ВИДЕНИЕТО С ДВЕТЕ СМОКОВНИЦИ НА ТОЗИ СВЯТ
Мили и верни приятели на служение Мория! Пригответе се да бъдете изненадани и разтърсени от Божията Мъдрост, с която ще бъде заредено последното видение от тази пророческа книга. Защото Господ, Който е Създателят на нашите души, ще бъде преизобилен и благодатен за всеки, който Го очаква с Вяра.
За творец, който даде на Божиите хора изобилие от духовни послания и откровения през изминалите години, мога със сигурност да кажа, че ми се наложи многократно да изпитам тази опитност, която Господ даде на Своите ученици, когато пристъпи до безплодната смоковница, за да потърси от нея плод, но намери само едни листа… И нека никой не счита, че Исус е имал нещо против листата, понеже те са, чрез които едно дърво усвоява слънчевата светлина. Но в действителност Спасителят прокле онази смоковница заради яловите й клони. И пак Той е казал на всички нас:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8)
Ако някой е решил да остане безплоден, то такъв в пълна степен е решил да угоди на дявола, понеже именно в това е яростната амбиция на Божия противник – да лишава Бог Отец от дължимата на Името Му и на Благодатта Му Слава. А колкото до моето лично пресищане със скръб и поругание, които продължават и до днес, то никак не искам да си представя каква ще е сетнината на яловите сърца, които не преживяха никаква промяна за последните тридесет години, в които служение Мория раздаваше Божии дарове на християните. Едни студени и коравосърдечни клони ме удостоиха с всичкото си презрение и религиозна гордост, без изобщо да си дадат сметка, че един ден ще застанат пред Господаря, Чието Име са изричали, Чийто Завет са чели, и Чийто Пример са отхвърлили с цялото си безумие. И да реша, че точно тази последна книга ще ги доведе до Покаяние, то значи отново да нагазя в блатото на илюзиите и на излишната наивност. Който ми е бил Верен приятел в началото, ще ми остане Верен приятел и до самия край. А който не ми е бил Верен приятел в началото, няма как да ми стане приятел в края. Защото Вярата е Път, който трябва да се извърви, и за него се плаща твърде скъпа цена. Не виждам как някой цял живот ще е далеч от Пътя, а накрая ще иска да се намери пред Вратата на Вечния Живот, като си е спестил всички етапи на духовно съзряване и достигане на пълнолетно мъжество в мярката и ръста на Христовата пълнота. И тук съвсем навременно в моите разсъждения идват думите на Апостол Павел към съработника му Тимотей, които гласят:
“Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотей 4:6-8)
Знаете ли, мои приятели, какво ще рече принос? Това е една твърде голяма, сочна и едра смокиня, напращяла от благост и сладост. И онова клонче, което е успяло да я роди, твърде много ще възрадва Земеделеца, защото това е било Неговото очакване, Неговата Съвършена Воля.
А сега нека отново да се върна към благодатното водителство от моя Господ, Който внимателно изпитваше с поглед разсъжденията на сърцето ми. И когато приключих с тях, отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Ти имаше усилната и трудна съдба да се родиш и твориш във време на умножено беззаконие и охладняла любов на мнозинството. А това е съдба на тежък камък, който трябваше да удържи всичката чудовищна опресия на Мрака и Злото.
Вярна е изповедта ти, че многократно ти се случи Моята опитност с безплодната смоковница, която проклех да изсъхне. Но това е така, защото си един от Божиите слуги, за когото съм казал в Моя притча от Евангелието:
“Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха…“ (Матея 22:2-6)
И да решат поканените в сърцата и душите си, че са Моята Вярна Невяста, то значи изобщо да не са разбрали, че много повече им подхожда изповедта на онази блудница, която гордо заяви за себе си:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…” (Откровение 18:7)
Но ето затова Аз ще ти дам да видиш как изглеждат днес двете последни смоковници на земята. Защото едната от тях олицетворява блудницата, а другата – Моята Вярна Църква. А ти гледай и не пропускай нищо от това скъпоценно видение, защото е твърде съдбоносно за всяко човешко сърце…”
В следващия миг Спасителят докосна главата ми, като отново ми каза:
“Виж първом как изглежда смоковницата, която е днешната блудница пред Моите очи, защото Аз нямам нищо в нея, нито тя има нещо в Мене…”
Ето, че пред погледа на сърцето ми се появи блудната смоковница. Висока и разлистена, тя простираше клоните си към небесата, а листата й бяха накичени с украса от гирлянди, сякаш, че й предстоеше новогодишен празник. И върху лъскави червени ленти сред гирляндите беше изписана думата “Слава” на всички световни езици. Видимо бях респектиран от размерите на тази смокиня, защото тя по-скоро приличаше на топола, понеже клоните й натрапчиво стърчаха нагоре. И затова побързах да попитам Исус с думите:
“Защо, Господи мой, тази смоковница има подобни клони? Защо така стърчат към небето и са обкичени с гирлянди и червени ленти?”
