Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо.
Ако в пътища тъмни зъл безумец върви –
всичко грешно му става гориво.
Гибелта е внезапна, и разрухата – шок,
като жетва във пълната мяра.
Щом Гневът се отприщи – преподава урок,
да го слушат, дори и без вяра.
Нечестивата мерзост Мечът щом съкруши
си отдъхват сърца изтерзани.
Има Бог – да въздава за добрите души
и за техните болки и рани.
Ако бунтът прилича на Содом и Гомор,
се обрича на огън и жупел.
И тресе се от ужас поразеният пор,
с грозни блудства парите си трупал.
Както в пепел обърнат беше тъмният княз,
и отхвърлен от Трона възвишен,
тъй Гневът ще пояжда всяка пагубна страст,
всеки мор, на Живота излишен.
Съдията се взира! А земята кърви…
Свята Правда въздиша горчиво.
Коленича когато моят Бог се гневи
и наказва света справедливо…
Стефан Главчев
(Възходът на падението)