ПЕТИЯТ ЛЪЧ НА МИЛЕНИУМА
“И последният пети Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на Дома!”
Мили и Верни приятели на сърцето ми!
Тази последна глава от виденията за Лъчите на Милениума е върхът на божествените откровения от нашия Господ, Спасител и Цар. Тайните, които ще се открият пред вас, ще се запечатат завинаги в сърцата ви и вие ще бъдете благословени да ги изживеете наяве, когато Исус се възцари във величествения Си Милениум.
Много човеци днес имат една твърде помрачена и осакатена представа за бъдещето, понеже слагат за отправна точка настоящето, в което живеят. Те си мислят, че ако дойде Господ, то Той непременно ще надгражда върху вече построеното или ще се опре на постиженията на наука и прогрес, на индустриализация и промишленост, на финансовата система и банките, на компютрите и роботизацията, на Интернет и изкуствения интелект. Но това е заблуда, понеже отправната точка на нашия Господ започва от Хълма Сион и всичко, което се намира на този Свят Хълм. И ако в Своята Молитва към Отца Той ни научи да се молим така, че Божията Воля да бъде както на Небето, така и на земята, то нека Му признаем божественото право да избере за модел и образ на Своето Царуване именно Небесния Ерусалим, а не земните проклети модели на отречения и осъден дявол и Сатана.
Когато погледнем на нечестивия свят, в който живеем, ще ни направи впечатление, че най-забележимото нещо в него са разделенията, които си поставят човеците. От оградите, които разделят дом от дом, до границите, които разделят държава от държава. Домовете непременно имат брави и ключалки, а държавните граници контролно-пропусквателни пунктове. Можете ли да си представите, че и горе в Божието Царство е така? Че и там всеки Светия здраво си залоства вратата на Небесния дом, за да не влезе случайно друг Светия да му присвои користите и блаженствата…
Зная, че ще се усмихнете на тази провокация към умовете и сърцата ви, а след това най-вероятно ще ми кажете:
“Брат Стефане! Няма как земните човеци да нямат огради на къщите и да не ги заключват, понеже живеят в свят, който е предаден на лукавия дявол! А такъв свят е пълен с крадци и разбойници, които биха завлекли всичкия имот и необходими блага, които трудолюбивият и честен човек е събирал цял живот. Няма как земните държави да нямат граници, защото те разделят народ от народ, език от език, култура от култура…”
Не бих оспорил нито един от аргументите ви, приятели! Защото те са проверени във времето от много горчив опит и поуки. Но виждате ли, че когато Господ дойде в Пришествието Си, за да унищожи рода на нечестивите и да прекрати сегашното състояние на света, то тогава светът прекратява стария си образ, защото няма да има дявол и Сатана на земята.
А да остават ли тогава белези и свидетелства от гнусното управление и власт на Сатана? Да остават ли паметници от неговото безмерно и зло лукавство, когато е управлявал света с извратеното си кредо “Разделяй и владей”? Ясно е като бял ден, че още от първия ден на Милениума ще започне преобразяването на земята по образа на Небесния Ерусалим. Но този образ не търпи нищо от стария свят и няма да намери съгласие с нито една от днешните дадености. Ключалките ще бъдат демонтирани и всички огради и граници премахнати. А човеците непременно ще се научат (или ще бъдат научени) да живеят като братя – в съвършено съгласие и чудесен мир, в единомислие и взаимност, в приятелство и доверие. Именно затова в края на предишната глава Господ ми каза да си припомня видението от книгата “Ерусалим – градът на нашите празници”, където е описан Празникът на колибите. Но преди да стигна до него, аз искам да ви предам непосредствените думи, които Господ започна да ми говори, преди да ми разкрие Лъча на Дома. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Ти съвършено вярно написа в началото на тази глава, че Аз идвам на земята, за да установя в нея Божието Царство и образа на Небесния Ерусалим. А този образ не намира никакво съгласие с образа на нечестивия свят и няма никакви допирни точки с битието на земния човек, което е твърде много потъмняло и отдалечено от Битието на Бога. И точно затова Аз искам ти покажа едни фрапиращи белези, с които този свят всякога заявява на Отец Ми, че иска да живее в мир и съгласие с дявола, а не с Божията Вечна Правда. Виж сега и ти тези белези, защото с тях напълно ще разбереш защо през Моя Милениум всякога ще бъде празнуван Празникът на колибите…”
След тези Свои думи Господ ме приближи към Земята, за да я видя такава, каквато е днес. Така ние се насочихме към географския център на Великия Вавилон, където очите ми вече виждаха купищата от твърде високи небостъргачи, надигащи се като остри нокти против Небето. И ето, че Исус с Гняв в Гласа Си ме попита:
“Защо човеците си построиха тези високи здания, Стефане? Какво искаха да покажат те на Отец Ми с факта на тяхното построяване? И за какво ти напомня всеки един от небостъргачите пред очите ти?”
