ЗАЩО СЕЕНЕТО НА ИЗЛИШЪЦИ ЩЕ ТЕ НАПРАВИ ИЗЛИШЕН?
В последните осем години Бог неведнъж е посещавал сърцето ми и ми е давал Светлината Си и Любовта Си. Така се родиха и много книги, които бяха Божии дарове за Църквата. В тези посещения Святият Дух е бил и весел, и сериозен. Но когато застанах пред Бог, за да ми даде погледа Си върху тази тема, Той беше необикновено сериозен. В Божия Глас имаше някаква твърдост и невероятно голяма категоричност. Предстоеше ми да разбера защо сеенето на излишъци прави човека излишен. Първото, което разбрах от Святия Дух, е че няма нищо по-тъжно от несподелената Любов. Тогава Духът ми каза:
“Отец и Исус толкова много ви обичат и с такава Любов заливат сърцата ви, но проблемът не е в това. Проблемът е, че малцина обичат Бога така, както Той ги обича. А когато Любовта не е споделена от двете страни, тогава едната страна става излишна. Любовта на Отца иде, за да свързва всички ви в Съвършенство, но когато някой не желае да бъде свързан с тази Любов, той просто става излишен. Прочети си отново думите на Исус, за да подготвиш сърцето си за тази тема…”
Така аз отворих “Евангелието от Йоан” и сърцето ми се напълни с думите на Исус, които Духът ми посочи. Ето кои думи на Спасителя бяха основата за развитието на тази тема:
“Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…”
(Йоан 15:4-6)
Виждаш ли, че ако някой не пребъде в Господ, той бива изхвърлен навън като пръчка, която изсъхва?
Той е станал излишен за Бога.
Защо? Кое го е превърнало в излишен?
Не питам теб с тези въпроси, защото те стояха в сърцето ми, отправени към Бога. А Бог ги видя и ми отговори с думите:
“Излишни пръчки от Лозата стават онези, които са Ме счели за излишен в живота си. Ти не можеш да станеш излишен за Мене, ако преди това Аз не съм станал излишен за тебе…”
“А кога Ти, Господи, би станал излишен за мене?” – попитах отново аз. Божият отговор ме удари като плесница. Исус каза:
“Аз ставам излишен за тебе точно в мига, когато ти започнеш да Ми посвещаваш своите излишъци!
Излишъкът е нещото в теб, което ти е в повече и не ти трябва!
А защо си мислиш, че на Мен би Ми потрябвало? Не съм ли Аз най-богатият във Вселената? Не са ли притежанията на Отца Мои притежания?
Разбери, че отношението ти към Мен се определя от това доколко би се пожертвал за Мене. Аз не дадох излишък от Себе Си, за да те спася и затова и ти не трябва да даваш излишъка от себе си. С излишъците, които мнозина Ми дават, те са превърнали в умовете си Моя Дух в някакъв просяк.
Но Аз ли прося от вас или вие просите от Мене? И кой от вас може да изкупи Кръвта Ми?
Мнозина нямат вярата на вдовицата и затова нямат и Мене!”
Искаш ли братко да видим каква беше вярата на онази вдовица, която застана пред храмовата каса?
Нека го направим:
“И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот…”
(Марк 12:41-44)
Имаш ли очите на Господ? Защото ако ги имаш, ти ще видиш, че Бог се вълнува от сърцето ти, а не от портмонето ти. С излишъците, които би дал на Бог, ти напълно би доказал, че Той е излишен за теб. Защо излишен?
Ами защото в сърцето ти няма плод от Неговата Благодат. Защото плодът на Неговата Благодат ще те накара от все сърце да изговориш и изживееш на дело думите на Апостол Павел:
“Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата. А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?”
(2 Коринтяни 12:14-15)
Апостол Павел беше готов цял да се иждиви за братята и сестрите. Той не искаше тяхното, но тях. Той не искаше Божието, но Бога. Той не сееше излишъци, но всеки път и навсякъде жертваше целия себе си. Затова и получи венецът, който не повяхва. Затова свърши попрището си и опази вярата си. А сега помисли върху последния му въпрос:
Ако Бог те обича повече, ти по-малко ли ще Го обичаш?
Не разбираш ли, че отношението най-ясно прозира именно тогава, когато се решиш да пожертваш за Него или да дадеш така, щото все едно не си дал?
Онези богаташи даваха от излишъка си в храмовата съкровищница. После се оглеждаха и виждаха достойни в собствените си очи. “Кой може да даде колкото нас?” Но аз отново ти казвам, че тяхното даване е явен израз на презрение към Бога. Тяхното даване е едно лъжливо успокояване на съвестта с мъртви семена, които никога няма да дадат плод.
Хора, които дават от излишъка си на Бога, могат да свидетелстват, че са само наемници, но не и синове. Искаш ли да се убедиш в това?
Спомни си тогава притчата за блудния син. Ето какво заявяваше там покаяния младеж:
“А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си…”
(Лука 15:17-19)
Забелязваш ли, че наемниците на бащата имаха излишък?
Да но младежът не беше наемник, ако и в покаянието си да молеше баща му да го направи като един от наемниците си. Защото истинските синове на Бога не могат да бъдат наемници! Истинските синове на Бога дават живота си за Бога и за овцете! Колкото до наемниците, които имат излишък, то именно от този излишък сърцата им затлъстяват и те последват съдбата на онзи наемник, за когото Исус каза:
“Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете…”
(Йоан 10:12-13)
Запомни, че когато искаш да даваш на Бога, то онова, което Му даваш, трябва да се откъсне от сърцето ти. Тогава ти тръгваш по стъпките на Авраам, понеже той пожертва сина си Исаак за Бога.
Оттук извеждам и едно много важно заключение:
Всяко семе, което ти искаш да посееш в Бога, трябва да бъде семе на пожертвувание, а не семе на излишък!
Излишъкът свидетелства за препълване, препълването за духовно затлъстяване, духовното затлъстяване за превъзнасяне, превъзнасянето – за онзи стих от “Притчи”, в който се казва:
“Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ?…”
(Притчи 30:9)
Виждаш ли как Злото има верига от духовни падения, като едното води след себе си другото? Кой тогава да свидетелства за наличие на Зло, ако не излишъкът?
Понеже излишък би имало там, където оня, който го има, не е дал на сиромасите, но се е обогатявал и е приел да служи на един друг бог на излишъците. Всеки излишък пред Господ е примка за грях. Прибави тук, ако щеш и думите на Исус, свързани с твоето молитвено израстване:
“А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене…”
(Матея 6:7)
Бог никога не благославя излишъка, защото Той е Бог на пълнотата, а не на препълненото. Ето защо, ако усетиш, че си започнал да даваш на Бога не от това, което откъсваш от себе си, а от онова, което ти е в повече, то покай се своевременно и намери начин да живееш живот без излишъци със своевременно запълване на нуждите на Светиите, защото само така служението ти пред Господ ще се огледа в стиховете на възможно най-прекрасната хармония между теб и Исус. Ето тези стихове:
“Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите. А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате. Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма. Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени; но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство, според както е писано: “Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно…”
(2 Коринтяни 8: 9-15)
Разбереш ли духовното послание на тази глава, ти ще си разбрал и тайната на живота, който пребъдва в Исус. Никога не сей излишъци, но винаги давай сърцето си на Исус в онова, което Му посвещаваш!
Амин и Амин!