват и да треперят, защото всичките им духовни усилия биват парализирани, когато Вятърът Христос изрично поиска да прояви божествената Си Сила, Власт и Авторитет. И как тук да не си спомня могъщото видение от пророческата книга “Да отвориш земята под Корей”, когато дяволът беше изпратил вихрушка от демони по водите на река Нил, та дано биха повдигнали вълни, които да потопят тръстиченото ковчеже на Моисей, в което го постави майка му, за да го спаси от указа на Фараон, свързан с избиването на всяка новородена мъжка рожба сред евреите. В това видение Господ стоеше над водите на Нил, протегнал към ковчежето Десницата Си, и докарал до ужас изпратените от Сатана демони. Те гледаха Вятъра Христос и знаеха, че само ако решат да направят и най-малко движение с крилата си, в тоз миг щяха да бъдат разкъсани и запокитени в бездната от Божия Син. Ето в такъв чуден и прекрасен Бог сме повярвали ние. Във Вятър, Който е силен да ни води в победително шествие заради Славата на Името Си и могъщия Дъх на устните Си.
Има, разбира се, едно най-разтърсващо послание, свързано с Вятъра, Който е Исус, и ние ще го прочетем в Евангелието, където е записано:
“А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха. А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина. И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?”
(Лука 8:22-25)
Кой ли ще е Тоя, Който заповядва на ветровете, а те Му се покоряват? Няма ли да е Вятърът сред ветровете, Господарят на Силите, Чийто Свят Дъх пронизва цялата Вселена? Аз благодаря и се прекланям пред Този Вятър, Чийто порив всякога е въздигал духа ми в Небесните места, за да го следвам като орел с разперени крила. Защото какво би била вярата ни, ако Го нямаше Вятърът, Който да я въздига? Как Божиите ангели биха летели с крилата си, ако Го нямаше Вятърът, Който да раздвижва Божия Дух? Днес, разбира се, след двадесет години от първата ми написана книга “Исус е в теб”, любовта ми е много по-изобилна и всячески просветена, за да пиша за моя Господ с този размах, който подобава на запален светилник и изобилен извор. Затова ще напомня на братята и сестрите си, че е добре да опреснят знанията си за ветровете в духовния свят, като прочетат отново книгата за “Ветровете на Живота и смъртта”, която написах преди дванадесет години в Кръга на Хляба, както и книгата за “Тайните на Царството”, отпреди пет години, в която е описан духовния сблъсък между дяволските ветрища и Портите на Сион. А накрая и чудната книга за “Ветил”, в която бяха описани лъчите на ангелското благовестие, защото в пророческото повествование на тази и на следващата книга знанията от посочените ще се преплетат изключително във виденията, които Господ ще разкрие на сърцата ни.
А сега нека да продължа с непосредственото водителство на моя Спасител, Който все така оставаше при мен в Духа на предстоящото пророчество. Ето думите, с които Той започна да говори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Превъзходни са откровенията в сърцето ти, които Аз ти дадох за изминалото време. Но както многократно ти казвах, така отново ще ти кажа, че Аз не съм изобилен, но преизобилен Господ, Който цяла вечност може да изпълва духа ти с тайните и дълбочините Си. Вярваш ли в това, Стефане?”
“Ах, благодатни мой Учителю! Вярвам във всяка Твоя дума и искам да зачетеш изповедта ми, в която бих прибавил казаното от Твоя Апостол и Пророк Йоан, който завърши Евангелието си с думите:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. Амин…”
(Йоан 21:25)
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Зачитам изповедта ти, приятелю на Сърцето Ми, защото са искрени устните ти и дълбока вярата ти в Мен. Но сега приеми от твоя Господ, че Той наистина е Вятърът на Сион, Който владее и управлява Ветровете на Своите могъщи Архангели. А къде ти за първи път прочиташ за Мене като Вятър, Стефане? Имаш ли вярата да Ме издириш в Моето Свещено Писание?”