“Ах, Спасителю мой! Винаги съм презирал в сърцето си високите здания, още от времето, когато ми даде да напиша книгата за златния орел на църквите и там видях как лешоядът поглъща и осквернява човешките сърца. Защото височината винаги е материален израз на гордостта, която владее сатанинските човеци. От високите си етажи те се считат за недосегаеми и недостижими за обикновените хора, които в ниското долу са като микроскопични мравки. Точно затова всеки небостъргач ми напомня за Вавилонската кула в Сенаарската земя, с която човеците поискаха да си спечелят име пред Святите очи на Бога и Отца…”
“А зачетохме ли им Ние на тези древни хора желанието да си спечелят име чрез строенето на кулата, която беше въплъщение на гордостта им?”
“Не, Исусе! Понеже Ти тогава разбърка езиците на човеците, та да не се разбират помежду си, и от Сенаар ги разсели по цялата земя…”
“Сега проумяваш ли, че именно висок земен дом, вдъхновен от дявола, стана причина човеците да изгубят общия Език, който имаха до строежа на кулата? И ако този дом ги лиши от Езика на Сион, който беше в говора на Адам и Ева, то няма ли Небесният Дом да им го върне?”
Въпросът на Господ беше прекрасен, понеже изобщо не бях мислил върху този съществен белег от живота на човеците. И затова развълнуван Му отговорих, питайки Го:
“Исусе! Нима искаш да кажеш на слугата Си, че през Милениума ще научиш всички човеци на Езика на Сион?”
Господ се усмихна на думите ми, като каза с твърде категоричен глас:
“Не просто ще ги науча на Езика на Сион, но в действителност ще им дам съвършено да познават Небесния Език на Любовта, за който преди много години ти дадох най-огнената книга в живота ти. Но ти сега отново погледни към тези твърде противни небостъргачи и Ми кажи:
Ще впечатлят ли Моя Отец милиардерите, които са изградили кулите на личния си земен рай, за да се изживяват като богове?”
“Не, скъпоценен мой Царю! Няма да Го впечатлят, но непременно ще Го разгневят! Защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава Своята Благодат!”
“А какво е Благодатта, пророко Господен? Не е ли тя ниско Небе, което всякога е готово да изсипе Божиите блага в живота ти?”
“Така е, Господи! Защото Бог винаги е близко до чедата Си!”
“Знай тогава и нека всички Мои запомнят следващите думи, които ще им кажа:
Ако искаш Небето винаги да ти е ниско – недей да строиш дома си на високо!
Защото ето това – да се гордеят и да се превъзнасят – отдалечи твърде много човеците от Бога и ги приближи до самата същност в падението на Сатана. Става ли ти тогава ясно каква ще е съдбата на всички кули и небостъргачи, когато настъпи Моят Милениум?”
