ПЪРВИЯТ ЛЪЧ НА МИЛЕНИУМА
“Първият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на въздуха!”
Мили приятели на сърцето ми! Не мога да ви опиша с какво вълнение пристъпвам към разкриването на Божиите Лъчи, свързани с Величествения Милениум, който е хилядагодишното Царство на Господ Исус Христос с Неговите Светии. Ние сме имали съдбата да се родим и живеем в свят, който се е отдалечил на повече от шест хиляди години от Битието на Бога. И това отдалечаване не е в пространството, а във времето. Защото ако би било в пространството, то щяхме да намерим начин да се върнем. Но когато ни дели време, потънало под пластове от хилядолетна история и постоянен упадък, то тогава трябва всецяло да се уповаваме във Вярността на нашия Господ, Който е могъщ да промени образа на този зъл и нечестив свят, за да направи Земята като отражение на неизразимата Слава и Свята божественост на Небесния Ерусалим.
Както прочитате в началото на тази глава от книгата, първият Лъч на Отеческата Святост, който ще действа в Святосферата на Земята, е Лъчът на въздуха. А има ли някой от нас, който да не знае какво е въздухът? Не е ли той кислородът, който дишаме, за да живеят телата ни и да се окислява кръвта ни? Можем ли да си представим минута без въздух? Ами пет или десет минути? Ясно е като бял ден, че въздухът, който дишаме, е главният фактор за живота на нашето физическо тяло, защото неговата липса е равносилна на смърт.
А сега нека да ви попитам със следния въпрос:
Харесва ли ви въздуха, който дишате?
Може би ще ми отговорите, че не бихте пропуснали сгоден случай, за да отидете в парка, в планината и на всяко място, където има повече кислород, за да избягате от замърсения въздух на големия град, където никога автомобилите не намаляват трафика си, а ауспусите им винаги бълват дим от отработено гориво. А този дим не е никак здравословен за белите ни дробове, но тъкмо обратното – бавно ни убива и съкращава живота ни. А сега мислено се върнете назад във времето на тази наша планета. Не е нужно да са шест хиляди години до Книгата Битие. Нека са само триста или петстотин години. Какъв ще е тогава въздухът на земята, когато все още не са били конструирани двигателите с вътрешно горене, нито е бил открит нефтът и свързания с него петрол? И ако за земните неща, които ви говоря, думите ми са напълно разбираеми, то така ли ще е при духовните и Небесните? Не е ли този свят под духовната власт на дявола? И не е ли тази власт тъмният демоничен ефир, в който вилнеят неизчислим брой демони и бесове? А как я нарече тази власт Христовият Апостол в посланието си към Църквата? Нека прочетем думите му:
“И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите…”
(Ефесяни 2:1-3)
Забелязвате ли в писаното “княза на въздушната власт” и “духа, който сега действа в синовете на непокорството”?
Ето, че има още един “въздух”, който попада под прицела на Божия Лъч. И ако земният замърсен въздух трови белите ни дробове, то какво върши “въздушната власт” на Сатана? Не трови ли човешките сърца с измама, неправда и жестоко нечестие? Не обгръща ли тя целия свят, за да прави езичниците непокорни на Бога, та да стават наистина “чада на гнева”, както ни предупреждава Апостол Павел? Но ето затова първият Лъч в Божията Святосфера, която ще обгърне земята при Господното Пришествие, е Лъчът на въздуха. Защото той ще подейства както в материалния, така и в духовния свят. И нека оттук нататък думите ми станат отражение на Святото водителство от моя Господ и Спасител. Защото аз оставах в Неговото Присъствие в Небесния Ерусалим, а Той започна да ми говори, като казваше:
“Стефане! Искам да бъде внимателно сърцето ти, за да не пропусне нито една Моя дума, с която ще ти разкрия Лъчите на Милениума. Защото те няма да се случат последователно, но едновременно в събитията на планетата Земя и нечестивия свят. Всички Лъчи ще бъдат в чудесен Небесен синхрон, за да извършат Съвършената Воля на Моя Небесен Отец. И ти непременно трябва да запомниш, че първо се случват Небесните знамения на Лъчите, а чак след това се реализират земните. А Аз ще ти разкрия Лъчите по такъв начин, щото да видиш какви са Земята и светът преди Моето Пришествие, и какви стават те след като вече е започнало Моето хилядагодишно Царство. Така братята и сестрите Ми ще получат по една моментална снимка в Святия Дух. Снимка на сегашното състояние на Земята и света и снимка на бъдещото състояние в Господния Милениум. Разбираш ли думите Ми, слуго Мой?”
