ЗА ИЗСЪХНАЛАТА СМОКОВНИЦА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ
Мили и верни приятели на сърцето ми! Тридесет и две години вече продължава моето подвизаване в стеснения Път на нашия Господ и Спасител Исус Христос. За тези години аз разбрах, че най-осезаемото нещо, когато човек повярва в Бога, е духовният сблъсък със силите на мрака и Злото. Този сблъсък е неизбежен и ако някой не го чувства и преживява в сърцето си, то той никога не е бил Божий и Исус Христов. За съжаление мнозина днес са сключили мирен договор с дявола и под покривалото на този договор гребат с пълни шепи всички користи и земни подаръци, които им дава князът на този свят. Но когато отворим Новия Завет и започнем да четем и препрочитаме четирите Евангелия, Деянията на Апостолите, както и посланията до последната корица, то в тях няма да открием духовна леност и летаргия, присъщи на поклонниците на дявола, но едно пламенно усърдие, иждивяване, себеотричане, подвизаване и утвърждаване в Божието Спасение.
Аз обикнах Исус не само защото Той проля Кръвта Си, за да прости греховете ми и да ми даде Вечен Живот. Аз Го обикнах заради Неговата пламенна Ревност, Съвършена Мъдрост и пречуден Характер. Аз Го обикнах, защото Той прие Образ на слуга, при все, че можеше да държи равенство с Бога. Аз Го обикнах заради Неговата достъпност, приятелска отзивчивост и изключителна принципност. Аз Го обикнах, защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството. И ако в този твърде скръбен и нечестив свят имам мои поводи за лично щастие, то те се случват, когато видя усмивката върху Лицето на моя Спасител. А тя изгрява винаги, когато отговоря на Неговото очакване и спечеля Неговото доверие.
Вярно е, че и до днес със книгите, посланията и стиховете си, аз оставам персона нон-грата за църквите в България. Вярно е също, че за тридесет и две години слугуване на Божието домочадие нито един лидер на църква не протегна ръка за помощ и подкрепа на служението ми. Но е вярно също така, че Божият Верен остатък никога не ме остави гладен и жаден, нито престана да ме подкрепя с любовта и щедростта си. И за мен е без значение какви аргументи ще намерят враговете и противниците ми, за да защитят собствената си обхода с Божието Слово, защото Господ е, Който претегля духовете и изпитва всеки Свой служител пред Своето Свято Съдилище.
…А Същият Този Господ оставаше с мен във видението, което ми даде в Небесния Ерусалим при Дървото на Живота и Смоковницата на Божията Вечна Правда. И там Той продължи да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Искам да слезеш с Мен във времето на Древния Израил, когато след Кръщението Ми от Кръстителя във водите на Йордан, Аз тръгнах да върша Небесната Си Мисия. Защото слязох от Небето да видя какво се случи с Моята Смоковница, за която Божиите пророци пророкуваха и отдадоха живота си. Затова нека да излезем през Портите на Града и се върнем две хиляди години назад…”
След тези Свои думи Спасителят тръгна, а аз Го последвах. И когато преминах навън от Града през Портата на Исахар, Исус протегна Десница и докосна главата ми, тъй щото духът ми усети как години и столетия се завъртяха назад, а Господ вече ме поставяше на Пътя Си в Юдея. А тогава Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Проумявал ли си, Стефане, що ще рече думата “притча”? Защото Аз твърде често говорих с притчи на множествата, които Ме следваха, за да Ме слушат?”
“О, Исусе! Притчата винаги е един вид иносказание. Тя е дълбока Божия Мъдрост, обяснена с прости думи, за да стане достъпна за немощния ум на човека. А Ти говореше в притчи на народа на Израил, защото духом обитаваш в непристъпна Светлина, която би заслепила всеки ум…”
“А помниш ли какво ти записа евангелист Матей? Помниш ли думите, които гласят:
“Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: – “Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света”…” (Матея 13:34-35)
“Да, Господи мой! Помня писаното от Твоя евангелист! Помня също, че Ти насаме обясняваше всичко на Своите ученици..”
“А ако е писано, че Аз съм отворил устата Си в притчи, за да изкажа скритото още от създанието на света, то това не те ли отвежда отново до първите страници от Книгата Битие? Не те ли отвежда до Дървото на Живота и Смоковницата на Божията Вечна Правда?”
“Точно там ме отвежда, Благодатен мой Учителю!”
