ЗА ДЪРВОТО НА ЖИВОТА И СМОКИНОВИТЕ ПРЕПАСКИ
Мили и верни приятели на сърцето ми! Едва ли мога да изразя чувствата, които изпълниха сърцето ми, когато Господ отново реши да извиси духа ми до Небесния Ерусалим. Защото това е Градът, който чудно беляза голяма част от пророческите видения, които написах през годините. Вярно е, че платих скъпа цена, за да ги изявя на Божието домочадие, но не съжалявам нито за миг, че чрез слугуването ми Господ стана явен и близък на всеки, който Го търси с Вяра. И днес, когато вече усещам, че съм изпълнил мисията си на Господното поприще, мога с чиста съвест да кажа, че няма да има нито един богоборец и бунтовник, който да ме посочи с пръст и да ме обвини, че не съм го призовал на покаяние и сърдечно обръщане. Тъкмо обратното – служение Мория и до днес остава с отворени врати за всички, които искат да последват Спасителя в стръмния път на Святостта и Извисяването към Бога, но не у всички гори непрестанният копнеж да бъдат богоугодни и себеотдадени в Христовото Дело.
А сега нека да продължа с видението, което Господ разкри пред очите ми. Защото в мига, когато ние се намерихме в Небесния Ерусалим, Той тръгна към Дървото на Живота, което растеше от двете страни на Реката на Живота. Аз помнех това Свято Дърво от предишните чудни видения, които Исус ми беше давал с него и затова нямах никаква изненада, като го зърнах отдалеч. А когато напълно се приближихме до него, Спасителят се наведе и коленичи, като ми казваше:
“Застани на колене пред Дървото на Живота, слуго Мой! Защото сега ще ти дам Свята опитност, с която да проумееш как Отец Ми го създаде, за да остане завинаги като най-желателното съкровище на Хълма Сион и Небесния Ерусалим…”
Послушал Господ, аз застанах на колене, както беше и Той. И тогава Исус докосна с Десницата Си Святата Небесна пръст, в която Дървото спускаше корените си, като отново каза:
“Протегни ръката си и докосни пръстта в основата на Дървото, за да усетиш как Святият Дух ще я потвърди в сърцето ти…”
С вълнение докоснах пръстта, както я докосваше Господ. И тогава през сърцето ми като внезапна мълния преминаха Святите начални стихове на Евангелието от Йоан:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога;…“ (Йоан 1:1)
А Господ, като видя мълнията вътре в мен, продължи да ми говори, като казваше:
“Ето тази Свята Небесна пръст, която сега докосваме с ръцете си, е Словото Божие в самото начало. То беше у Моя Отец, както ти казва Апостол Йоан. Но ти сега премести ръката си и този път докосни самото Дърво…”
Послушал Исус, аз преместих ръката си и докоснах Дървото. И тогава мълнията отново премина през сърцето ми със следващите думи от Йоановото Евангелие:
„…и Словото бе Бог…“ (Йоан 1:1)
А Спасителят вече ме питаше:
“Как разбираш това знамение, слуго Мой? Как Словото, което беше у Бога, в следващия миг вече е Слово Бог, съединено с това Дърво на Живот?”
“О, Господи! Разбирам го така, че Святият Отец е посял Семе от Сърцето Си, за да покълне в Святата Небесна пръст и да произрасти като Дърво! Това е могъщата Творческа и Свята Воля на Отца! И самото Дърво отразява Твоето Единосъщие, защото Ти Си Бог Слово, като Единороден от Отца!”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това със съкровен Глас ми каза:
“Именно думата Единосъщие исках да чуя от теб, слуго Мой! Защото Аз съм, Който ви давам Вечен Живот, и това Дърво отразява и изразява Мен Самият! Защото Аз съм Семето му, Аз съм Коренът му, Аз съм и в ствола, и в клоните, и в короната му! А ти сега помисли кои бяха първите създания, за които Отец Ми промисли Дървото на Живота?”
“Ах, Исусе! Това бяха Адам и Ева! Човеците, които Бог направи по Своя Образ и подобие!”
“А ядоха ли те от Плода на това Дърво, за да живеят вечно?”
“Не, Господи! Измамени от змията, те престъпиха Божията Свята заповед, като ядоха от дървото за познаване на Добро и Зло! И тогава бяха отлъчени от Едемската градина. А Бог с горчивина заяви:
„Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет…“
(Битие 3:22-23)
“А как видя Моят Свят Отец Адам и Ева в мига след грехопадението? Нямаха ли те по себе си свидетелства от друго дърво, с които си бяха послужили?”
“Да, Исусе! Адам и Ева си направиха препаски от смокинови листа, понеже разбраха, че са голи…”
“Значи все пак са прибегнали до Смоковницата, нали така?”
“Така е, Господи! Защото тази истина е запечатана в библейските стихове!”
“А какво представлява самата Смоковница, Стефане? Защото заради тази тайна Аз те доведох тук!”
