ВИДЕНИЕТО С КЛЮЧА НА НЕБЕСНАТА МОЛИТВА
“Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите…” (Притчи 25:2)
Мили приятели във Вярата! Зная, че с нетърпение очаквате тази последна глава от книгата за “Ключът на Небесната Молитва”, защото нейният залог е твърде скъпоценен и съдбоносен. В крайна сметка всеки ключ дава достъп до място, което е било заключено – било като врата на къща или като знание, затворено на непристъпно място. Помня как преди много години Господ нагледно ми обясни какво представлява Небесното откровение от гледната точка на един естествен човек, който разчита най-вече на логиката и разума си. А обяснението беше такова, че пред вратите на един дворец, който има хиляда стаи, е поставена купчина с хиляда ключа, като нито един от ключовете не е обозначен коя стая отваря. А във всяка стая има по една изключителна скъпоценност, която би направила благословен онзи, който я притежава…
Какъв тогава е шансът на влезлия в двореца да отключи някоя стая, като се има предвид, че Господарят на двореца разрешава само по един опит с един ключ?
Истината е, че това е невъзможна кауза и само по изричната воля и благоволение на Господаря влезлият в двореца ще вземе от купчината правилния ключ за точната врата. Той ще блесне сред купчината ключове, а в двореца ще заблести и неговата врата.
Воден от моя Господ през годините, аз винаги взимах точния ключ от купчината, и като влизах в Двореца на Свещеното Писание отключвах вратите, посочени ми от Исус. Но не мислете, че заслужих Господното доверие просто ей така заради черните ми очи или голямо любопитство. Не, приятели мои! Аз бях усърден да поглъщам жадно Божието Слово и да бъда в усърдието си като Исус Навин, на когото някога Всевишният каза:
“Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех…”
(Исус Навин 1:8)
За мен няма по-голямо щастие и друг смисъл в живота ми от това да правя приятелите си съпричастни на всеки Небесен бисер, който съм получил от Господ в сърцето си. Даром получавам и даром давам, като оставям съпротивленията лично за себе си и не ангажирам никого с моя кръст, защото заедно с тежестта расте и силата ми. И всеки дар, който получавам, считам за Небесно освежаване и подкрепа от моя Спасител и Снабдител. А колкото до тази последна книга, то считам, че Господарят на Двореца този път ми посочи най-скъпоценния и най-благодатен Ключ в купчината, с който влязох не просто в някаква стая, но в Неговата вътрешна стаичка, за да узная тайнството на Небесната Молитва.
И така, мили приятели във Вярата, последвайте ме във видението, което предстои, за да може скъпоценният Небесен Дар, даден на мен, да стане и ваш…
Аз все така оставах във вътрешната стаичка на Исус, когато Той се усмихна и ми каза:
“Време е ти да Ме поканиш в твоя дух и в твоята вътрешна стаичка, за да разкрия на братята и сестрите Ми Ключа, който положих на твоята шия, за да бъде Вечното ти благословение от Моя Небесен Отец. Затова нека те върна в твоето битие и настоящо време…”
След тези думи Исус докосна главата ми, тъй щото духом напуснах с Господ Елеонския Хълм, като се върнах в битието и настоящото си време. А тогава Спасителят отново ми проговори, като казваше:
“Сега ще протегна показалеца Си към сърцето ти, а пред теб ще се разкрие във видение твоята вътрешна стаичка, където ти всякога общуваш с Мен, за да получаваш Небесните Ми послания. А ти искрено ще се изненадаш да видиш с какво е пълен духовният ти дом…”
Ето, че Господ наистина докосна сърцето ми, а пред мен се разкри собствената ми вътрешна стаичка. И едва надзърнал в нея, аз бях удивен да видя всички книги, послания и стихове, които бях родил за Исус. Те блестяха, поставени на сребърни лавици и бяха запълнили цялото пространство на стаичката ми. Под тях аз видях мраморна маса, върху която беше разтворена Библията, като Слово-Дух, а в средата, където се докосваха разтворените страници имаше ширит, изплетен от изящно сребро. Това искрено ме учуди и затова попитах Спасителя:
“Исусе! Какъв е този сребърен ширит в средата на Словото-Дух? Той изглежда като лентичките в книгите, които служат за отмятане на недопрочетена страница, но виждам, че е много по-голям и изплетен от стотици малки сребърни нишки?”
А Господ се усмихна и ми отговори:
“Това е сребърният български език, на който мислиш, на който пишеш и на който говориш! Когато от Словото Дух идва послание към теб – то преминава през ширита, за да докосне разума, мислите и паметта ти. И това се случва винаги, когато искам да ти дам Небесно послание за Църквата. Но ти сега докосни и извади от духа си Ключа, който ти подарих, защото с него ще настъпи знамение, което да разкрие тайната му…”
С прекомерно вълнение аз докоснах златния Ключ в духа си като го извадих и държах в ръката си. А тогава Господ ме попита:
“Кажи Ми какво е Молитвата, според както Святият Дух изпълва устните ти точно сега!”
