“ЕТО, СТОЯ НА ВРАТАТА И ХЛОПАМ…”
(ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХА И СИЛАТА НА 110 ПСАЛОМ)
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През всичките години на моето слугуване към Господ Исус Христос аз дълбоко съм се възхищавал както от Неговия Свят Образ, пленил сърцето ми, така и от Божиите свидетели Моисей и Илия, които считам за великани на Вярата и стълпове на Божията Вечна Правда. Само помисли върху чудния факт на Христовото Преображение и случилото се на високата планина, за да видиш как Бог Отец свидетелства за Своя Възлюбен Син. Той не изпрати в Облака на Славата Си всичките пророци, чрез които Святият Му Дух е сътворил Свещеното Писание, но само Моисей и Илия. Защото тези Божии слуги са “двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята”. Те са участници в славните събития, които предстоят да се случат на този свят. Те са прекрасната, уникалната и могъща изява на Божия Суверенитет, пред който сърцата ни трябва всякога да благоговеят в Свята почит и преклонение.
За слуга, който се докосна по Милост и Благост Божия до най-дълбоките Небесни тайни и знамения, и беше могъщо потвърден от своя Господ като един, който пребъдва в Духа и Силата на Илия, аз наистина не мога да искам нищо повече от вече даденото ми от Него. Но нека тук да потвърдя на Божието домочадие, че Духът и Силата на Моисея са ми не по-малко скъпи и желателни, понеже Исус многократно ми даваше да вървя в стъпките на великия Пророк. Верните ще си спомнят как преди тринадесет години Спасителят даде на сърцето ми книгата “Да отвориш земята под Корей” и в нея аз пих от Святото Миро, с което е помазан Моисей. Година по-късно вече имах Небесната привилегия да напиша книгата за “Песента на Божия слуга Моисей”, в която Господ ми разкри програмата на Божия Пророчески Дух. А в следващите години – по един или друг начин, в едно или друго видение Исус отново ме приближаваше и изпълваше с Моисеевия Дух и Сила. Било с виденията от “Пътят през Завесата” или “Примките на Амалик”, било с виденията от “Йеова-Нисий”. А когато преди два месеца към сърцето ми дойдоха виденията за “Пророкът на Пасхата”, където Исус ми разкри Пророк Илия като “човекът със стомната”, то аз бях повече от сигурен, че и Пророк Моисей има своята Небесна роля в Евангелието, а присъствието му на Господното Преображение не опира само до това да прави компания на Пророк Илия. И при писането на предишната книга сърцето ми не издържа, а аз попитах Господ каква е задачата на Пророк Моисей. Но тогава Господ благодатно отмести въпроса ми, като ми каза, че отговорите са скрити в Божия Суверенитет и не са належащи за виденията с Пророк Илия. Това, разбира се, никак не смути духа ми, защото един слуга трябва да следва стъпките на Господаря си и да не изпреварва Неговия божествен план. Така аз се смирих и приех, че отместеният въпрос ще бъде отговор за нова книга.
И ето, братко мой, че след два месеца на жестоки отмъщения от дявола заради виденията от “Пророкът на Пасхата”, Господ отново се сниши да говори на сърцето ми. А този път идването Му към мен беше твърде знаменателно. Защото в една юнска нощ, когато вече заспивах в леглото си, аз усетих как някой хлопа в дълбочините на духа ми. Това беше ясно и отчетливо хлопане, каквото по принцип прави гостенин, който иска да му отворят вратата. “Чук, чук, чук…”, “чук, чук чук” – ето това чувах в духа си, тъй щото просъницата се отдръпна от очите ми, а аз разбрах, че хлопането е от Господ, а не е усещане от плътта ми, понеже на входната ми врата имам звънец за повикване. И ето, че пред очите на сърцето ми просветля, понеже виждах духовния си дом. Така аз се изправих духом и отидох да отворя вратата. А когато я отворих лицето ми беше озарено от Светлината на Исус. Това ме накара мигом да коленича пред Него и да Му проговоря с изненада:
“Ах, Господи мой! Защо така Си решил да дойдеш към слугата Си, като Сам знаеш, че вратата ми никога не е била заключена за Тебе? Защо просто не влезе, както друг път, а Си решил да похлопаш, за да Ти отворя?”