Гласът на Исус беше станал съкровен и загадъчен, той щото тембърът му докосна твърде силно дълбочините на сърцето ми. И Скритата Манна в духа ми се надигна като бляскава Светлина към очите ми, тъй щото вярата ми наистина издири Вятъра Христос в Свещеното Писание. Това ме развълнува, тъй щото побързах да отговоря на Господ, казвайки Му:
“О, Исусе! Вярата ми Те издири в Божието Слово. И аз Те открих като Вятър във втория стих от първата глава на “Битие”, където е записано:
“А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата…”
(Битие 1:2)
Причината да се носи Божият Дух над водата Си бил Ти, Господи! Понеже Вятърът е, Който духа, тласка и носи! И аз разбирам, че точно така чрез Тебе Отец е сътворил видимото и невидимото, началствата и властите, силите и господствата…”
В отговор на думите ми, Господ погали главата ми с Ръката Си, а след това отново ми проговори, казвайки:
“Съвършено точно отговори, слуго Мой! И Аз нямах никакво съмнение, че точно така ще ми отговориш, защото всичката Скрита Манна остава завинаги в духа ти, за да те явява като един от превъзходно просветените на Хълма Сион. Но сега непременно искам да Ме последваш до Божието Светилище, защото Отец Ми изрично повели да Те заведа при Него, за да бъдеш помазан за написването на тези най-славни видения, които ще ти дам. Защото с тях духът ти ще се увенчае със Святия Венец на Божието Освещение, за да бъдеш сред най-достопочитаемите в Царството.
А сега Ме последвай, за да се въздигнем при Отца Ми…”
След благодатните Си думи Господ ме прегърна с ръцете Си, тъй щото двамата с Него полетяхме нагоре в Святия Дух. И така аз отново видях Святите селения на Хълма Сион и величествено красивия Небесен Ерусалим. И когато преминахме през Портата на Исахар и вече стъпвахме на златната улица, Исус тръгна към Двореца на Божието Светилище, а аз с вълнение Го следвах, държейки Десницата Му. Така, застанал пред вратата на Светилището, Той се обърна като ми казваше:
“Коленичи в Святото Присъствие на Отца Ми, слуго Мой! Защото си посочен за Слава, каквато само малцина Божии слуги са били удостоявани да преживеят и понесат! А благоволението на Отца Ми към тебе е огромно като океан, който жадува да дари бисерите си на оня, който го люби и изпълва с водите му цялото си сърце!”
Подкосен в нозете си от вълни на преляло благоговение, аз коленичих пред вратата на Божието Светилище, а Исус я отвори, като въздигна ръцете Си напред, казвайки със силен Глас:
“Всемогъщи Мой Боже, Който Си Вечният Извор на Светлината и Мъдростта! По Твоята Воля Аз доведох слугата Ти в Святото Ти Присъствие, за да го помажеш и да го изявиш като настойник на могъщото Ти засеняване! Защото дойде времето слугата Ти да бъде записан в най-славните страници на Твоя божествен план, свързан със Спасението на людете Ти! Времето, когато Божиите чеда ще познаят Вятъра на Сион, Който действа чрез Ветровете, които Ти, Святи Отче, Си приготвил за Него.
Благослови и помажи пророка Си, Всевишни Мой Отче, защото той е коленичил в Присъствието Ти и сърцето му е притихнало за водите на Гласа Ти…”
След последните думи на Исус отсред Светилището се възля Гласът на Бог Отец, който беше като вълните на прелели води, които се плиснаха по планинския мрамор и нахлуха в духа и сърцето ми. И Отеческият Глас проговори отсред вълните, като ми казваше:
“Слуго на Моя Възлюбен Син, когото съм познал от майчината утроба, за да бъдеш пророкът на Сион! С могъща Сила и остро зрение Аз дарих духа ти, за да те направя да виждаш невидимото и да прогласяваш непрогласеното! И при все, че Небесният ти товар стана твърде голям върху плещите ти, пак ти казвам, че си скъпоценен камък, който ще удържи всичката тежест на най-величествените видения от Хълма Сион.
Зная и виждам страшната съпротива, която дойде против тебе от силите на бездната чрез източното ветрище, на което княз е падналият Авадон, и чрез западното ветрище, което управлява самият Сатана, тъй щото изток и запад се втурнаха към Хълма Мория, та дано биха утеснили приносителя на Божиите тайни. Но ти знай, че не си оставен, нито Аз съм престанал да съкрушавам враговете на пророка Си! Защото яростта, която те връхлетя, беше най-голямото безсилие на дявола, който няма никакви измислени оръжия против духа и сърцето ти!
