“ЕТО, СТОЯ НА ВРАТАТА И ХЛОПАМ…”
(ИЛИ ЗА СИЛАТА НА ГОСПОДНОТО СВЕЩЕНСТВО В ЧИНА НА МЕЛХИСЕДЕК)
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Душата ми величае Исус Христос – Верният и Истинен Господ на нашето Вечно Спасение! Сърцето ми издирва всички прекрасни и благодатни думи, с които да Му кажа, че Го обичам повече от всичко на този свят. Защото всеки, който Го е познал с Вяра, е обречен да изпълни живота си с Неговите светли чудеса, с Неговата пламенна и преобразяваща Любов, с Неговата удивителност и чистота.
Всеки друг живот, който да беше ми се случил на този свят, щеше да е най-страшна загуба за душата ми. Понеже щях да съм лишен от Смисъла и Причината на самото съществуване. Всяка придобивка, успех и реализация да бяха станали реални за мен, то те мигновено щяха да избледнеят като жалки и суетни при мисълта, че не са свързани със Светлината и Благодатта на Единородния от Отца. Всеки друг покровител и благодетел да биха се явили в съдбата ми, за да я направят желателна и пълноценна, то щях да ги оприлича на мои врагове и убийци, ако бяха утаили от сърцето ми скъпоценното Име Исус.
Защото какъв е смисълът да изживееш двадесет и пет или тридесет хиляди дни на този свят, ако си тръгнеш от него без да си познал своя Създател и Творец? За каква суета ти е било да мислиш и твориш, да трупаш и постигаш, да строиш и въздигаш, да работиш и печелиш, ако в крайна сметка застанеш пред прага на Вечността без онази чудна и спасителна капка Христова Кръв, с която Бог ти дава новорождение и осиновление? Ще се оставиш ли да бъдеш един от многото измамени, който си е потърсил божество от пъстрата и съблазнителна сергия на дявола, когато там Христос Го няма? Ще се подхлъзнеш ли по течението на най-масовата измама, че Бог имал десетки Свои изяви и лица, а всичките религии по земята били Негови следи и пътища в човешката цивилизация? Ще разрешиш ли на един най-проклет дух, наречен “човекоубиец”, да опожари съвестта ти, а след това да я подмени с религиозен фанатизъм или един куп Ерихонски крепости?
Нека ти кажа, мили мой приятелю, че на този свят пясъкът и чакълът са твърде много, а скъпоценните камъни – твърде малко. А в днешното умноженото беззаконие дяволът има само един възможен прицел:
Да потъмни, поквари и прегори съвестта, която Отец по природа е поставил в духа на всеки родил се човек!
За това Свято тайнство на съвестта, което Творецът е поставил вътре в нас, твърде малко е било проповядвано. И само малцина просветени знаят същинската сила на писаното в “Еклесиаст”:
“Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог…”
(Еклесиаст 3:11)
През изминалите двадесет години, в които следвах Исус, аз успях да докосна тази “вечност” в сърцето си. И не само да я докосна, но да възцаря Вечния вътре в себе си, за да бъде Свещеник в мислите ми, в делата ми, в съкровената ми надежда, че мога да Му бъда полезен и плодоносен. Знам също, че такова благодатно случване, каквото беше моето слугуване за Царството, не е възможно без специалното Божие благоволение. Всъщност, ако трябва да съм пределно искрен, ще кажа, че е въпрос на съдба, сиреч, на това, което ми е било писано свише. И аз никак не съжалявам, че тя се случи и разви точно по този начин, а не по друг. Причината да започвам с такива думи преди прекрасното видение от Исус, е тази, че е нужно пълно осъзнаване от Божиите чеда. Осъзнаване, с което да проумеят, че никой не може да отиде към Исус, ако не е бил привлечен в съвестта си от Бог Отец. И когато ние проповядваме Благата Вест на човеците край нас – нека помним, че на Бог Отец е Вечното право да проповядва преди нас. Защото нашето благовестие ще влезе през очите и ушите на слушателя, а Божието ще се случи в дълбочините на сърцето му. Срещата между двете благовестия ще е случването, което наричаме “жънене” за Небесното Царство – в пълно съгласие с думите на Спасителя:
“Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд…”
(Йоан 4:38)
