Пред трона безбожен подвил колене
светът заприличва на врящо гърне.
Отгоре притиснат от зъл похлупак.
Отдолу със огън от адския мрак.
Не трогват безумния Жертва и Кръст,
а дим се въздига отровен и гъст.
И бият се страшно народ със народ
за корист на някой дебел идиот.
Снабдени с убийствено точни очи,
от птици метални просторът бръмчи,
а Белият Гълъб пролива сълзи
за тези, които смъртта ще срази.
И няма за бесните изход назад.
В нозете им гърчи се целия свят.
Синджир от робини и роби безчет,
а те да са горе, на първия ред…
Но Рай не предлага такива места,
които да хранят ламтящи уста.
Къртица ги мами и червей мори
да влачат надолу сандъци с пари.
И с тях да си купят басейни с катран.
От сяра поръсен и с жупел огрян.
Защото на злите човеци е дял
и Бог сетнината им там е видял.
Да идва Великият Свят Съдия
на тази злощастна и тъжна земя.
И Правдата Свята навред възцари,
та вече гърнето от зло да не ври.
О, идвай Исусе! Недей се бави
и всичките тъмни палати взриви!
А после с Небесни лъчи, в Благодат,
бъди като Слънце над целия свят!
Стефан Главчев
(Възходът на падението)