ПОУКИТЕ НА АСАФ
Има една болка в сърцата на мнозина чеда на Бога. Болка от онова, което наблюдават очите им. Освен всичко друго, човешкия поглед може да донесе и много болка. Причината за това е в разминаването на нашите и Божиите очаквания, на нашите и Божиите мисли, на нашите и Божиите пътища. Когато изпитваме състоянието на Храма чрез Словото на Бога е твърде възможно и дори сигурно, че в сърцата ни ще пламне ревност. Тогава някои от нас ще плачат, други ще въздишат, а трети дори ще викат.
Най-голямата болка на сърцето ми през целия ми изживян досега живот, беше болката да гледам търговците в Храма. Виждах мазните им, ухилени и самодоволни физиономии. Виждах и злобата им против мен, когато ме наричаха антихрист и убеждаваха хората, че не съм с всичкия си и съм психично болен. Ти сам прецени дали това слово, което прочиташ е плод на обременена психика, но същевременно знай, че злобата на дявола против изобличаващите търговския му дух в църквите, е безгранична. И сега нека ти разкрия как Бог гледаше на моята болка. Най-учудващото за мен беше това, че Той приемаше всичко в моя живот абсолютно невъзмутим. Тогава, когато аз очаквах Небето да започне да изобличава и да наказва богоотстъпниците, Бог ме посещаваше с Духа Си така, че все едно всичко е напълно нормално. Злобата и гонението спрямо мен се увеличаваха, но също така се увеличаваше и Божията вярност и Благодат. Един ден реших, че ще упорствам пред Бог, докато получа ясен отговор защо Той реагира така. Тогава Исус проговори в сърцето ми с думите:
“В какво трябва да се състои Любовта на един Баща, когато види сина Си омърсен и нечист? Няма ли тогава Баща му да го измие и изкъпе и облече в чисти дрехи? И не е ли това най-голямата Любов, която Бащата може да прояви към сина Си?”
“Да, Исусе, така е!” – отговорих аз и понечих да задам въпрос. Но Исус изобщо не дочака задаването на въпроса, защото виждаше сърцето ми. Той продължи:
“А какво би се случило, ако синът на Бащата е все още мръсен и нечист, но вместо да Му каже, че много съжалява за мърсотията и нечистотата си, направи изповеди, че е достатъчно чист и няма нужда от ново измиване? Такъв син не се ли отказва доброволно от Баща си и не петни ли името на Баща си? И когато Бащата изобщо се е отказал да се занимава със синове, които имат себе си за чисти, то това не е ли голяма трагедия за синовете? Защото изход има там, където някой признае, че е в безпътица, но ако такъв човек има самочувствието, че върви по пътя, то изход за него няма. Как искаш да изоблича хора, които се имат за праведни в своите си очи? Как искаш да докосна сърца, които са затлъстели и с очите си тежко виждат и с ушите си тежко чуват?
Не, Стефане! Те вече са избрали пътя си. Кажи на братята Ми и сестрите Ми да копнеят за Божието изобличение, защото така Бащата ще ги измие съвършено. Кажи на братята Ми и сестрите Ми, че най-страшното не е изобличението, защото това е Моят съд за оправдание. Най-страшното е липсата на изобличение, защото това е Моят Съд за осъждение…”
“А какво е осъждението, Господи?” – попитах аз и в следващия момент разбрах, че е излишно да питам, защото в сърцето ми вече горяха точните думи на Спасителя в “Светото Евангелие от Йоан”:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…”
(Йоан 3:19-21)
А сега си представи братко, че такива хора, които мразят светлината, продължават да вървят по пътя си.
Докъде ли ще стигнат?
Знаеш ли, че сърцето ми вреше и кипеше, когато исках Божиите отговори за тяхната съдба. Тогава Исус отново ми каза:
“Ти преживяваш съдбата на Асаф. Ти просто си един Асаф пред очите Ми. Всичко в теб трябва да последва и преживее опитностите, които преживя Моят чудесен певец и хвалител. Така несъмнено ще стигнеш до онова място пред Мене, където всички въпроси умират, понеже сърцето е пълно с всички отговори…”
Аз не умувах дълго върху думите на Исус, но просто се потопих в изповедта на Асафовия псалом и така тръгнах към Божието светилище. Нека с тази тема Бог прибави нужната вяра в сърцето ти, за да отидеш и ти там, понеже има да се научи много в това светилище. Ето думите на Асаф, с които ще започна разглеждането на тази дълбока тема:
“А колкото за мене нозете ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. Понеже не се притесняват при умирането си, но тялото им е тлъсто…”
(Псалом 73:2-4)
Изпитвал ли си това? Ставало ли ти е мъчно, когато си гледал как някой забогатява за сметка на Божието стадо? Усещал ли си се съблазнен от факта, как твоето сеене в Божия Храм е отивало, за да покрие таксите на някой лъскав автомобил или изобилното хапване и пийване в луксозни ресторанти?
И тези, които умират духовно, докато вършат това нечестие, дори “не се притесняват при умирането си”, както казва псаломът, но тялото им е тлъсто и костюмите им лъскави. Ето това е съблазънта, която носи със себе си търговският дух на дявола. И ти братко, който работиш цял месец, било по строежи, било в завода, било на полето, и накрая си донесъл лептата си в Божия Храм, виждаш как на някои работата им е само в това – да дойде на богослужение, за да прибере твоето даване. Такива не работят. Такива имат бели ръчички и добре поддържани маникюри. Именно така продължава Асаф, когато ги разкрива:
“Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци. Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха…”
(Псалом 73:5-6)
За кой ли път искам да ти покажа живота на Апостол Павел. Мъж, който стои в сърцето ми всеки ден, защото не Павел, а Христос се изявява в живота му. Можеш ли да забравиш думите му и можеш ли с вяра да видиш сълзите му, когато казваше:
“Затова, бдете, и помнете, че за три години, денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема….”