В отговор на думите ми Исус проговори, като ми казваше:
“Приеми от Мен, Стефане, че с тази последна книга, която ще ти дам да напишеш, Аз ще вляза в сърцата именно така – с хлопане! За да изпълня обещанието Си в Откровението към всичките Сионови пленници, на които казах:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…”
(Откровение 3:20)
“Но защо, Господи мой, ще влезеш в сърцата на пленниците с хлопане…” – попитах отново аз. А Спасителят, като ме възправи с ръката Си, ми проговори, казвайки:
“Защото е дошло времето всички да Ме познават като Свещеник по чина на Мелхиседек. А на какъв Закон бе служител Мелхиседек, слуго Мой?”
“О, Исусе! Той беше служител на Закона, който не се изменява, понеже е написан на плочите на сърцето! И Ти, Благодатни мой Учителю, просвети сърцето на ученика Си за този Закон, когато преди девет години ми даде виденията от книгата “Възлез Еламе, обсади Мидио”…”
“Да, така е, слуго Мой! Ти съвсем вярно свърза тази книга с въпроса Ми. Но сега си припомни как при написването на предишната книга Ме попита за ролята на Пророк Моисей в евангелските събития след Моето Свято Преображение. И като знаеш, че Моисей е Божият Пророк, стълп на Закона, чрез когото Отец Ми направи Завет с Израил, то кажи Ми защо Отец се обеща на Сина Си в Давидовия псалом, като Му каза:
“Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков…”
(Псалми 110:4)
Каква би била ролята на Моисей в Моето Преображение, след като Отец провъзгласява Сина Си за Свещеник до века по един друг Закон, който не е Моисеевия, и в едно друго свещенство, което не е левитското?”
“О, Исусе! Словото Ти ни учи, че Моисеевият закон имаше за нас ролята на детеводител, който затваряше всички ни под грях, за да се не оправдае никой от дела, изисквани от Закона. Но със Закона на Мелхиседек ние получихме оправдание с Вярата, която ни спасява, понеже имаме Тебе като Вечна Жертва за Изкупление и Спасение на душите ни. Защото именно поради Закона на Мелхиседек Ти идваш и хлопаш на сърцата ни, за да влезеш и да вечеряш с нас, и ние с Тебе. Тъй щото този Закон не е друг, но е Законът на животворящия Дух, за който Апостолът Ти записа скъпоценните думи, които гласят:
“Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят, не по плът но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух…”
(Римляни 8:1-4)
“Вярно, мъдро и точно Ми отговори, Стефане!” – отвърна Исус, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ти сега непременно трябва да Ме последваш на високата планина на Моето Преображение, защото там ще ти дам най-дълбоките глътки от Скритата Манна, с които Спасението Ми ще заблести от ослепителните лъчи на Божията тайнствена премъдрост. И това ще бъде за теб най-великият връх на ходенето ти с твоя Господ и най-достоен завършек в Делото на Божия Пророчески Дух, за което беше посочен, роден и вдъхновен от Отец Ми, Всемогъщия. Защото чрез теб Моите ще видят Меча зад завесата и знамението, с което беше белязано Евангелието. И цялата Ми Църква ще разбере, че двамата свидетели на Бога и Отца, изявени в Стария Завет като главни стълпове на Закона, в Новия Завет вече са главните стълпове на Благодатта. Защото ако Илия беше скритият Пророк на Пасхата, то колко ли велико и значимо ще е знамението на Пророк Моисей в евангелските събития? Как мислиш ти?”