“Да, Исусе! Съдбата им е да рухнат и да изчезнат завинаги от света, тъй че никой повече нито да ги помни, нито да ги посещава, нито да им се възхищава! Защото те са паметниците на гордостта и превъзнасянето и свърталища на всякаква нечиста и омразна птица…”
“Виж тогава мрежата на разделителя Сатана. Защото нейната съдба ще е абсолютно същата!” – ми каза Господ като ме въздигна отново над Земята. Така видях мрежа от огън, която опасваше планетата и в сърцето си разбрах, че това бяха границите между земните държави. На някои места огнените линии не просто припламваха, но бяха станали цели пожари, които свидетелстваха за братоубийствените войни между руснаци и украинци, и между евреи и палестинци. И аз с болка в сърцето си казах на Исус:
“Ах, Господи! В предишна книга Ти ми каза, че погледната от Небето, Земята няма граници, но всъщност граници има и с тях се образува тази огнена мрежа, която виждам. Твърде много са тези граници на държавите! Твърде печални са те! Но Аз Ти благодаря за прекрасните думи, които ме обнадеждават, че Ти Си ликвидаторът и разрушителят на всички граници в човешкото битие…”
“Точно така е, Стефане! Аз съм ликвидаторът и разрушителят на всичките тъмни и зли дела на дявола! А можеш да бъдеш сигурен в думите Ми, че границите са възможно най-злите дела на проклетия Ми противник. Всички те са били поставяни и нарушавани, чертани и преначертавани с цената на планини от трупове и реки от кръв. И днес, когато Глобализмът иска да заличи границите и да направи смесване между източната и западната цивилизации, цената за това скача извънредно много и стига дори до безсилие на дявола, понеже иска да смеси несъвместими една с друга религии и култури, а това води до неизбежния му крах, защото се е разделил сам против себе си.
Но ти сега Ми кажи какво пророкува Пророкът Ми Захария за Празника на колибите, който земните жители всякога ще празнуват в Моя Милениум?”
“О, Исусе! Пророкът Ти ясно е записал думите си, в които е казано:
“И всеки, който остане от всичките народи, които са дохождали против Ерусалим, ще възлиза от година на година да се кланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува празника на колибите. И ако някои от домочадията на света не възлизат в Ерусалим да се поклонят на Царя, Господа на Силите, на тях не ще има дъжд. Дори ако не влезе египетското домочадие и не дойде, то и на тях не ще има дъжд; тях ще сполети язвата, с която Господ ще порази народите, които не влизат да празнуват празника на колибите…”
(Захария 14:16-18)
“Виждаш ли колко сериозно е предупреждението на Божия Пророк относно Празника на колибите? И забелязваш ли как изрично е упоменато египетското домочадие, зад което прозират поклонниците на окултизма и астрологията? Кажи Ми тогава! Защо в тази трета част от оцелелите земни жители ще има египетско домочадие? Защо Гневът Господен не ги е поразил, но Милостта е пощадила мнозина от тях?”
“О, Господи! Още когато ми даде да напиша книгите за “Духовните империи на Злото” Ти ми показа в Словото, дадено на Пророка Ти Исайя, че след Пришествието Ти ще има възвръщане на Асирия и Египет към Бога. Аз вярвам, че ако Отец е поискал да покажеш Милост към Египет, то е защото Йосиф Те скри като младенец от яростта на Ирод именно в Египет, за да се сбъдне писаното от Пророк Осия:
“Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, и из Египет повиках Сина Си…”
(Осия 11:1)
А другата съществена причина за Милост към Египет беше тази, че един от фараоните му въздигна Йосиф като Цафнат-панеах, та да бъде опазен света във времето на големия глад, а заедно с Йосиф да оцелеят и останалите синове на Израил, които съхраниха живота си в Гесенската земя…”
“Верни и Съвършено точни са думите ти, пророко Господен, и твоят Господ се радва да ги чуе от устните ти! Именно затова Отец Ми благоволи да покажа Милост към египетското домочадие и да го пощадя в Пришествието Си. А Пророкът Ми Исайя ясно е записал думите Господни, които гласят:
“В оня ден Господ ще отърси плода Си; от стремителния Ефрат до египетския поток; и вие ще се съберете един по един, о, чеда на Израиля. И в оня ден ще затръби голяма тръба; и загиващите в Асирийската земя, и изгонените, които са в Египетската земя, ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим…”
(Исайя 27:12-13)
и още:
“В оня ден ще има друм от Египет за Асирия; и асирийците ще дойдат в Египет, и египтяните в Асирия, и египтяните с асирийците ще служат Господу. В оня ден Израил ще бъде с Египет и с Асирия; трето благословение всред земята; защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми…”
(Исайя 19:23-25)
А какво е Делото на Божиите Ръце, слуго Мой? Какво най-чудесно върши Отец с Ръцете Си?”
