А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…
Във време силно земетръсно
земята се превръща в ад –
могъщ и силен да поглъща
и всичко пръстно да троши,
че даже укрепена къща
от трусовете се руши.
Народи, счепкани до гуша.
В омраза кипнала – вулкан.
И всички смазани с ботуша
на зъл невидим великан.
Преди във бездната дълбока
да бъде вързан и проклет,
света разкъсва той… до кокал
със своя конник смъртно-блед.
И кой тогава ще успее
да би останал невредим,
когато злото се посее
от гъба с термоядрен дим?
Влечуго, по природа мръсно,
завлича днес към своя ад.
А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…
От Господ потърси защита
и още днес Го призови,
защото времето отлита,
но Той не спира да кърви…
С Кръвта Си в миг да те очисти!
Духа ти в Святост да спаси!
Преди светът да се прелисти
и в мрака да се ужаси…
Стефан Главчев
(Възходът на падението)