ВИДЕНИЕТО СЪС СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
(ЗА ВОДАТА, КОЯТО СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВИНО)
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото повече Господ ми дава да познавам дълбочините на Сърцето Му, толкова повече възхищение и благоговение изпълват духа ми. Защото Той наистина ни е дал абсолютно всичко, което е потребно за живота и благочестието. Неведнъж през годините ми се е налагало да се сблъсквам с плитките и плътски разбирания на човеци, които считат Библията за прочетен вестник. Те я зазубрят така, както един ученик заучава материал от учебника, а след това се смята за знаещ. Да, в собствените си очи може би наистина е знаещ… Защото учителят ще го изпита и ще му постави оценка на знанията. Но в никакъв случай тези знания няма никак да го ползват, докато той не ги превърне в познания. Защото каквото и знание да имам, то никак няма да ме ползва, ако не го приложа в живота си и не го направя действено и живо. Когато Господ отхвърли беззаконните във външната тъмнина и определи сетнината им за осъждение, то тогава ще има страшен вой и едно неописуемо разочарование сред тях. В сърцата им ще се сблъскат гордост с ужас, злоба със себеправедност, презрение с отчаяние, омраза със самосъжаление, омерзение с безнадеждност, ирония с печал, сарказъм с проклетия. И всички тези опустошени поколения ще имат безкрайно много време да си цитират, тълкуват и обясняват думите, с които Господ ги е отхвърлил от Царството Си. Думите, които гласят:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…”
(Матея 7:22-23)
О, жесток конфликт! Те всичко са вършили в Неговото Име, а Той отказва да ги познае! Те са с претенциите, че са Го знаели и познавали, а Той да хвърля такъв страшен укор и присъда върху тях, че не ги познава, понеже вършат беззаконие! Те не са били езичници, понеже никой езичник не върши нищо в Господното Име! Не! Те са били християни, които са се имали за най-успешни, най-помазани, най-благочестиви, най-просветени, най-велики, най-богоугодни, най-праведни. Най, най, най… И изобщо не са разбрали, че острият връх на дяволската инжекция на превъзнасянето е кръстен от Сатана с частиците “по” и “най”. Тъй щото, ако някой е духовен, те да са по-духовни или най-духовни. Ако някой е просветен – те да са по-просветени или най-просветени…
Ето така, тези “по-християни” и “най-християни” отказаха в своята грамотност и начетеност да приемат Словото на Божия Пророчески Дух. За тях то беше достойно за презрение, понеже (о, ужас!!!) този Главчев няма диплома по теология и нито една препоръка или атестация от който и да било професор или академик. И по всичко му личи, че е недоктринален…
Благословен да е моят прекрасен Спасител, че е лишил нечестивите от Вярата да Го вярват в пророческите видения, които даде на слугата Си!
Благословен да е моят Премъдър и Свят Отец, че изпрати дух на заблуда всред портите на беззаконните, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени, че не са повярвали Истината, нито са поискали да положат живота си за нея. Благословен да е Святият Дух, Изворът на сърцето ми, че чрез пророческото Слово от Хълма Мория осъди дявола и невестите му – за грях, за правда и за съдба! Благословени да са людете Елеазар и людете Итамар, чедата на последния Аарон и последната Елисавета, вдъхновените от Скритата Манна и победителите в Господното Име! Защото за тях Господ днес разпечатва най-дълбоката тайна от живота на Пророка Си Илия!
И нека след тези горенаписани думи аз да продължа с думите, които Господ проговори на духа ми, миг преди да ми даде Святото Си видение със сватбата в Кана Галилейска. Ето и думите Му:
“Слуго Мой! Както в предишната книга Аз ти говорих за Моята Тръстика, която отговаря на Църквата-Рут, събираща отпадналите зрънца от жетвата, така във видението от Кана Галилейска ще стане дума за нея. Понеже името “Кана” ще рече именно тръстика. А свидетелството на Духа, Водата и Кръвта при тази сватба е твърде могъщо и чрез него Аз ще екипирам Моите Верни кръстители в Духа и Силата на Илия. Затова ти сега Ме последвай, за да видиш всичко това и да го запишеш в книгата си…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а духът ми се въздигна с Него, за да Го последва в Живото Евангелие. Така ние наистина се намерихме на сватбата в Кана Галилейска. А там Исус с твърде сериозен Глас ме предупреди, казвайки:
“Слуго Мой! Искам да гледаш на това видение по Дух. Не като онагледен разказ от вече преминало събитие, но като духовна реалност, която се случва на Моите – днес и сега. Разбираш ли Ме, Стефане? Проумяваш ли какво искам от теб?”
“Да, Господи мой! Ти искаш да видя сватбата в Кана Галилейска като духовна реалност за Твоите кръстители, която Духът и Силата на Илия извършва днес и сега – в Твоя Вечен Живот, в който живеем и пребъдваме като слуги Господни!”