“Хайде тогава да Ме последваш до Назарет, където преминаха годините на Моето детство, за да видиш как изглежда една еврейска синагога през Моите очи и в Духа на Моите притчи…”
Със самото изговаряне на думите от Господ, Духът мигновено ни яви този миг от Евангелието. И тогава аз видях през очите на Исус, че синагогата приличаше на Смоковница с разлистени зелени листа. Те обгръщаха покрива й, а клоните се съединяваха със стълповете й. А Господ вече влизаше през вратата на синагогата, която беше пълна с народ. А там един служител се приближи към Спасителя, като му подаде зелено смокиново листо, което беше откъснал от Смоковницата. И в мига, когато ръцете Господни взеха листото, то просия и се превърна в благодатен пророчески свитък, който Исус отвори и започна да чете от него думите, които гласяха:
“Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година…”
(Лука 4:18-19)
След прочита Господ върна свитъка на служителя, който отново се превърна като смокиново листо в ръката му. А Исус, като видя, че всички Го гледаха втренчено, с властен Глас добави:
“Днес се изпълни това писание във вашите уши…” (Лука 4:21)
В този миг забелязах как тъмен вятър изотгоре разлюля клоните на Смоковницата, като започна да брули листата й. А шумът от вятъра влезе в сърцата на събраните в синаготата, като ги накара да нервничат и роптаят. А по-възрастните от тях вече крещяха:
“Тоя не е ли Иосифовият син?” (Лука 4:22)
Чул думите им, Господ смръщи Лицето Си. А след това с ревностен Глас им каза:
„Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман…“ (Лука 4:23-27)
В този миг клоните на Смоковницата още повече потъмняха. И тогава, разярени от сатанинския вятър, човеците скочиха бесни против Божия Син, а така духом изтръгнаха Святия Корен на Смоковницата, като Го откъснаха от нея. И след това Го заблъскаха до края на Назарет, та чак до стръмния хълм над града, където поискаха да Му се поругаят. Но ето, че видението се прекрати, а Господ ме попита:
“Видя ли наяве със сърцето си и през Моите очи какво се случи с Моята Смоковница?
“Да, Господи мой!” – потресен отвърнах аз:
“Видях как силен вятър от дявола разтърси Смоковницата Ти, като се опита да обрули листата й. Той влезе в сърцата на човеците и те с безумие Те похулиха, като по този начин откъснаха Святия Корен на Божията Вечна Правда!”
“А може ли в такива закоравени клони твоят Господ да намери Плода Си? Може ли този див примитивен фанатизъм да преживее Покаяние, което е най-сладкият Плод на Смоковницата?”
“Не, Господи! Такава Смоковница е обречена да изсъхне от Корен и да остане без Корен, както и стана във видението…”
“Чудно ли ти е тогава, че Аз на Моите ученици не просто явих Притчата за Смоковницата, но я направих да бъде видима за очите им, като явен спомен от живота им? Защото не излизах ли с тях от Витания, когато отдалеч видях една разлистила се смоковница? Не потърсих ли от нея дори една сладка смокиня, за да разквася устните Си? И като не намерих в нея плод, не я ли проклех да остане безплодна довека? А на другия ден Петър не Ми ли каза:
“Учителю, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала…”
(Марк 11:21)
“Точно така беше, Благодатен мой Господи! Ти наистина направи явна Притчата Си за Своите ученици, за да им покажеш реалното духовно състояние на Израил в онова време. Защото той беше като Смоковница, която има зелени листа, понеже Отец е благоволил отсред него да се родят библейските пророци. Но той също така имаше закоравител, който го подбуди против Корена Давидов, против Корена, Който дава Живот на Смоковницата. Защото още преди Ти да започнеш служението Си, Твоят Пророк Йоан Кръстител предупреди същата тази Смоковница с думите:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън…” (Матея 3:7-11)
“Става ли ти тогава ясно, слуго Мой, че заради закоравяването на Израил Смоковницата духом се насади в света на езичниците, за да ги обръща към Божията Вечна Правда? И Коренът Давидов Си потърси меки клони, които да насити със зелени листа и Благодатна Светлина? И не така ли се роди новозаветната Ми Невяста, Църквата?”
“Точно така се роди, Благодатен мой Спасителю!”
“А у колцина днес има Божия Мъдрост, за да направят верния прочит на Моята притча за Смоковницата, както я направи ти? И какво им се пише на дървета, които имат самочувствието на праведни, а хулят и отхвърлят пратеник на Корена Давидов? Ще оцелее ли дърво без Корен? Ще се насади ли на Хълма Сион всред всичките благодатни дървета на Бога и Отца?
Аз предупреждавам такива, че за тях няма да има зазоряване довека, но изсъхналост и безплодие ще им бъдат Вечните белези на запустението. И за всичко това ще ти говоря в последното видение на тази извънредна и Свята пророческа книга.
А в края на това видение, което ти дадох, ще се обърна към Моите Верни и ще им кажа:
Бдете и будувайте, за да ви не отнеме никой Наградата горе! Защото днес е време, когато тъмният вятър, който нападна Назаретската синагога, вече е станал чудовищен ураган. И само смирените, кротките и скритите при Корена Давидов ще оцелеят и устоят! Бъдете и пребъдвайте в Мен!
Аз, Вечната Светлина от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”