“О, скъпоценни мой Учителю! Само с Дух на Мъдрост и на откровение бих могъл да Ти отговоря, защото Той издирва Божиите дълбочини. Библейският стих от Пророк Моисей е твърде кратък и лаконичен за тези смокинови препаски на Адам и Ева. Но аз вярвам, че в мига, когато са се усетили, че са голи и са прегрешили спрямо Бога, Адам и Ева са потърсили някаква Правда, която да омилостиви Твореца, сиреч, възвишени думи и изисквания, с които отново да Му станат угодни след неугодното дело, което извършиха…”
“Ето, че Духът на Мъдростта и откровението се яви на устните ти!” – каза Господ и продължи:
“Именно до дървото на Божията Вечна Правда отидоха първите човеци, за да вземат от листата на това Дърво и да прикрият голотата си! А сега помисли върху Моите думи в Откровението:
„Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му…“ (Откровение 16:15)
Как се избелват духовните ви дрехи? Или как се обличате с чистия и Свят висон? Не така ли, като се уповавате на Божията Вечна Правда? И ако дървото на тази Правда е Смоковница в Небето, няма ли да е Смоковница и на земята?”
В думите на моя Спасител блестеше ослепителна Светлина. И аз, стоейки все така коленичил с Него пред Дървото на Живота, докоснах с ръка Десницата Му, като Му казах:
“Скъпоценен мой Учителю! Благословен бъди от устните ми, че с Десницата Си отново ме доведе тук, в Царството на блаженството и Вечния Живот, за да проумея тайните, които не съм разбирал. Защото сега отново си спомням Твоите думи, изречени към Натанаил:
„Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата…“ (Йоан 1:48)
Господ погали главата ми и се усмихна, а след това добави:
“Приемам благословията ти, Стефане! И от Моя страна Аз също ще те благословя, като ти дам да видиш съдбовното си предначертание още отпреди създанието на света. Затова нека двамата с теб да отидем именно при Смоковницата, за да видиш и ти своето единосъщие…”
Миг след тези думи Исус се изправи и тръгна встрани от Дървото на Живота, където растяха много други дървета. И като се приближи до една могъща и разлистила се Смоковница – посочи към корените й, които слизаха в Святата Небесна пръст, като ми казваше:
“Следвай с очи лъча, който сега ще излезе от показалеца Ми. Защото той ще тръгне от най-древните корени, докато стигне до твоя…”
С удивление се взрях в корените на Смоковницата, когато лъчът от показалеца на Исус започна да ги осветлява, понеже пръстта стана прозрачна като стъкло. А някъде много надолу лъчът се спря до един точно определен корен. И като го докосваше, направи го за миг да лумне, а аз усетих това лумване в духа и сърцето си. Това ме накара да подскоча и да кажа на Исус:
“Ах, Господи! Какво ми стори? Та аз духовно съм свързан с този корен в дълбокото! И виждам как той се зарежда с води от Реката на Живота! Как е възможно това?”
Исус се разсмя сърдечно, а след това ми каза:
“Точно така е възможно, както Аз съм свързан с Дървото на Живота! Това е твоето единосъщие пред Бога и Отца, слуго Мой! Защото си посочен за пророк Господен още отпреди създанието на света. Щеше ли да напишеш неизразимо дълбоките и помазани книги, ако коренът ти не беше при потоци води? Щеше ли Божията Вечна Правда да се всели в теб и ти в нея, ако тази Небесна пръст не беше станала храна за духа ти?
Но ти сега повдигни очите си към клоните на Смоковницата и виж какво ще ти посочи лъчът от показалеца Ми!”
С вълнение погледнах към клоните на Смоковницата, която беше отрупана с листа. И ето че лъчът заискри между листата, като караше някои от тях да лумват и проблясват. А в мига на лумването листото за миг се превръщаше в моя книга, която бях написал през годините. Това ме накара да коленича в подножието на Исус и да Му кажа::
“Ах, Господи мой! Твърде тежка е благословията Ти, за да я понеса! Та аз не съм знаел, че Отец е запечатал слугуването ми на това Свято място!”
“А къде другаде да го запечата, когато ти си в Неговото Предузнание и Провидение, Стефане? Не даде ли на Божиите люде Неговите Святи Думи? Не изяви ли Неговата Вечна Правда? Нима мислиш, че са много приятелите Господни, които да положат живота си за Невястата Му и да станат жертвен принос пред Божия Свят Олтар?
Но ти виж и клоните на Смоковницата, където са пораснали листата ти, защото това са последните поколения на земята! И ако някой приживе се е хранил с листата ти, той духом и с вяра се е запечатал тук, за да бъде завинаги Мой в Мига на Грабването! Но ако друг приживе те е отхвърлил и похулил – самоволно се е отрекъл от сетнината на блажените! И ето затова виденията Ми към теб ще продължат, защото ще ти дам да видиш какво се случваше с Моята Смоковница във времето на Моята земна Спасителна Мисия всред Израил.
А на всички Мои сега казвам:
Божии люде! Време е всички да научите Притчата за Моята Смоковница, за да бъдете готови за Мига! Защото Аз съм вече твърде близо до Вратата и Отец Ми скоро ще улови Времето за вашето въздигане и извисяване при Мен!
Тези тайни, които днес правя явни чрез пророка Си, са за всички вас, за да ви придадат Вярата Ми и да ви утвърдят в Божията Вечна Правда!
Блажени сте, ако раждате сладките Плодове на Моята Смоковница! Защото когато ги вкуся и възрадвам Душата Си с тях, зная, че Делото на Моя слуга всред вас не е било напразно!
Аз, Вечната Светлина от Сион, все още говоря и не млъквам!”