Кои са “другите”, които се трудиха, братко мой, за да влезем ние в наследството на техния труд? Кои са “другите”, които многократно сме пренебрегвали, решавайки, че нашият труд е скъпоценният, а не техният? Не са ли “другите” Отец, Синът и Святият Дух, Които са посели семената за нашата жетва? И бихме ли ние жънали, ако Те не бяха посели преди нас? Аз окайвам всички онези християни, които имат високото самочувствие на жетвари и дори на помощници на Бога, а са забравили свещеното правило, че трябва да бъдат втори, но никога първи. Защото ако Христос не влезе в сърцето, то какъв е смисълът ти да влизаш? Ако Той не стои на вратата, за да похлопа, то какъв е смисълът ти да хлопаш? Ако Царят не влезе, за да се възцари, то има ли смисъл слугата да се прави на цар? Не е ли по-добре да се смири в стиховете от “Еклесиаст”:
“Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя относно това, което е вече сторено?…”
(Еклесиаст 2:12)
Не е ли по-желателно да внимава в думите на Йоан Кръстител:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето…”
(Йоан 3:27)
Но ето тази неправда – човеците да превземат неща, които не са им дадени, доведе до плачевното състояние на мнозина човеци. Защото като прескочиха съвестта – решиха да компенсират с вяра. Те не искаха Исус като Свещеник довека по чина на Мелхиседек в сърцата си, но направиха себе си на свещеници по чина на Вавилонските наемници в духа на Нимрод. Именно за тази жестока тенденция Апостол Павел предупреди някога съработника си Тимотей, пишейки му:
“Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнстване, имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата; от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулстват…”
(1 Тимотея 1:18-20)
Мнозина изобщо не са разбрали какво е съвестта, за да й отдадат подобаващото значение, което тя трябва да има. Други са тръгнали да мислят как да защитават вярата си, без изобщо да вникнат в думите на Апостола, който ясно ни казва:
“А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия…”
(Ефесяни 6:16)
Какво излиза тогава? Излиза това, че някои искат да защитават щита си, който им е даден именно за защита? Какъв ще да е този щит, който има нужда от защита? Не е ли истински вярно другото, а именно, че с вярата християнинът пази чиста и неопетнена съвестта си? Не е ли твърде уязвима тази съвест, когато Святият Дух не я е осветил, за да се съживят в нея Хляба и Виното на Христос? И ако огнените дяволски стрели се забият в съвестта, то няма ли тогава тя да прегори? Не ни ли предупреди Апостол Павел кои ще са главните белези на умноженото беззаконие в послешните дни? Помниш ли думите му:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…”
(1 Тимотея 4:1-2)
Сега разбираш ли, братко мой, защо Бог Отец въздига Сина Си Исус като Свещеник по чина на Мелхиседек, а не в левитското свещенство на Моисеевия Закон, даден на Израил? Именно защото само Исус може да съхрани съвестта и да я освети за съвършен принос пред Бога и Отца. И кой от нас не благоговее пред стиховете в “Евреи”, които за Свещенството на Божия Син ясно ни казват:
“Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него свидетелства: „Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков“; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: „Господ се закле и не ще се разкае“), като каза: Ти си свещеник до века, толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител. При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си…”
(Евреи 7:14-27)
Пей “Алелуя” на Исус, братко мой! Пей “Алелуя” на Свещеника, Който освети съвестта ти и пребъдва в нея в чина на Мелхиседек! Защото, колкото и малко да е информацията, дадена ни в Словото за древния Салимски цар, тя е предостатъчна, за да проумеем, че Отец Си е имал свещеник, който Му е служил по Закона в дълбочината на сърцето си, без да са му били нужни каменни скрижали или пергаментови свитъци. И когато Вярата на Аврам се е срещнала със свещеника Мелхиседек, то тя му се е поклонила, а Божият приятел е дал десятък от целия си имот на онзи, който го е благословил с Хляба и Виното на Отца.
Ето тук спри и помисли!