“Ами защото е горда и превъзнесена, слуго Мой!” – отговори Исус и продължи:
“Но ти сега виж какво ще издири в тази смоковница Лъчът на Правдата от Моя показалец!”
С вълнение погледнах към Десницата на Господ, когато Той насочи Своя показалец към блудното дърво. А Лъчът на Правдата блесна отсред показалеца Му и се насочи към ствола на смоковницата. Така лъчът слезе по протежението на ствола и стигна до основата, като тръгна към нейния корен. А тогава видях, че тази смоковница нямаше Коренът Христос, но самият й корен се видоизменяше в тяло на змия, чиято глава с разтворена челюст и издължен език пиеше смъртоносна тъмнина от ада, а тъмнината се въздигаше по змийското тяло и влизаше в ствола на блудното дърво. Но ето, че лъчът тръгна и по клоните на дървото, по които нямаше нито един плод, но пък бяха отрупани с листа. Това все още бяха книгите в Библията, както и апостолските послания, но в тях нямаше Светлина, защото бяха мъртви и изсъхнали. Това ме накара потресен да извърна поглед и да попитам Господ:
“Ах, Исусе! Какво ми даваш да видя? Та Словото Ти тук вече е било умъртвено от отровата на старовременната змия, която е дявол и Сатана! Откъде тогава тези клони трупат самочувствието си и дори са се окичили с червени ленти, върху които пише “Слава”…”
“Ами те са били измамени, Стефане, защото са искали някой да ги мами! Защото са търсили линията на най-малкото съпротивление и са обогатявали лъжливи пророци, които им проповядват мир с дявола и просперитет на земята. В тях Сатана е наливал много пари и те така са се разраснали и са уголемили клоните си. Затова гордостта е станала естественото им състояние, и превъзнасянето – гибелна болест за сърцата им.
Хиляди пъти в слугуването ти за Мене твои зелени листа попадаха по тези клони, но бързо бяха отричани, похулвани и отхвърляни като ерес, за да не се смущава мирът им със сатанинския корен. А върху главата и сърцето ти се стоварваше вятърът на Езавелините чародеяния. Всичкото ти виене на свят, всичкото гадене в стомаха ти, всичката болка по дъната на очите ти беше отзвук от тези клони на тази смоковница. И да би помислил, че твоят Господ ще тръгне да изтръгва това проклето дърво от почвата му, за да го насади на Хълма Сион, то значи изобщо да не си разбрал защо проклех онази смоковница в Моето Евангелие и тя изсъхна. Понеже твоят Спасител трябваше да пожертва едно смокиново дърво, което не Му беше сторило зло, за да го олицетвори със същинския грях и мерзост, които докарват запустение. Разбираш ли това?”
“Да, Господи! Разбирам мъдрите Ти думи! И проумявам, че когато ми покажеш Твоята Вярна и плодоносна Смоковница, то при нея нещата ще са абсолютно противоположни…”
“Точно така е, пророко Господен!” – ми каза Исус и продължи:
“Бъдещето на тази горда и превъзнесена смоковница, чиито клони пият отровата на старовременната змия, ще е плачевно, горчиво и твърде жестоко. Защото все някога розовите сънища, на които отговарят тези празнични гирлянди, ще свършат. И тогава блудницата ще се събуди и осъзнае, че Ме е похулила, разпнала и отрекла в сърцето си. Стресната, тя ще се затича към затворената Врата и ще започне да крещи:
“Отвори ми, Господи! Отвори ми!”
Но Коренът Давидов ще отговори на блудната смоковница, като й каже:
“Аз никога не съм те познавал, защото в твоите клони ги нямаше Моите живи води! И затова ти никога не роди божествените Плодове, които да принесат Слава на Моя Благодатен и Свят Отец! Как сега искаш дял от Хълма Сион, когато винаги си била Вавилон? Ти никога не научи Моята притча за Смоковницата, та да съхраниш и опазиш Истинския Корен на Вярата и Любовта!
Върни се при дявола, ти проклета и изсъхнала смоковницо! Защото си негова, до последното си клонче!”
А ти, слуго Мой, виж сега Моята Вярна и Заветна Смоковница! Защото тя те обича, както обича Мен, и ти винаги ще насищаш сърцето си със сладките й Плодове!”