“О, скъпоценни мой Господи! Ти познаваш сърцето ми и виждаш всичкия ми копнеж, с който слугата Ти е вървял в стъпките Ти, за да го водиш по пътеката на Твоята тайнствена премъдрост. И аз зная, Исусе, че от времето на Авраам, когато Божият приятел даде десятък на свещеника Мелхиседек, та чак до днес, скъпоценни на Бога и Отца са всички, които Му служат в Закона на Мелхиседек. Защото е Закон на съвестта, осветена от Святия Дух. Тъй щото вярвам в сърцето си, че Пророк Моисей, при все, че беше стълп на Закона, даден от Отец на Синайската планина, остана свързан дълбоко в сърцето си със Закона на Мелхиседек. Не само той, но и Халев, за който Всемогъщият потвърди в “Числа”, че има “друг дух”, с който напълно Го е последвал. А Този “друг дух” е именно Духът на Мелхиседек. Духът, за Който свидетелстват и думите на псалома, където е писано:
“Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми…”
(Псалом 40:8)
В отговор на думите ми и на цитирания стих Господ се усмихна, погалвайки главата ми. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако този Закон на Мелхиседек прави езичниците сънаследници в Божието Спасение, то не е ли нужно Евангелско знамение от Моисей, което напълно да го изяви и легитимира на света? И не затова ли знамението остана скрито, за да дойде закоравяването на евреите, което се превърна в богатство за езичниците? И ако Божият приятел Авраам, праотецът на Вярата, имаше мъдростта и смирението да се преклони на Мелхиседек, давайки му десятък от всичко, що е придобил, то оня, който се прекланя, не е ли по-ниско спрямо оня, комуто се прекланя? Не се ли прекланя Вярата пред Хляба и Виното на Божията Вечна Правда? Чудно ли ти е още, че Аз похлопах на вратата ти като Свещеник по чина на Мелхиседек, за да вляза и да вечерям с тебе, и ти с Мене?”
“Не, Господи мой! Никак не ми е чудно! И сега слугата Ти очаква Твоето водителство, за да го заведеш на високата планина на Твоето Свято Преображение…”
“Непременно ще те заведа, Стефане! Защото Делото на Божия Пророчески Дух трябва да бъде завършено докрай. Защото то ще е превъзходният триумф на твоя Господ в сърцата на Званите, Избраните и Верните и Спасителното въздигане на Сионовите пленници в Светлината на Божието Спасение.
А сега, добри Ми и верни слуго, последвай своя Господ в Святия Дух на видението, което ще ти дам…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка сърцето ми, тъй щото двамата с Него мигновено се въздигнахме в Святия Дух. А много скоро аз и Исус се намерихме на високата планина, където щеше да настъпи Неговото Преображение. И ето, че там Господ бръкна в мантията Си като извади златната Стомна със Скритата Манна и ми я подаде, казвайки:
“Надигни стомната Ми и пий от онова Святото, което е на дъното й. Пий, пророко Господен, докато не останат вече глътки за поглъщане! Пий и нека сърцето ти могъщо се просвети, защото Си слугата Ми, който понесе най-тежкият товар на Божието Посвещение и Помазание, който е възможно да се носи от човешки син. Пий и възрадвай духа си, защото тъмницата ти вече свършва, а Господ твоят Бог ще вдигне страшното злострадание от тебе, за да го изсипе в чашата на гонителите ти!”
С благоговение и трепет, които се разливаха на вълни върху духа ми, аз взех златната Стомна от ръцете на моя Господ, като я надигнах, за да пия. И една ослепителна Светлина се разля като водите на планински поток в дълбочините на сърцето ми, тъй щото усетих как цялото ми същество се съединява с Исус и всичките фибри на духа ми се вплитат в бялото Му наметало. Така, паднал по лице, аз прегърнах нозете Му, казвайки:
“Спасителю на душата и сърцето ми! Духът ми Свято се е съединил с Дрехата Ти и аз не искам нищо друго, освен да пребъдвам в Тебе и Ти да пребъдваш в мене довека! Било, че ще ме изправиш на нозете ми, Исусе, те всякога ще останат коленичещи пред Тебе! Било, че ще ме направиш да повдигна челото си, очите ми всякога ще се смиряват и ще любят подножието Ти! Защото за мен да живея Си Ти, Христос, а да умра – блаженство сред Твоите Светии!”