Защото очакването на Господ за всички нас е да изградим служенията си пред Него на едно дълбоко, сърдечно ниво. И да започнем в Дух и Истина да се утвърждаваме в изповедта на Апостол Павел:
“…да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух…”
(Римляни 15:16)
Виждаш ли писаното? Прочиташ ли го с проумяване? Господ иска от нас да свещенослужим в Божието благовестие, а не в човешкото такова! Защото там, между езичниците, е същинската жетва на Отец!
Жетвата на съвестта, доведена до позив към Бога!
Хлопането на Господ Исус Христос върху вратата на сърцето!
И какво повече да бих написал тук, когато в духа ми напират Святите думи на моя Спасител? Какво повече да засвидетелствам, когато устните на Благодатния преливат от Скритата Манна на Бога и Отца? Ето затова сега ще продължа с Неговите думи, които напоиха сърцето ми. Защото аз все така оставах с духа си на високата планина, когато Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Светли и прекрасни са думите, които написа за Моите братя и сестри от началото на тази глава до мига, в който вече записваш Моите. И нека всичките Ми Верни да знаят, че никой не може да дойде при Мен, ако не бъде привлечен от Отца Ми! Това е Истината на Моето учение! И ако някой ви е проповядвал друга истина, а не Моята Истина, то в тоз час го счетете за лъжец и измамник, който не познава Господ, като Свещеник довека по чина на Мелхиседек. Защото през всички изминали векове религиозната власт на Сатана ограби многократно Силата на Божието благовестие, понеже се въздигнаха хиляди измамници с прегорели съвести, които започнаха да пълнят хамбарите на дявола, а не житницата на Бога. Те презираха човешката съвест, унижаваха човешкото достойнство, угнетяваха душите и сърцата със закостенелите си догми и заробващи доктрини. И никой от тях не искаше да помни, че Бог сее, а слугите Му жънат поникналото. Никой от тях не искаше Аз да вляза като Свещеник по Мелхиседековия чин в човешките сърца, за да им дам свобода и Небесно Спасение. Никой от тях не искаше да се води по съвестта си, но предпочитаха съблазънта и сребролюбието, насилието и първенствуването, високите постове и властолюбието.
Нещо повече, слуго Мой! Среброто Ми скоро започна да потъмнява, понеже едни притуряха на Словото Ми, а други отнемаха, за да си получат страшния дял от огън и жупел. И там, където Среброто потъмня, ръждяса и Златото, тъй щото Вярата вече не беше Божията, която води в Сион, но дяволската, която закрепостява в Ерихон.
Кажи Ми тогава! Имам ли Аз още човеци, които да ревнуват за Златото и Среброто на Месията? Имам ли слуги, ревностни да паднат на колене пред Мен, за да поискат Аз отново да направя светло Среброто Си и блеснало Златото Си?”
“Ах, Господи мой! Слугата Ти е готов да застане на колене в Присъствието Ти, и да пребъдва с молитва в Духа Ти, за да получи Твоята благословия, с която да проповядва Среброто Ти и да спасява чрез Златото Ти!”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Знам, че е така, Стефане! Затова нека сега да ти дам още една от сребърните Си чаши! Още една от сребърните Си думи, та да я прибавиш към всички останали, които изяви на Моята Църква. Защото без нея никой не би разбрал Свещенството на твоя Господ в чина на Мелхиседек…”
След тези съкровени думи Господ бръкна в Мантията Си и извади сребърна чаша, която блестеше в ръката Му със същия блясък, с който блестеше и Дрехата Му при Преображението на високата планина. И като ме погледна с прекрасни зеници, които пронизваха дълбочината на сърцето ми, с Благост ме подкани, казвайки:
“Отпий сега Среброто в тази чаша, за да влезе Светлината му в духа ти! А след това Ми сподели как я усещаш…”
С голямо вълнение аз взех чашата от Десницата Му и я надигнах към устните си, за да отпия Господното Сребро. И ето, че една Свята дума заплени всичките ми помисли. Думата беше Съвест. Тя беше толкова тежка, щото усетих как Среброто се плисна до дълбочините на духа ми и остана да свети там. Така към очите ми се надигна порой от сълзи, които набраздиха лицето ми, без да ми носят скръб. И аз, в някаква пречудна утеха, едвам успях да кажа на Исус:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Какво Си дал на слугата Си да пие? Та аз току що изпих най-тежката Ти сребърна дума, която стигна до най-дълбокото на сърцето ми…”
“Че е най-тежката Ми дума – така е, слуго Мой! Вярно е усещането ти! Но Аз сега ще те предизвикам със заряда на тази дума. Затова отпий още веднъж Среброто от чашата Ми и се опитай да изговориш скрития заряд на Съвестта!”