В едно с въпроса на Исус в духа ми нахлу Огън, тъй щото се чух да казвам:
“Господи мой! Молитвата е изява на дъх, а дъхът е изява на дух!”
“Повтори думите си, но този път много бавно, като направиш дълбока пауза в средата на отговора, Стефане!”
Изумен от настояването на Господ, аз бавно повторих:
“Молитвата е изява на дъх…
…а дъхът е изява на дух!”
И ето, че при изговарянето на двете половини от отговора ми, стана така, че буквата “Х”, с която завършва думата “дъх” излезе като огнена от устните ми и се запечата в горната част на Ключа, а след това същата буква повторно се запечата в Ключа, когато изговарях думата “дух”. Това беше двойно и категорично запечатване на една и съща буква в Ключа на Небесната Молитва. И аз като не можех все още да разбера знамението, развълнувах попитах Исус:
“Ах, Господи мой! Защо буквата “Х”, с която завършват думите “дъх” и “дух” се запечата в златния Ключ на Небесната Молитва?”
А Исус ми отговори:
“Защото Моят Отец е ревнив Бог, Който е поставил древното Си и Свято Име в сребърния български език. И като го е поставил – прикрил го е, за да се сбъдне писаното от мъдреца Му:
“Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите…” (Притчи 25:2)
А ето, че сега върху златния Ключ се е явило онова скритото, което Отец е скрил в най-древни времена…”
“Буквата “Х” ли е скрил Святият Отец, която сега е върху Ключа на Небесната Молитва?” – попитах отново с вълнение аз. А Исус, като се усмихна, протегна ръката Си върху Словото-Дух и го отвори на точно определена страница, като ми казваше:
“Ела, слуго Мой! И като протегнеш златния Ключ – положи го върху стиха със скритото Божие Име, за да стане открито пред очите ти!”
С неизразимо вълнение и възторг аз протегнах Ключа като го поставях върху стиха, посочен ми от Исус от страницата на Словото-Дух. А тогава буквата “Х” пламна от Ключа като се запечата в точно определена дума от стиха. А целият стих вече гласеше:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на Яхве]…” (Матей 6:6)
Останал без думи, аз просто стоях като прочитах отново и отново скритото Свято и древно Име на моя Отец, останало в скобите в края на стиха. А Господ вече ме питаше:
“Кой е Онзи, Който прави тайното явно? Не е ли Моят Отец Яхве? Не е ли това древното Му име, когато каза на Пророка Си Мойсей:
“Аз съм Оня, Който съм…” (Изход 3:14)
Сега проумяваш ли защо е благословен сребърният български език? И разбират ли Моите братя и сестри, че когато произнасят думи, които са свързани с Яхве, те винаги са в територията на Истината и Светлината?
Но ти, Стефане, просто докосни с Небесния Ключ всички страници на Словото-Дух и виж как ще започне да проблясва древното и скрито Име на Моя Отец. Защото ще го откриеш в думи като “яви”, “явен”, “явно”, и дори “явление”…”
Сладка радост вече преизпълваше духа ми, защото усещах Исус като съживител на българския език. На една древна българска дума, в която Отец беше положил Святото Си Име, а от нея бяха се родили много други думи. А стиховете от Словото-Дух вече проблясваха при докосване от Ключа, и аз прочитах някои от тях:
“И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви…” (Битие 12:7)
“И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра…” (Второзаконие 31:15)
“Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене…” (Римляни 10:20)
“А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено…” (Ефесяни 5:13)
“Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве…” (Лука 8:17)
“И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря…” (Изход 3:3)
“…отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотей 4:8)
“…и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си…” (2 Солунци 2:8)
Можех да продължа с търсенето и издирването на думите, родени от Святото Име на Отца, но като усетих, че Исус очаква вниманието ми, се обърнах към Него, като Му казах:
“Ах, Господи мой! Там, където са Истината и Светлината, там е и древното и Свято Име на Отца! Яхве ни прави явни, изявени и проявени! Яхве ни подари Твоето Явление, за да ни изкупи и спаси! И ние всички трябва да призоваваме Неговото На Яве, защото то е Ключът на Небесната Молитва, която преминава през Портите, а Отец своевременно й отговаря!”
“Точно така е, пророко Господен! И затова тази пророческа книга ще остане паметна за българите, които Ме вярват! Защото те вече имат Ключа на Небесната Молитва! Молитва, с която ще призовават Отец Ми в тайно, а Той ще им отговаря в Своето Си Присъствие като Яхве!
А в края на това Свято послание Аз ще повторя думите на Апостола и Пророка Си Йоан и ще кажа на всички ви!
Възлюбени, сега сте Божии чеда! И още не е станало явно какви ще бъдете, но знайте, че когато стане явно, ще бъдете подобни на Мен! И всеки, който има тази надежда на Мене, сиреч, този Небесен Ключ на Яхве, очиства себе си така, както Аз съм чист!
Ето, ида скоро! Блажени всички, които с Моята Пресвята Вяра пребъдват във вътрешните си стаички с Ключа на Небесната Молитва, който днес им беше подарен, за да величаят и въздигат Святото и древно Име на Моя Небесен Отец в молитвите и хваленията си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”