Аз нямам съвест втора употреба,
закупена изгодно от битак.
За мен светът отдавна е погребан
в пръстта на съблазняващия мрак.
И вяра нямам, блазнена с монети
от някой най-проклет Синедрион.
Едно перо си имам, за да свети
високо над подкупния амвон.
Врагът издига евтини декори
и ползва лицемерен реквизит,
но никога не тръгва да се бори
със Верния, облечен от гранит.
Добра причина ми е самотата.
Лиши ме Бог от шумните тълпи.
Любов ли имам – нека да е Свята!
И Кръст духът ми нека претърпи.
Това, което пръстният печели,
в Небето се изгубва като дим.
Какво сте дали, не какво сте взели,
е смисълът, на Вечния дължим…
Съкровището утре неизбежно
за себе си сърцето ще плени –
или в Небе сияйно и безбрежно,
или сред твърде мрачни дълбини.
Едва тогава… Да! Едва тогава
ще спомнят злите острия пророк,
лишен от ръкопляскане и слава,
но скрит в Духа на Истинния Бог…
Стефан Главчев
(Възходът на падението)