Няма разум, няма мъдрост, и няма съвещание против тебе и против пророческите видения, които подари на Църквата Божия! Но непременно ще има чрезмерно съкрушаване за отстъпниците от Хълма Мория, които нямаха непоколебими сърца за Мен и Сина Ми в Святия Дух!
А ти, пророко Господен, сега бъди помазан от Ръката Ми, и се възправи да последваш Исус, своя Господ, Който ще въведе духа ти в Моето Светилище, където ще те направя велик настойник на Божията Тайна за Вятъра Христос и Ветровете на четирите Му Архангела…”
Докато изговаряше последните Си думи, Отец простря Ръката Си всред вълните на Гласа Си, тъй щото Огън лумна сред пръстите Му и пламнали маслени капки започнаха да се стичат по главата ми. И тогава усетих могъщия прилив от Божието Свято Миро, което ме зареди със Сила и Мощ, каквито никога не бяха изпълвали сърцето ми. А миг след това Господ ме възправи до Себе Си и посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Ела с Мене, помазанико на Отца Ми, за да те въведа в Залата на Божието Предузнание, където сам ще видиш Раждането на Вятъра Христос, за което ще разкажеш сега, а после и Ветровете на четирите Му могъщи и Святи Архангела, за които ще напишеш следващото видение от тази пророческа книга…”
Ето, че Господ пристъпи в Божието Светилище, а аз развълнуван Го последвах. И както в много други видения, давани ми по-рано, и този път очите ми съзряха вратата от нежен планински кристал, върху която бяха инкрустирани диамантените букви “Алфа и Омега”. А Исус вече отваряше вратата и ме подканяше да вляза с думите:
“Много видения си преживял с Мене в тази зала, но сега се приготви да видиш онова видение, с което сърцето ти ще бъде просветено както никога досега. Понеже пред очите ти Отец ще изяви Раждането на Сина Си, Когото възвести като Вятърът на Сион. Затова гледай, слуго Мой! И като гледаш – проумявай всичко чрез Святото Отеческо Миро, с което беше помазан…”
В следващия миг Господ докосна главата ми, а залата на Божието Предузнание се преобрази пред очите ми, понеже от нея изчезнаха всички възможни предишни предузнания, поставени като ясни белези за бъдещето. А наместо тях в центъра се появи неизразимо могъщо сияние, наподобяващо на звезда в безпределно ослепителен блясък, който ме накара тутакси да затворя очите си, за да не ослепея. Но Божието Свято Миро направи погледът ми да премине и през спуснатите ми клепачи, тъй щото аз продължавах да гледам на звездното сияние. И в следващия миг Гласът на Отец се разнесе от Сиянието, тъй щото Го чух да казва:
“От дълбочината на Сърцето Си Те раждам, Сине Мой! И в Дъха Си Те извиквам с Вечен Живот! Раждам Те в самата безначалност, преди да съм създал нищо от онова, което искам да създам чрез Тебе! Защото Ти, Сине Мой, ще бъдеш Вятърът на Силата и Мощта Ми! И чрез Тебе Духът Ми ще сътвори невидимото и видимото, Небето и земята, началствата и властите, силите и господствата!”