(Деяния 20:30-35)
Кой от търговците ще чете днес Павел? Ако им покажеш тази Апостолска изповед, те най-много да те натирят навън от Храма и да ти кажат:
“Това, че Павел не е пожелал златото и среброто на никого си остава негов проблем…”
Аз не зная дали това е проблем при Павел, но със сигурност мога да ти кажа, че неговото увещание, което те моля отново да прочетеш, днес е просто химера в църквите. Много пастори предпочитат да не са в общите човешки трудове, щото може да им се счупи гърбът, ако се наведат или да им се претъркат дланите, ако хванат нещо. А сега нека продължа прочита на Асафовия псалом, за да видиш какво още е видял Божият слуга:
“Очите им изпъкват от тлъстина; мечтанията на сърцето им се превишават. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, издигат устата си до небето, и езикът им обхожда земята…”
(Псалом 73:7-9)
Забелязваш ли, че се присмиват и говорят за насилие. Аз съм чувал за много насилници и насилие по земята, но най-голямото насилие, което е възможно пред Божиите очи, Бог ми откри с думите:
“Аз мразя всяко насилие! Но по-голямо от всяко друго насилие е насилието, което търговците правят, като го оправдават в Моето Име. Мерзост и нечестие е да насилваш бедните овце в стадото да прибавят от нямането си, за да стане голямо твоето имане. Така постъпват много пастори, които вече съм отсякъл и за тях няма възстановяване пред очите Ми…”
Колкото до това, че такива “издигат устата си до небето”, то нека Божиите думи, които прочете да ти дадат убеждението, че търговец, който иска да богатее, употребявайки вярата на стадото, винаги ще издига устата си до небето, тоест, измамно ще убеждава вярващите, че даването им е благословено и заповядано от Бога. Виж и другото, а именно, “че езикът им обхожда земята”. И как няма да я обхожда, след като в този бизнес играят толкова много пари. Много Божии писатели се продадоха на търговския дух, та езикът им да обхожда земята и книгите им да се мъдрят в книжарници, закрепени с нужната цена. И сега идва най-страшният от стиховете в псалома на Асаф. Той казва:
“Затова отбиват се при тях людете Му; и вода с пълна чаша се изпива от тях…”
(Псалом 73:10)
Няма нищо по-печално от стадо, което с възторг изпива чашата с вода, предлагана му от пастора-наемник. В такова стадо всички са омаяни и обезличени. Да пиеш голи обещания тогава, когато някой затлъстява от парите ти е наистина безумие. Този някой ще употреби всичкото си изкусно говорене, за да те убеди, че като посееш в неговото портмоне, то Бог ще отвори небесните шлюзове и върху теб ще капе изобилие. Само че Бог заповяда твоето даване, за да има храна в Дома Му, а не в хладилника на пастора. (Вж. Малахия 3:10) Другото голямо беззаконие и омерзяващо зло, е фактът, че в Божието снабдяване хората са разделени на “богоизбрани” и “богопрезряни”.
Колко човека в църквата, която посещаваш, получават заплати?
Бих казал – не повече от пет-шест човека.
А останалите?
Останалите работят в общите човешки трудове.
Значи излиза така, че даването на мнозина прави заплатата на малцина.
Библейско ли е това?
Хайде да отворим “Деяния на Апостолите” и да видим кои получаваха даването и кои жънеха след сеенето:
“И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха…”
(Деяния 2:44-47)
Словото казва:
“…и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго…”
Ти имаш ли нужди? И пасторът ти дошъл ли е, за да ти каже:
“Братко, онова, което заедно сеем за Бога, заедно и ще жънем от Бога! Бъди благословен в Името на Исус и вземи тези средства, защото ние сме едно!”
Никога не мисли, че един търговец ще ти каже: “Вземи!” Не! Той ще прибере всичко за себе си, защото неговият бог също обичаше да прибира всичко за себе си. След толкова много съблазън в църквата, ти сигурно с болка в сърцето се чудиш какво още ще прочетеш, за да те заболи.
Аз не искам да те боли! Аз исках просто да отвориш очите си! Защото всички ние се чудим как да разберем това, което става в църквите днес. Но колко от нас имат водителството на Духа, за да прочетат най-важната част от псалома на Асаф:
“И мислех как да разбера това, но ми се виждаше много мъчно, докато не влязох в Божието светилище и не размишлявах върху сетнината им. Ти наистина Си ги турил на плъзгави места. Тръшнал Си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси. Както се презира съновидение, когато се събуди някой, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им. Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха…”
(Псалом 73:16-21)
Нека престане да те измъчва каквото и да било!
Нека тази тема успокои духа ти, защото Бог знае какво прави. Той е сложил всички търгуващи със Святите Му неща на плъзгави места.
А нали знаеш какво е плъзгавото място?
Това е място, където нямаш здрава почва под нозете си, но при всяко ставане отново падаш. Нека следващата тема ти разкрие плъзгавите места, в които Бог е поставил търговците.