Във въпроса на Исус блестеше такава Светлина, щото побързах с вълнение да Му отговоря, казвайки:
“Ах, скъпоценен мой Учителю! Бог Отец е Премъдрият, Любящ и Свят Земеделец, Който очиства и подготвя клонките, нужни за Празника на колибите! И аз знам, че именно затова Той постави Лъча на Дома в Святосферата Си над Земята…”
Слушайки думите ми, Господ се развълнува в Духа Си, а след това ме прегърна с ръката Си, като ми казваше:
“Нека виденията от сегашното състояние на света приключат, за да ти покажа Празника на колибите, който ще се празнува в Моя Милениум. Защото отново ще ти дам да видиш омиротворената и изцелена Земя, но векове по-късно от Пришествието Ми. В онези години, когато никой от Светиите Ми повече не употребява желязна тояга върху грънчарски съдове, но вече се е родил мирният плод от привременното наказание…”
Ето, че аз отново виждах Земята като син сапфир, загърнат от чудната Святосфера на Бога и Отца. И там, в центъра на планетата, блестеше Ерусалим като самороден диамант с лъчите си. А Господ все повече ме приближаваше до Двореца в Своя Град докато накрая пак се озовахме при Престола Му. И там Спасителят със съкровен Глас ми каза:
“Днес е ден, когато земните жители са събрани пред Портите на Ерусалим, за да празнуват Празника на колибите! Затова ще чуеш над главата си ангелски напеви от ниското Небе и ще видиш с очите си десетки хиляди тържествуващи Светии по улиците на Града Ми. И ти гледай, за да запишеш за Църквата Ми всичко, което ти давам да видиш. Защото сега Царят на Милениума ще стане от Престола Си, за да възлезе сред земните жители и да се възрадва на вплетените им клонки, с които се превърнаха на колиби, та всякога в тях да пребъдват Любовта и Святостта Божия…”
Като в най-прекрасен сън аз последвах моя Господ, Който озаряваше Двореца със Светлината на Присъствието Си. Така Той отвори вратите и излезе навън сред Светиите, които до един коленичеха пред Него и Му засвидетелстваха Вярност, приятелство, покорство и безрезервно упование в Царуването и Престола Му. А Исус продължи, докато стигна до Портите на Града, които плавно се разтвориха за Него, а пред тях аз вече виждах неизброимо множество от човеци, които пееха Небесен химн, в който се включваха Божии ангели, кръжащи с крилата си над тях. Точно тогава Господ вдигна ръцете Си, а множеството утихна заедно с ангелите, за да чуе Гласа Му. И ето, че Царят на Ерусалим проговори, като казваше:
“Възлюбени и благословени деца на Моя Небесен Отец! Дойдох преди векове с Моите Светии в една опустошена и отровена Земя – за да я изцеля и отново да я съградя! За да вържа злодейците й и да накажа злотворците й. И с Мига на Моето идване Отец Ми загърна Земята с Лъчите на Своята Святост. За да пречисти въздуха за гърдите ви, водата за телата ви, и да благослови храната на трапезите ви! И най-вече – да ви даде копнежа и мечтанията по Белия Висон на Неговата Правда!