“Да, Исусе! Те са ясни и прекрасни!”
“Приеми и това, че в тази книга Аз ще ти спестя духовния сблъсък в битката при Армагедон, защото вече съм ти я давал в пророчески видения от книгата за “Дните на Злото”, както и в книгата за “Авадон”. Но непременно Моите ще видят как Земята се променя и светът е вече друг, когато в него няма дявол и Сатана, а реките Тигър и Ефрат са пресъхнали.
Така Моите братя и сестри непременно ще разберат, че прицелът на пророческите видения ще е в акцентите “преди Пришествието” и “след Пришествието”. Защото именно с Пришествието Ми се поставя Краят на този свят и Началото на Моя свят.
А сега, слуго Мой, нека възлезем от Небесния Ерусалим, за да ти покажа сегашното състояние на планетата Земя и нечестивия свят…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и ние възлязохме през една от Портите на Небесния Ерусалим, като отивахме към планетата Земя.
Мили мои приятели! Няма да ви казвам какъв шок за сърцето ми беше срещата със сегашното състояние на нашата Земя и света на лукавия. Защото още от съвсем далеч аз видях планета, която буквално беше задръстена в околоземна орбита от хиляди сателити и спътници, поставени толкова нагъсто, че нямаше място, откъдето да се види синята й космична красота. Гледах и не исках да приема гледката за реална и затова попитах Исус:
“Ах, Господи мой! Що за ужас наблюдават очите ми?”
А Исус ми отговори с думите:
“Този ужас си има име и определение, слуго Мой! Защото ти сега виждаш технологичното измерение на въздушната власт на дявола! С тези спътници и сателити той влиза във всеки телевизор, всеки телефон, всеки компютър или лаптоп, за да бълва гнусните си послания и съблазни. Оттук той ръководи всеки военен сблъсък, всяка насочена ракета, всяко придвижване на военни колони, изтребители и самолетоносачи, всяко позициониране на шпионски съгледвачи и предаватели. И като гледаш всичко това – кажи Ми! Готов ли е Святият Ми Отец на небесата да положи Святосферата Си върху земята, когато цялата въздушна власт на дявола е мерзост за Сърцето Му, дим в ноздрите Му и Яростен Гняв в Очите Му?”
“Ах, Спасителю мой! Всички тези спътници и сателити са тъмният прогрес от връзката между дявола и науката, за които Ти ми даде да напиша книгата за “Сляпата дъщеря на Бога” преди много години!”
“Точно така е, слуго Мой! Ето така изглежда тъмният прогрес, който обслужва синовете на непокорството и слугите на Сатана! Всички световни разузнавателни централи държат тук спътниците си, за да се шпионират едни други и да си плетат коварства и интриги. Тук са и сателитите на Илон Мъск, който мечтае за тотална доминация на Интернет и на изкуственият интелект върху цялата планета. И ако трябва да ти покажа Злото, което е сторено на Божията Вечна Правда от това технологично гъмжило, то сърцето ти съвсем би отпаднало. Но ето затова при Моето Пришествие ще бъдат ликвидирани всички тези сателити и спътници над земята, защото не са създадени от Твореца, та да биха Му трябвали, но зад всички тях стои дяволът, за да решава успешно проблема със своята лична ограниченост и да се изявява като вездесъщ господар над човешките животи и души.