В отговор на думите ми Господ погали нежно главата ми, а след това ме възправи на нозе, като казваше:
“Протегни ръцете си към Сърцето Ми и прочети Святите думи от Свещеното Писание на Моя Отец, които дойдох да превърна в Дух и Истина на тази висока планина!”
Като в най-прекрасен сън аз протегнах ръцете си към Духа Исус Христов, когато пръстите ми докоснаха Святото Му Сърце, пулсиращо от неизмерима Благодат и Светлина. И там, при докосването, се явиха думи, като написани от светкавичен Меч, които гласяха:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на Силата Ти; владей всред враговете Си. В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти Си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…”
(Псалом 110)
Миг, след като бях прочел Святия 110 псалом, Господ с огнен Глас ми проговори, казвайки:
“Ето, слуго Мой! Сбъдва се пред очите ти писаното, че Моят Отец ще простре от Сион скиптъра на Силата Ми, за да владея сред враговете Си. Защото Моисей и Илия са скиптърът на Силата Ми, с които винаги съм пробождал сърцето на нечестивия и сърцата на демоните му! Сбъдва се пред очите ти писаното, че имам Ден, в който събирам Силата Си, а Моите млади идват при Мене в Свята премяна, като росата из утробата на зората! Защото Моисей и Илия са младите Ми, а Облакът на Славата ги явява като роса върху косите на твоя Господ! Сбъдва се пред очите ти писаното, че Отец ще Ме възвести като Свещеник до века, по чина на Мелхиседек. За да поразя царя на този свят в Деня на Гнева Му, да извърша Съд между народите, и да смажа главата на неприятелите Си по широкия свят. А ти сега виж и самото Ми Преображение, защото Облакът на Славата вече бърза да се яви, за да изпълни Отец псалома за Сина Си…”
Господ още не беше спрял да говори, когато Дрехата Му могъщо се просвети, а всяка от гънките й беше слънчев лъч, невъзможен да се удържи с гледане. И там, във високото, се явиха Моисей и Илия, като се приближаваха към Исус. А Спасителят вече им проговаряше, като им казваше:
“Мир на тебе, смирен Моисее, Десницо на Божията Сила! Мир и на тебе, нетленен Илие, Левицо на Божията Воля!”
А докато аз гледах възхитен, Исус ми даде знак с ръката Си, за да се доближа до пророците Му. Така Той постави ръцете Си върху рамената ми, като казваше на Моисея:
“Както веднъж вече изпратих слугата Си след Илия, за да види тайното му знамение в Моето Евангелие, така сега го изпращам с теб, Моисее, за да види и твоите тайни знамения, и така да ги засвидетелства като пророчество за Моята Църква! Защото дойде последното време, когато Аз хлопам на вратите на сърцата на Сионовите пленници! И с онези от тях, които Ми отворят, ще утвърдя и възвелича Завета Си!”
След тези думи, изречени към Моисея, Господ с огнен Глас се обърна към мен, като ми казваше:
“Тръгни с великия Ми Пророк, слуго Мой! За да видиш Меча зад завесата и знаменията, които Моисей ще извърши с него! И така да имаш могъщото свидетелство на Моя свидетел, с което за последен път те потвърждавам на Званите, Избраните и Верните като пророкът на Сион!”
Върхът на цялото ми ходене с моя Господ в Святия Дух вече беше настъпил. И аз, преизпълнен и просветен както никога от Скритата Манна, протегнах ръката си, за да бъда воден от Моисея. В най-могъщото и най-святото видение, което Бог е давал на сърцето ми!
Блажен и Свят всеки, който има Христовата Вяра, за да види как великият сто и десети псалом се превръща в Свят Дух и Небесен Живот, пълен с Благодат и Истина! Амин и Амин!