Усмихвайки се на Спасителя, аз повторно надигнах чашата, като отпих още две-три глътки от нея. Но когато след това отворих устните си, та да бих изговорил заряда на думата, то усетих езика си като парализиран. Нещо повече – колкото и да се опитвах да изрека каквото и да е, оставах ням и неспособен да произнеса не изречение, но дори дума. Сигурно изглеждах смешно, защото Исус сърдечно се разсмя. А след това, поставил приятелски ръката Си на рамото ми, Той ми проговори, казвайки:
“Не се и опитвай да говориш думи, които не са предназначени за твоите устни, но само за Божиите! И ето затова думата Съвест е толкова тежка и слиза в дълбочините на духа. А сега бъди свободен, за да говориш отново, защото знам, че Скритата Манна, която Отец Ми ти даде да пиеш, мощно работи в духа ти…”
В едно с думите на Господа езикът ми изгуби парализата си, а аз с вълнение извиках, като казвах:
“О, Исусе! Още във виденията от съдебния процес против духа на Езавел Твоят ангел ме заведе в Небесния дом на пророк Амос. И там аз погледнах през сърцевината на един диамант, от която се откриха думите на Божия слуга, които гласяха:
“И когато някой роднина на един умрял, или оня, който ще го гори, го дигне да изнесе костите из къщата, ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, тогава ще рече: Мълчи, защото не бива да споменем името Господно…”
(Амос 6:10)
А Твоят ангел ми потвърди, че Отец говори от дълбочините на съвестта в духа на човека. Споделям този спомен, Господи, защото сребърната Ти дума слезе в дълбокото на духа ми, и аз се почувствах така, както вероятно се е почувствал и Амос, когато Всевишният му е разкрил Закона на животворящия Дух…”
“Точно така е, слуго Мой! Понеже ако го нямаше Законът на животворящия Дух, то как щяхте да бъдете освободени от закона на греха и смъртта? Но ти сега виж отново сребърната Ми дума Съвест и Ми кажи защо преди малко изгуби своята възможност да говориш? Не затова ли, понеже от съвестта може да говори само Бог?”
“Да, Господи! Именно заради това е!”
“А ако там говори само Бог, то Неговият говор не е ли една Вест, която сърцето трябва да чуе?”
“Така е, Исусе!”
“Ами виж тогава и събери една до друга Благата Вест, която се проповядва от устните на благовестителя отвън с тази Вест, която проповядва Сам Отец в дълбочините на сърцето! Каква се явява Божията Вест отвътре спрямо първата Вест отвън? Не е ли още една Вест?”
“Да, Господи! Налице е още една Вест!”
“Сега вече разбираш ли какво е Моята сребърна дума Съвест?”
Можех ли да не разбера прекрасната Мъдрост от устните на Исус, когато Той умишлено ме водеше по този начин, за да разберат думите Му и всички онези, които ще прочетат тази книга?