И ето, Аз днес виждам клонките ви, вплетени една в друга, в съвършено съгласие и единомислие, за да пребъдат като колиби на Божията Любов и Святост!
Виждам Лозовите клонки, които пребъдват в Моята Кротост и Смирение, в Моето Незлобие и Благочестие, в Моята Неизменност и Непоклатимост, в Моята Добродетелност и Неподкупност!
Виждам Маслинените клонки, които преливат от Помазанието на Святия Дух и всякога се движат в Силата Божия – с боголюбието и братолюбието на Давид, и със струните на неговата Арфа!
Виждам Смокиновите клонки, пълни с Тържеството и Радостта на Светиите, с веселието и искрения смях на Исаак, с безусловната почит и респект към прославените от Отца Ми пророци!
Виждам Палмовите клонки, създадени за Славата Господна, които се въздигнаха толкова високо в познаването на Святостта Божия, колкото дълбоко се смириха в сърцата си!
Виждам всички вас, говорещи по цялата земя Езика на Сион и живеещи с неизразимите думи на Божията Любов!
И какво още да ви кажа, освен да ви докосна с Лъча на Дома, който Отец Ми сега ви дарява в Святостта Си! Защото всяка клонка, докосната от Лъча Му, мигом се запечатва с Вечен Дом в Небесния Ерусалим!”
В следващия миг Царят на Милениума докосна с Левица Сърцето Си, а простря Десницата Си към утихналото неизброимо множество. И тогава Лъчът на Дома излезе от гърдите на Исус като се размножи в хиляди Лъчи, които докосваха сърцата на човеците, станали благодатни клонки на Земеделеца. А в мига на докосването от всяко сърце политаше по една Зорница към Небесния Ерусалим, и в нея светеха думите на Пророк Даниил, които гласят:
“Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове…”
(Даниил 12:3)
Миг след това Небесно чудо Господ се обърна към мен и със съкровен Глас ме попита:
“Видя ли каква е наградата от Лъча на Дома?”
“Да, Исусе! Видях я! И напълно проумях, че всеки от земните жители, който е позволил на Бог Отец да го очисти и превърне в благодатна клонка за Празника на колибите, непременно е придобил Вечния си Дом на Небето заедно със Славата, която трае довека!”
“Иди тогава при Моите люде и им предай думите Ми, че Аз идвам скоро, за да установя Царството Си на земята заедно с Лъчите на Милениума, които им разкрих чрез теб в тази най-свята пророческа книга!
Онзи, който Ме вярва, нека знае, че е получил възможно най-чудния Дар от Небето – Дарът да се докоснете с Вяра до най-славното и велико време, което предстои за Господните Светии!
Онзи, който Ме люби, нека обича, почита и благославя пророка Ми Стефан със същата Любов, с която обича, почита и благославя Мен! Защото той понесе товар, немислим за силата на човешките синове, за да ви приведе до Хълма Сион без петно и бръчка, но с всичките Съвършени дарове от Младоженеца към Невястата!
А накрая ще кажа на всички ви! Повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближи и избавлението ви никак няма да се забави! Нека във всяко сърце, което Ме вярва и Ме приема от страниците на тази книга, завинаги да заблестят думите на псалома, който гласи:
“Алилуя! Пейте на Господа нова песен, и хвалението Му в събранието на Светиите. Нека се весели Израил за Създателя си; нека се радват Сионовите чада за Царя си, нека хвалят Името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления. Защото Господ има благоволение към людете Си; ще украси кротките с победа. Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч остър от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, – за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя…” (Псалом 149)
Аз, Царят на Ерусалим, вдъхнових слугата Си да ви разкрие Лъчите на Божията Святост в хилядолетното Ми Царуване на земята! Блажен и Свят всеки, който Ме вярва!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”