„Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!“
„Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!“
„И защо в този мрак се сниши?
Сред коптори, от мъка прелели…“
„Страдам аз за добрите души.
Ще им дам от перата си бели…“
„А ще стигне ли всяко перо,
та човека към Бог да обърне?“
„Трябва само да струва добро
и надежда духа му ще върне…“
„Може би като теб ще лети…
Като птица в простора небесен…“
„Нека злото докрай да прости
и напусне кафеза си тесен…“
„Дай ми, ангеле, тих благослов,
и пера – твоя зов да разкрия!“
„Слез, човеко, в най-долния ров,
там, където сълзи немотия!“
„Аз перата ти там ще раздам,
но дали нови в теб ще поникнат?“
„Всеки ангел намира си храм,
щом в човека Христос е обикнат…“
„Горе, долу… Все вечност, нали?
Бог дори и в сърце се събира!“
„Тръгвай, пътнико! Той окрили
със перата ми твоята лира!“
„Ти нали ще се върнеш? Кажи!
Искам пак да те видя с крилата!“
„Тръгвай! Пътя си ти продължи,
а пък аз ще се скрия в делата…“
„Тръгвам… Кален е стръмният път,
но пък вярвам, че Господ те прати…“
„Ще се видим отново, отвъд –
два вестителя… Светли, крилати!“
Стефан Главчев
(Птицата в теб)