Разбира се, че проумявах тайната. И затова с преляло от благоговение сърце Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Съвестта е Гласът на Бог Отец в човешкия дух! Тя е наречена именно Съвест, защото е още една Вест, освен Благата Вест, понеже с частицата “съ” се определят повече от две сродни думи, свързани с обекти или качества. Както съгласието е близост между два гласа, сътрудникът е близък до този, който се труди заедно с него, сънаследникът е със същите права върху едно наследство каквото има другият наследник, съмишленикът е близък по мислене с приятеля си, и съработникът с този, който работи заедно с него…”
“Съвършено точно се аргументира, Стефане!” – усмихна се Исус и продължи:
“Сега проумяваш ли напълно думите Ми, които някога казах в Евангелието:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене…”
(Йоан 6:43-45)
Кой чува от Отца и как Го чува? Кой се научава от Отца или как се научава? Не става ли всичко това чрез съвестта? И ако някой още не проумява думите Ми, то нека да прочете писаното от слугата Ми Павел към Колосяните:
“…ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител…”
(Колосяни 1:23)
Кой и кога, люде Мои, успя още във времето на Павел да обиколи земята и да проповядва благовестието на всяка твар под небесата? Понеже Апостолът Ми не говори, че това е едно добро пожелание към Църквата, но вече свършен факт в минало време? Не разбирате ли, че Павел ви говореше за Божието благовестие в съвестта, понеже именно той стана Апостолът на езичниците и работеше със съвестите им? И не сподели ли пак той по откровение тайната, която Сам Аз го просветих да проумява:
“Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, – понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах, от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна), която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител според Божията благодат, – дар, който ми е даден по действието на Неговата сила…”
(Ефесяни 3:1-7)
И не доизрече ли пак той същинската тайна на съвестта, когато написа в посланието си към Римляните:
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие…”
(Римляни 2:13-16)
И за да видите какво се случва, когато Аз стоя на вратата на едно сърце и хлопам, то последвайте Ме сега във видението, което ще дам на слугата Си…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а Святият Дух ни обгърна в Присъствието Си, тъй щото само след миг се намерих с Исус пред вратата на едно човешко сърце. И там Спасителят със съкровен Глас започна да ми говори, като казваше:
“Стефане! Малцина са хората на този свят, с които мога да говоря така, че напълно да Ме разберат. Ти си един от тях, защото си могъщо просветен от Скритата Манна. И ако понякога се налага да надробявам въпросите Си на ситно или да те карам да бъдеш твърде много обстоятелствен, то не е заради теб, а за онези, които трябва да проумеят Словото Ми. И ето, че ти сега си с твоя Господ пред едно сърце, което ще бъде спасено за Небесното Царство. А какво ти очакваш Аз да направя?”
Погледнах към вратата на сърцето, и към Господ, Който ме чакаше да Му отговоря. И тогава Му казах:
“Аз очаквам да се приближиш до вратата на сърцето и да започнеш да хлопаш, Исусе! Защото така ще изпълниш обещанието Си в Откровението, където казваш:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…”
“Ето, че сбърка в отговора си. И това е, защото си възприел стиха на твоя Господ, като за някой обикновен скитник, който замръква навън и хлопа на входната врата, за да получи подслон. Но не е ли писано в Евангелието за Мен, че:
“Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека…”
(Йоан 2:25)
Ако Аз Сам знам какво има в човека, то ще знам ли какво е състоянието на това сърце, още преди да бих похлопал на вратата му?”
“Да, Господи! И Ти ще похлопаш на вратата, само ако Си сигурен, че отвътре ще Ти се отвори…”
“А как сработва Моята сигурност? Или как проверявам сърцето, преди да се реша да похлопам на вратата?”
Въпросът на Исус отново раздвижи Скритата Манна от Отец в духа ми, тъй щото Му отговорих, казвайки:
“О, Спасителю мой! Има три стъпки, с които сработва Твоята сигурност, и Ти Си ни ги дал в Евангелието от Йоан, където казваш:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему…”
(Йоан 14:21)
В този миг Исус се развълнува в Духа, а след това се приближи към вратата на сърцето, като ми казваше:
“Виж сега как ще се реализира първата стъпка, а именно:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби…”
С вълнение погледнах към вратата, когато отвътре мигновено просветля, а от прага се разнесе мирис на топъл Хляб. Това ме накара с изненада да извикам, казвайки:
“Ах, Исусе! Не е ли това Хлябът, който е Словото от Отца в съвестта на човека, сиреч, Твоите заповеди, които това сърце е поискало да пази и така да покаже, че Те люби?”