Думите ми накараха Исус да ме прегърне и отново да ми каже:
“Именно това искам от теб. И ти сега гледай какво се случва на сватбата, защото това е знамението Ми за Моята Църква, което правя с Духа и Силата на Илия…”
След тези съкровени думи Исус стана част от самото видение. Той седеше сред гостите на сватбата, но беше като невидим за присъстващите. А в един по-късен момент Неговата майка Мария стана от стола си и се приближи до Него, като Му казваше:
“Вино нямат…”
(Йоан 2:3)
В този миг Господ ме погледна, а очите Му ме извикаха, за да се приближа до стола Му, тъй щото с вълнение изпълних призива Му и се приближих. А тогава Той ме попита, казвайки:
“Какво се случва днес с Моята Църква, слуго Мой? И защо Божията Благодат се приближи до Сина Си и Му казва, че няма Вино за сватбата?”
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Живеем във времето на умноженото беззаконие, когато любовта на мнозинството вече е охладняла, според както Ти предупреди в “Евангелието от Матея”. А кой от това мнозинство да роди Плодовете на Лозата, за да има Вино за Сватбата? Кой да бъде гладен за повече гонение, та да се напълни чашата му с Вино? Та нали ако нямаме Вино, ние никак не бихме могли да бъдем слуги на Завета Ти?”
“Чуй тогава думите, които Синът ще изрече на Божията Благодат. Защото са Верни и Истинни думи, в които се открива същинското състояние на Църквата…”
Ето, че Господ се обърна към майка Си във видението, като й казваше:
“Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл…”
(Йоан 2:4)
След тези думи Исус ме погледна с твърде проницателни очи, като ме попита:
“Какво би трябвало да има между Сина и Божията Благодат, Стефане? И защо часът Ми още не е дошъл?”
“О, Господи! Свят Дух трябва да има между Теб и Божията Благодат! А часът Ти ще дойде, когато чрез Този Свят Дух се роди Вино за сватбата…”
В отговор на думите ми, Господ посочи с ръка към слугите Си, като ми казваше:
“Влез във видението и бъди част от тази сватба! И като се присъединиш към слугите Ми във видението – послушай думите, които Божията Благодат ще изговори на сърцето ти…”
С вълнение, което не се наемам да опиша, аз бях притеглен от Святия Дух в самото видение, тъй щото духът ми отиде при останалите слуги на Исус. И докато стоях при тях Божията Благодат се приближи към нас, като каза на всички ни:
“Каквото ви рече (синът ми), сторете…”
(Йоан 2:5)
Преливащ с вълни от благоговение, аз не спирах да гледам към Исус, когато Той стана от стола Си и се приближи до мен и останалите Си пет слуги. И като посочи шест делви, поставени в странична стая по обичая на юдейското очищение, с властен Глас заповяда на всички ни, казвайки:
“Напълнете делвите с вода…”
(Йоан 2:7)
Така всеки от петте Му слуги взе по една от делвите, тъй щото и за мен остана една. А когато се огледах, за да видя откъде да налея вода в делвата, с почуда забелязах, че останалите слуги отвързаха стомни отсред поясите си, като започнаха да ги изливат – всеки в делвата си. Това ме накара да кажа на моя Господ:
“Ах, Исусе! Как да изпълня повелята Ти, когато нямам стомна с вода, каквато има всеки от слугите Ти?”
В отговор Спасителят сърдечно се разсмя, като ми казваше:
“Точно ти ли да нямаш стомна с вода? Ами я повдигни главата си, та погледни кой стои над духа ти и е готов веднага да ти помогне…”
О, чудо на чудесата! Повдигнал нагоре главата си аз видях Пророк Илия, надвесен над духа ми и протегнал ръка, като ми даваше собствената си стомна. Той се усмихваше и ме подканяше, а аз вцепенен не смеех да протегна ръка, за да я взема. Но тогава Господ с преливащ от Благост Глас отново ми каза:
“Вземи я, приятелю Господен, и продължи да бъдеш част от това най-свято видение, което давам на Моята Невяста! Защото ти казвам Истината, че няма пророческа книга, която да си написал, без да си наливал от стомната на Илия в духа и сърцето си!”
Като в най-прекрасен сън аз протегнах ръката си и взех стомната от ръката на великия Божий Пророк, като я наведох, за да я възлея в делвата. Но точно тогава усетих как в ръцете ми се забиха остри гвоздеи, а от раните рукна кръв и започна да пълни делвата в едно с водата, която възливах. Това ме накара да извикам към Исус, казвайки Му:
“О, благи мой Господи! Остри гвоздеи прободоха ръцете ми, и кръвта ми започна да изтича заедно с Водата в делвата. И сега какво да Ти кажа – сам не зная, понеже аз недоумявам откъде се взеха гвоздеите, докато наливам водата…”
“Напротив, слуго Мой!” – каза Исус и продължи:
“Ти прекрасно знаеш откъде се взеха гвоздеите, понеже още в началото ти казах, че това видение се случва днес и сега, а не е прочит на минали събития. В миналите събития имаше сватба в Кана Галилейска, но днес тази сватба се случва в Святия Дух. В миналите събития с Мен разговаряше земната Ми майка Мария, но в това видение тя самата олицетворява Божията Благодат, свързана с Новорождението, когато Сам Аз се раждам в сърцата на спасените. В миналите събития чудото Господно обърна водата във вино, но в това Водата е Покаянието, а Виното – Кръвта Ми, с която спасявам.