Виж сега скъпите модерни телескопи, поставени в околоземна орбита, с които учените решиха, че са досущ като богове. Без дори да проумяват, че физическо пътуване зад границите на Слънчевата система и в дълбините на Млечния Път би могло да се случи само и единствено във въображението им. През лещите и огледалата на тези телескопи те винаги ще виждат миналото, но никога бъдещето. Защото бъдещето ще се открие само на душите и сърцата, останали Верни и покорни на Бога. Понеже на тях Отец Ми ще подари ново Небе и нова Земя в бъдните векове на Обновлението, а за тези слепи учени, астрономи и космолози, които никога не инвестираха в милосърдие и състрадание, и в човеколюбие и боголюбие, Бог винаги ще остане скрит зад понятия като “тъмна материя” и “тъмна енергия”. Затова техният дял е само в този свят и в този живот.
Но Аз нека да те заведа по-близо над планетата, за да видиш какво бълват заводите и фабриките, моторите и автомобилите, автобусите и влаковете…”
С дълбок потрес и погнуса аз започнах да гледам на отровения свят, който не спираше да бълва дим и пушек навсякъде. Огромните световни мегаполиси приличаха на отвратително мръсни черни кълба, оваляни с високи небостъргачи и пъплещи километрични автоколони по дългите им магистрали.
“Ах, Господи!” – извиках аз и продължих:
“Къде да търся и намеря корените на този ужас?”
А Господ с Гняв в очите Си ми отговори, като каза:
“Корените са в алчността и сребролбюбието, слуго Мой! Целият свят е така покварен от дявола, че всякога да се върти около капиталите, печалбите, борсите и парите. И затова всички бързат да вземат своя дял от тях. А когато бързаш ти трябва автомобил, автобус, мотор, влак, самолет. Без значение колко ще замърсиш творението на Твореца, щом сърцето ти преследва скъпоценните хартийки с подписа и печата на Кесаря. Скоростта е демоничният печат на този нечестив свят. И който бързо живее, бързо и умира. Но ето затова при Моето Пришествие парите ще бъдат унищожени завинаги и банките до една ще потънат в пламъците на пъкъла, а петролът и фосилните горива ще изчезнат заедно с всички средства за придвижване, които имат двигатели, замърсяващи въздуха на Създателя. И ако някой би решил, че Господ е твърде жесток и несправедлив, за да сложи черта на мръсния и отровен от алчност и двигатели свят, то такъв нека вложи в сърцето си, че при Моето Пришествие Аз и Светиите Ми слизаме от облаците на бели коне, а не на черни дронове, свръхзвукови самолети или космически совалки.
А сега, Стефане, нека да прекратя тази снимка от сегашното състояние на този свят, за да ти покажа снимка от бъдещето във вековете на Моя Милениум. Защото там въздухът вече е друг…”
С огромно облекчение аз въздъхнах, понеже очите ми повече не искаха да гледат отровите и безумията, сътворени от княза на въздушната власт и неговия нечестив род. А тогава Господ се усмихна и докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри най-чудната и невероятна гледка, каквато можех да понеса в сърцето си…
Една прекрасна Земя, подобна на син драгоценен сапфир, беше обгърната от Святосферата на Бог Отец. Тя вече нямаше нито един сателит и изкуствен спътник в околоземната си орбита. А там, долу, в центъра на синия сапфир блестеше слънчев диамант и разпръскваше лъчите си на изток и запад, север и юг. Знаех в сърцето си, че той всъщност беше Ерусалим – Градът на моя прославен Цар, където Той вече царуваше със Светиите Си. А докато още гледах, Господ ме докосна с ръка, като ми казваше:
“Виждам как се вълнува сърцето ти и как гледаш на Моя Град от Святосферата на Отца Ми, в която сега се намираме. Но Аз сега ти казвам, че ще те заведа в битието на земните жители, над които царува твоят Господ със Светиите Си, а не в Моя Град на тази земя. За да вдишаш благословения въздух, който те дишат и сам да усетиш какво е сторил първият Лъч на Милениума. Затова нека двамата да слезем долу…”
Само след миг аз вече се намирах на едно прекрасно и омиротворено място, потънало в зеленина и свежест. Знаех, че Господ ми дава видение от Собственото Си Сърце и затова Го попитах:
“Исусе! Ще бъдем ли видими за тези земни жители, които населяват това място?”