“Да, Стефане! Това се случва зад вратата в това сърце, защото е сърце на човек добротворец, който от доброто си съкровище изважда добри неща. Така той показва, че Ме люби. Но ти продължи да гледаш, за да видиш как ще се реализира втората стъпка, а именно:
“…а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми…”
Отново погледнах към вратата на сърцето, когато отвътре за втори път проблесна ярка светлина, а този път от прага се разнесе силният аромат на вино, който накара Исус да се усмихне с цялата Си Благост. И преди да бях Му казал думите, които напираха в мен, Той ги потвърди с устните Си, казвайки:
“Това е Виното, което е Вярата от Отца в съвестта на човека. И с благоуханието Сам Отец дава знак на Сина Си, че вече може да похлопа на вратата и да влезе като Свещеник до века по чина на Мелхиседек. А точно в този миг, когато Аз се готвя да похлопам на вратата, Благата Вест отвън вече търси Божията Вест отвътре. И Мой помазан пратеник благовестява на човека Спасението в Името на Господ Исус Христос. А така идва мигът и за третата стъпка:
“…и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему…”
След тези Свои думи Исус се приближи до сърцето и похлопа на вратата му. А само след миг тя се отвори, тъй щото с неописуемо вълнение аз се взрях в сърдечното тайнство, което се разкриваше пред очите ми. Господ вдигна Десницата Си и я простря навътре, а от пръстите Му бликнаха живите води на Святия Дух, които се плиснаха във вътрешната стаичка и я измиха съвършено, а след това излязоха през прозорците уподобени на сълзи. А тогава Спасителят ми каза:
“Ето това е Покаянието, което е позивът към Бога на чистата съвест, което във видимия си белег отвън е водното кръщение. Но същинското Свещенство за Сина по чина на Мелхиседек започва точно сега. Затова гледай внимателно какво ще се случи в стаичката и запиши видяното…”
Отново гледах с вълнение, когато Господ простря ръцете Си към Небето, казвайки на Отец:
“Благодаря Ти, Отче Мой, за сърцето, което Си докоснал и подготвил за Свещенството на Сина Си! Нека това сърце днес познае Хлябът и Виното на Моя Завет! Словото Ти и Вярата Ти, които оживяха по Съвършената Ти Воля…”
В този миг отсред нозете на Исус в стаичката се отвори божествен пролом, в който се яви Отеческата Десница, държаща Хляба и Виното, приготвени за Вечерята на Сина Му. И Сам Отец проговори на Сина Си, казвайки Му:
“Възлюбен Мой Сине! С капка от Кръвта Ти поръсих това сърце, и с капка от Кръвта Ти оживяха Вярата и Словото вътре в него! Бъди Свещеник довека в този Храм по Мелхиседековия чин. Изпълни го със Святия Си Дух и запиши името на Твоя спасен в Книгата на Живота! Вечеряй с ученика Си, Сине Мой! Защото той ще бъде и остане Верен и Истинен на Завета Ти!”
Спасителят се усмихна, а след това взе Хляба и го разчупи, взе и чашата с Вино, като отпи от нея. А след това с развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Какво повече да видиш, слуго Мой, от вече видяното? Или за какво друго да свидетелстваш от вече написаното? Всеки от Моите Верни е имал първия си миг с Мене! Първите сълзи в Покаянието, първото потапяне при кръщението с вода, което е позивът на чистата съвест към Бога и Отца, първите дарби от кръщението със Святия Дух с мощния прилив на помазанието. Но онова, което непременно трябва да остане като вечен белег в сърцата ви, е чинът на Мелхиседек, сиреч, да бъдете свещеници на Отца и Сина в Святия Дух чрез осветените си съвести. Защото тогава никое оръжие, скроено против вас, няма да успее.
Осветената съвест е най-великата основа за Божия строеж, и нейният стремителен тласък започва с Покаяние и достига върха на строежа с Пожертвувание!
Ето, Вечният Свещеник по чина на Мелхиседек, говори на Своята Църква! И на всички вас, люде Мои, казвам:
Дръжте с чиста съвест тайнството на Вярата и Словото, на Хляба и Виното, на Моисей и Илия! За да бъдете Моето младо свещенство, което Аз непременно ще събера на високата Си планина! И най-накрая – укрепете се в Моята Твърдост, за да ви подготвя като поколението на Божията Мидия, която ще обсади Елам, за да го срази и съкруши! Защото това ще е последното видение в тази книга, което ще дам на пророка Си! И дано всички се намерите запечатани в него! Дано всички Ме възлюбите така, както Аз ви възлюбих! Амин и Амин!”