Докато изговаряше последните Си думи, Исус докосна с ръка главата ми, а пред сърцето ми се яви Господната Смоковница. Отрупана с Плодове, тя беше навела клоните си почти до земята. И когато я видях в сърцето ми нахлу истинско възхищение и радост, тъй щото казах на Спасителя:
“Исусе! Благодатен мой Господи! Тази Твоя Смоковница е принесла всичката Слава на Бога и Отца! Тя е благоухание пред Лицето Му и радост за Сърцето Му!”
Исус лъчезарно се усмихна, а след това ми каза:
“Гледай как Лъчът на Правдата от Моя показалец ще ти разкрие великата тайна от Притчата за Моята Смоковница. Защото това е тайната, свързана с Вратата, според както съм казал:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33)
С голямо вълнение и трепет аз започнах да наблюдавам Лъча на Божията Правда, който заблестя от Господния показалец. Така забелязах, че той слезе при Самия Свят Корен на Смоковницата, в който виждах Образа на Исус. А тогава от самия Корен възлязоха лъчи, които започнаха да докосват всички Съвършени Плодове, тъй щото клоните на Божието дърво още повече се наведоха, а листата му просияха като заредени с Огън. Това ме накара да извикам към моя Спасител и да Му кажа:
“Господи мой! Каква е Святата връзка между Корена и Плодовете, която сега виждам наяве?”
А Исус ми отговори:
“Това е връзката, чрез която ще се отвори Вратата към Небето и ще настъпи Мигът на Грабването!”
Гледах отново, а нещо странно и пречудно се превърна в следващия Ми въпрос към Исус:
“Спасителю мой! Не е ли странно, че на блудната смоковница клоните гледаха нагоре към небето, а при Твоята смоковница клоните гледат надолу? Нима искаш да ми кажеш, че Вратата към Небето ще се появи някак отдолу?”
“Да, Стефане! Точно това искам да ти кажа, защото в него е тайната на Моята притча. Когато клоните са отрупани с Плод, те се навеждат, за да отдадат Слава на Корена, Който им е дал живите Си води. И Коренът забелязва тяхното навеждане, защото вижда колко са наедрели Плодовете им. А самото навеждане отговаря на Смирението, което предшества Славата. Понеже колкото е по-голям Плодът ти, толкова е по-голямо Смирението ти заради тежестта му. Именно затова Апостолът Ми Петър писа на всички ви:
„И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…“ (1 Петрово 5:6)
А своевременно ще рече на Неговото точно време, слуго Мой!
Защото не е ли Отец Ми Земеделецът, Който със Святия Дух е сътворил Смоковницата Ми? Не е ли Той, който е давал дъждове и родовити времена, за да се родят всичките й Плодове? И когато клоните гледат към Корена, а Коренът към клоните, то би ли се осуетило тяхното Спасение?
Но ето, казвам на всички Мои, че Вратата в Мига на Грабването ще се яви на дъното, при Корена! И Сам Коренът ще събере Верните души и сърца в Себе Си, заедно с Плодовете им! А когато ги събере – Сам Отец ще ги въздигне с Десницата Си, в която са попаднали поради дълбокото си Смирение и жертвоготовна Любов! А всички, които още помнят могъщото Ми послание за Юга на Смирението, което ви дадох преди години, напълно ще проумеят думите Ми!
А сега казвам на теб, слуго Мой, никак повече да не се наскърбиш, че клоните на блудната смоковница не са ти давали плодовете си, защото те не могат да ги родят, а колко по-малко да ти ги дадат. Но непременно се възрадвай на клоните, чийто Плод натежа твърде много! Защото са благословени от Отца Ми и ще бъдат блажени довека!
Аз, Вечната Светлина от Сион, разпечатах в сърцето на слугата Си Притчата за Моята Смоковница!
Притча, с която Верните завинаги ще вперят погледа на сърцата си в Корена на Вярата си, за да бъдат плодоносни и влязат през Вратата, която скоро ще се отвори!
Притча, която непременно ще осъди блудните и яловите, защото отдавна са изсъхнали и подменили Корена Давидов с княза на този свят!
Думите, които изговарям в тази книга, са за Вечна сетнина, и нека всеки внимава как се обхожда с тях и на какви сърца и души ги дава да се прочетат! Защото ако Коренът е Свят, то и клоните са Святи, но ако коренът е проклет, то и клоните са проклети!
Ето, тайната от Притчата за Смоковницата вече е явна за всички вас! Подвизавайте се в Плодородието на Сион и никак няма да изгубите Наградата Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”