Господ се усмихна и поклати глава, като каза:
“Не, Стефане! Видението, което ти давам, е само един спомен от бъдещето, което твоят Господ е преживял, когато е преминал по Реката на Времето до самия й край. Но ти Ме вярвай, че всичко, което ще усетиш тук, е по-реално от собствения ти живот. Затова нека двамата седнем в тази беседка до цветната къщичка пред нас, а Аз ще докосна сърцето ти, за да ти предам физичните усещания на това място…”
С голямо вълнение видях как с Левицата Си Господ докосна Своето Сърце, а с Десницата Си моето, тъй щото Лъчът на Милениума мигновено премина от Исус в мен. Така усетих, че тежа върху пейката в беседката и това беше твърде реално усещане. А тогава Спасителят ми заповяда:
“Вдишай въздуха от земята на Милениума и го задръж в дробовете си, като не бързаш да го издишваш. А след това Ми кажи какво усещаш…”
Притворил за миг очи, аз вдишах всичкия възможен въздух, който поеха дробовете ми, като вече го задържах, без да издишвам. И тогава усетих Силата Божия вътре в себе си. Това не беше кислородът от стария свят и отровената земя, но един друг кислород, който караше всяка моя клетка да го усеща с възторг, понеже се зареждаше с огромна Сила, непозната от предишното ми битие. Сякаш всяка от милиардите клетки на тялото ми имаше лична среща с Божия Лъч на въздуха, а след това предаваше своя възторг към общия чуден ефект от вдишания кислород. Така накрая аз издишах въздуха, за да го вдишам отново, а ефектът моментално се повтори. Това ме накара да отворя устните си и да проговоря на Исус, усещайки променени дори гласните си струни:
“Ах, Създателю мой! Ако има нещо, в което да съм сигурен, то е, че ето такъв ще да е бил въздухът, който е дишал Адам. С такъв въздух аз бих бил здрав цял живот и годините ми биха стигнали до тези на Авраам и Моисей! Защото в този кислород действа Божията Сила…”
Исус сърдечно се разсмя, а след това добави:
“Не просто сто и двадесет години, приятелю Мой! С такъв кислород би доживял до годините на Матусал, без да претърпиш драматично изменение на лика си, ако такава е Волята на Отец Ми за живота ти. Но Аз тук ти давам това видение за жива и Свята надежда на Моите Верни люде. Защото всички те въздишат и се питат как биха живели земните жители, когато Аз се върна на земята, за да царувам със Светиите Си. Затова им отговарям:
Ето така ще живее всеки земен човек, който има съдбата да оцелее след страшните събития на нечестивия свят при самия му край. Защото свят, където никой никак не замърсява въздуха, но природата е пълна с Божията съзидателна Сила, ще бъде място на благословение и истински градивен и чудесен живот. Но ти сега погледни към небето, защото Аз ще забързам времето до самата нощ над земята…”
Пълен с благоговение и искрена любов към Господ, аз погледнах към залеза, за да видя как слънцето се скри зад хоризонта пред мен, а тогава в настъпилата нощ изгряха звездите на небосвода. Те бяха толкова много и толкова ярки, щото ги приех за второто чудо след вдишвания кислород. Целият Млечен Път се яви с меките си бледочервени мъглявини и искрящи краища, тъй щото се почувствах като във вълшебна приказка. Това ме накара да попитам Господ:
“Ах, Исусе! Как така изведнъж очите ми придобиха способностите на телескоп? Та аз съм виждал такъв Млечния път само в най-добрите снимки, за които фотографите оставят апаратите си с отворена бленда за часове, за да се събере нужната светлина върху оптичния сензор. А ето, че сега галактиката изглежда толкова осезаема и близка…”
А Господ отново ми каза:
“Отговорът е в твърде чистата атмосфера, създадена от първия Лъч на Милениума, Стефане! Атмосфера, която Отец създаде за царуването на Сина Си! Атмосфера, лишена от всички отрови на индустриалния свят, който никога не зачиташе природата на Твореца, но алчно и стихийно унищожаваше белите дробове на планетата. И нека тук да приключи снимката в Святия Ми Дух, свързана с въздуха на земята през вековете на Моя Милениум.
А ти, слуго Мой, се приготви, за да те заведа във виденията, свързани със втория Лъч на Милениума. Лъчът на водата…”