И нима ти мислиш, че в делвата изтече твоята кръв?
Не твоята, слуго Мой, но Кръвта на Онзи, Който оживя в сърцето ти, като Младенец, но възрастяваше през годините до пълнолетното Си мъжество. И като потърси Кръста Си – намери го, за да бъде всякога жертвен юнец на Божия Свят Олтар. А ти сега допълни делвата си с Илиевата стомна и продължи да бъдеш част от това видение, защото то още не е свършило…”
Послушал Исус, аз продължих да изливам стомната, чиято Вода никак не свършваше, а ръцете ми все така кървяха и Кръвта изтичаше в делвата. И когато тя вече беше пълна, аз отново надигнах главата си нагоре, като подавах стомната на Пророк Илия, който усмихнат я взе и привърза към пояса си. В този миг, изненадващо за мен, Господ протегна ръката Си и бръкна дълбоко в духа ми, като извади кристална чаша, която беше сърцето ми. А след това ми заповяда, казвайки:
“Налей сега от делвата в чашата, която е сърцето ти, и иди, та занеси налятото на Настойника на угощението…”
С вълни от благоговение и най-дълбока любов към моя Спасител аз налях от делвата в чашата на сърцето си, а напитката вече беше гъсто червено вино. И като влязох на сватбата, потърсих с поглед Настойника, на Когото другите слуги вече бяха дали чашите си. В този най-чуден миг моите очи се срещнаха с Неговите…
Братко мой! Верни мой приятелю! Има мигове, които си струват всичките удари на сърцето. Всеки дъх, всяка дума, всяка болка и всяко усилие. Такъв беше благословеният миг, който преживях, защото Настойникът на угощението беше Бог Отец. И Той, взел в Святите Си ръце сърцето ми, отпи от Виното в него, както беше направил това с чашите на другите Си пет слуги. И като привика до Себе Си Младоженеца, Който във видението беше станал Сам Господ, със Свят и Благ Глас Му проговори, казвайки:
“Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега…”
(Йоан 2:10)
След тези думи към Младоженеца, Всемогъщият протегна ръката Си и постави чашата с Вино в духа ми. А след това ми проговори, казвайки:
“Слуго на Моя Възлюбен Син, когото съм избрал и посочил още в утробата на непразната! Иди и дай на Църквата видението, в което Аз те потвърдих като пророк в Духа и Силата на Илия! Защото Водата, която възля в Святата делва на очищението, непременно ще очисти мнозина, а злостраданието, с което плати цената да бъдеш Глас Господен, ще се яви като Вино на Сватбата на Сина Ми!
Иди в последната Кана Галилейска, пророко на Сион!
Иди сред тръстиките, които имат нужда от Тръстиката!
Иди с моавката Рут да събираш разпилените зрънца и да понесеш с другите Ми пет слуги товара от шестте мери ечемик, които отговарят на шестте делви на Покаянието!
Иди по кръстопътищата и проповядвай Покаяние и възвръщане на отпадналите към първата им любов, Христос! И като пребъдваш всякога в кожуха на Илия – бъди истинно потвърденият пророк за Невястата на Сина Ми!”
След последните думи на Отец видението с Кана Галилейска се прекрати, а Господ, хванал с двете Си ръце рамената ми, допълни думите на Своя Отец, като ми казваше:
“Ето, слуго Мой! Явих ти Славата Си – да бъда чудотворен за всичките Си Звани, Избрани и Верни, които искат да превърнат Водата във Вино! И на тях днес казвам:
Люде Мои!
Аз съм Същият – вчера, днес и довека!
Каквото сторих със слугите Си някога в Кана Галилейска – това ще сторя и с последните Си Елеазар и Итамар! И както стомната на Илия се възля в духа на слугата Ми Стефан – така ще се възлее и във вашите сърца, за да бъдете прославени поколения на Божия Пророчески Дух! И всички вие непременно Ме последвайте в следващите видения, които ще дам на пророка Си! Защото скоро ще ви заведа на високата планина на Моето Преображение, и там ще ви разкрия най-дълбоката тайна от живота на Пророк Илия!
Аз, Начинателят и Усъвършителят на Вярата, все още говоря и не млъквам! Блажени всички, които Ме следват! Да, блажени са!”