В следващия миг от сърцевината на звездното Сияние се отдели ярка Звезда, Която ясно придобиваше Величието на Образа Си – с Главата Си, с Лика Си, с Очите Си, с Устните Си, с Косите Си, с Рамената Си, с Ръцете Си, с Гърдите Си, с Корема Си, с Нозете Си, с Коленете и Стъпалата Си, и с цялата бляскава ослепителност, която струеше от Нея, сякаш невидими струи на могъщ вихър я караха да разпръсква лъчи след лъчи, лъчи след лъчи, лъчи след лъчи. И в следващия миг сърцето ми виждаше Господ Исус в изначалността, като Вятър, Който сътворяваше чрез Божия Дух изричаното от Бога и Отца. Така видението се промени в отдалечаваща се перспектива за наблюдаване, а Бог Отец изгря като пребляскаво и ярко Слънце във Вседържителството на Всемира Си. И Слънчевият Вятър Исус започна Славния Си Път като спирала излизаща навън от Звездното Сияние на Бог Отец, след която всичко се сътворяваше, сътворяваше, сътворяваше. Така тази спирала набъбна в няколко възходящи кръга, когато Святият Дух нежно прошепна на сърцето ми, че това са небесата на духовния свят. А видението отново се промени, защото аз виждах Бог Отец, Вседържителят, да въвежда сред началствата и властите, Силите и Господствата, Вятъра Си Христос, разтърсвайки Хълма Сион със Свят Глас, с който казваше на Небесните създания:
“Славата Си въвеждам всред обитателите ти, Сионе! Поклонете се на Единородния Ми Син, чрез Когото сътворих всички вас – ангели и архангели, серафими и херувими! Отдайте най-велика Почит и преклонение пред Моя Син, защото Той е Вятърът на Силата и Могъществото Ми! И чрез Него Аз всякога ще сплотявам видимото и невидимото Си, началствата и властите Си, Силите и Господствата Си!”
В този миг възходящите кръгове от творческата спирала на Отца и Сина се приближиха към сърцето ми, тъй щото вече виждах неизброими множества от духовни създания, които в един глас извикаха към Бога и Отца, казвайки:
“Благословен да Си Отче наш и Боже наш загдето Си родил Единородния Си Син, Който е Вечният Свят Образ на Славата Ти, Блясъкът на Сърцето Ти, Съвършеният на Светлината Ти, Творецът на Десницата Ти, Вятърът на Силата и Могъществото Ти!
Благословен бъди Сине Божий от сега и до вечни векове! Защото Твое е Царството на Светлината и Любовта, с която Отец ни извика в съществуване! Слава, Почит и Благословение на Тебе, Сине Божий, Който Си Достопочитаемият на Сион!
Благословен бъди Святи Душе на Отца и Сина, че всякога възвестяваш Истината и Мъдростта, като явяваш на Небесните Си създания Вечния Блясък на Отеческия Вятър!”
Останал без дъх, аз все така гледах през клепачите си, а Святото Миро могъщо разтърсваше сърцето ми след всяка следваща изречена дума от неизброимите Небесни създания. А след миг, когато видението се прекрати, Господ докосна очите ми с ръка, като ме питаше:
“Разбра ли видението, слуго Мой? Проумя ли защо Аз съм Вятърът на Отца Ми?”
Въпросът на Исус ме накара спонтанно да падна в нозете Му и да ги прегърна, казвайки Му:
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Достоен ли е слугата Ти да отвори устните си, та да отговори на думите Ти, като зная, че съм прашинка пред блясъка на Славата Ти? Ти Си Вятърът на Отца, Който Те роди от Сърцето Си в самата безначалност, преди още да е имало време и да е съществувало Творение и пространство! Чрез Тебе Отец създаде Небето и земята, духовното и материалното, началствата и властите, небесата и всички, които ги изпълват! Аз коленича и Ти благодаря, Ветре на Бога и Отца, че както някога духна върху Апостолите Си и им каза да приемат Святия Дух, така Си показал и чрезмерна Благост и Милост върху слугата Си, за да бъде настойник на Скритата Ти Манна! И сега признавам, че очите ми видяха Предела на всяко Съвършенство и границата на всяко божествено откровение, което е достигало до сърцето на човешки син…”
“И още много има да видиш, слуго Мой!” – усмихна се Исус, а след това продължи с думите Си, казвайки:
“Сърцето ти прекомерно ще се удиви и възрадва в Спасението Ми! Защото Аз и Отец Ми ревнуваме за теб с онази Сила, с която извикахме в съществуване цялото Творение. А ти сега дай Свят покой на мислите си и запиши видението на книга, преди да те въведа в следващото видение, където ще видиш как Бог Отец подари на Вятъра Си четиримата Архангела, които също станаха Ветрове от Вятъра, за да вършат божествената Воля на Отца и Сина – в Небесните и земните места за Спасението на човешкия род…”